Хаос в НС, „снеха доверието” от прокуратурата след натиск на реформаторите

Народните представители приеха на първо четене промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) с 119 гласа „за", 15 „против" и 17 „въздържал се".

Депутатите днес се захванаха с промени, които дават право на прокуратурата да спира сделки между частни лица за 48 часа.

Припомняме, че след призив на премиера Бойко Борисов и с поглед към спорното купуване на БТК, оръжейния завод „Дунарит" и други фирми от компания „LIC33", народни представители от различни партии се обединиха и предложиха връщането на това право на главния прокурор, отнето му през 1997-ма година.

Така председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов, народният представител от ДПС Четин Казак и депутатите от Българския демократичен център (БДЦ) Стефан Кенов и Красимира Ковачка внесоха изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Идеята на тези промени е да се върне правото на главния прокурор (бел. ред. Сотир Цацаров) или определен от него заместник да може да спира финансови операции или сделка с имущество в изключителни случаи. В разписаните предложения обаче не е записано какво точно означава изключителен случай, но се предполага, че е в името на националния интерес, националната сигурност или при риск от национална щета.

Целта на законопроекта води и до промени в ГПК, според които прокурорът може да започне предвидените в кодекса производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона.

След приетите промени в ГПК обаче основният вносител на измененията Цветан Цветанов изненадващо излезе на парламентарната трибуна и оттегли промените в НПК. Действията му вероятно са продиктувани от реакцията на реформаторите, които категорични се обявиха против готвените промени и отказаха да сложат подписа си под тях. Припомняме, че за да може главният прокурор да получи правото да спира сделки за 48 часа, ако са в ущърб на държавата, бяха необходими изменения и в НПК, и в ГПК.

В крайна сметка промените в ГПК предвиждат прокурорът да може да започва производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона. Той ще може да встъпи като страна в образувано производство, когато неговото участие е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или граждани, ползващи се особена закрила.

Ключовият текст „в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа" пък бе вписан именно в оттегления законопроект за НПК.

Интересна подробност е, че коалиционният партньор на ГЕРБ - Реформаторският блок, не сложи подписите под предложените промени и дори се обяви против тях.

„Прокуратурата далеч, далеч няма грам капацитет да се включва във всички дела, в които е засегнат евентуално някакъв широк публичен интерес", отсече от парламентарната трибуна по време на обсъжданията и преди гласуването съпредседателят на РБ Радан Кънев. Той предупреди, че ако бъдат приети такива промени, ще са необходими драстични нови назначения и рязко сваляне на без друго ниското ниво.

„Няма кой да се явява по тези дела", изтъкна Кънев. Той поиска да разбере от авторите на предложенията „какво правим - снемаме отговорността на хората, които в момента я носят, и казваме - не се притеснявайте, в тези дела ще се намесва прокурорът. Как лице, което не получава уведомление за съдебното решение, ще има право да обжалва - откога му тече срокът за обжалване?".

Продължавайки с въпросите реформаторът риторично попита вносителите на законопроекта как са решили, че ключовият страж на обществения интерес в България може бъде една институция, която десетилетия се е доказала като пълен провал в това.

„Случаите, в които било по дребен или едър повод, прокуратурата се е проваляла, са неизброими в България. Със сегашните й дейности са неизброими", обяви Кънев. Той обобщи: „Вместо да реформираме българската прокуратура, от което има огромна нужда, ние й хвърляме един огромен набор, за които първо няма капацитет, второ интегритет".

Бутона „против" правото на прокурора да спира сделки за 48 часа ще натиснат и депутатите от „Атака". Атакистът Явор Нотев определи предложението като недоразумение. Нотев съзря и неясноти по съдържанието на законопроекта.

„Не е възможно да се подкрепи текст, в който прокурорът да може да участва в сделки, по които не е участвал на първа инстанция. Така ще му дадем инструмент в ръцете да обръща хода на процеса и да влияе на резултата", обясни депутатът от „Атака", но все пак изтъкна, че между първо и второ четене „Атака" ще обмисли отново дали да подкрепи или не предложенията.

От ДПС дадоха категоричната си подкрепа за даването на право на обвинител номер 1 да замразява финансови операции или сделки с имущество.

„Това гарантира защитата на публичния интерес", убедено заяви народният избраник от движението Четин Казак.

„За" идеята се обявиха и от Патриотичния фронт, тъй като са и сред вносителите. Въпреки това патриотът Димитър Байрактаров изрази съмнение, че държавното обвинение разполага с капацитет за подобни права.

„Директно ще гласувам против", обяви от парламентарната трибуна и депутатът от РБ ген. Атанас Атанасов и определи, че не вижда начин, по който законопроектът може да бъде поправен между първо и второ четене.

„Защо прокуратурата", запита ген. Атанасов и напомни, че държавният интерес се защитава от изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите.

От РБ се появи и интересното предложение главният прокурор Сотир Цацаров да получи покана от депутатите и да дойде в пленарна зала.

„Нека да ни каже дали може да се справи с тези задължения", призова реформаторът Настимир Ананиев.