Правната комисия към Народното събрание прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), целящи в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка за имущество за срок от 48 часа.

За промените в НПК гласуваха 14 депутати , 4-ма се въздържаха и никой не се обяви против. При промените в ГПК отново 14 народни представители се обявиха "за", трима се въздържаха и никой не беше против.

ДПС подкрепиха промените в ГПК и НПК, тъй като им омръзнало да бъдат обвинявани за КТБ. Това стана ясно от думите на депутата Четин Казак по време на днешните дебати в Правната комисия. Депутатът от Движението за права и свободи посочи единствения мотив, който го е подтикнал да участва във внасянето на тези два законопроекта, а именно - политическото решение на ДПС да защити държавния интерес в случая с КТБ.

"Омръзна ни да отговаряме и да опровергаваме огромния брой обвинения, че ДПС е обвързано с КТБ и участва в сагата с КТБ", посочи Четин Казак и допълни, че  последователната воля на партията е била да излезе цялата истина около фалита на КТБ. Те искат да се намери и отговор на въпросите кой се опитва сега да се възползва, че банката фалира, кой се опитва да ограби имуществото от активите на КТБ.

ДПС ще подкрепят законодателните инициативи, но с уточнението, че трябва да се изясни използваната терминология, подчерта Четин Казак.

"Предложеният законопроект е резултат от волята на няколко политически сили да се предложат адекватни мерки за защита интереса на държавата, общините, третите лица, които законът е поставил под особена закрила в случаите на сериозна заплаха за държавния интерес", посочи председателят на Правната комисия Данаил Кирилов.  Подписите си в подкрепа на промените са поставили депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, ДПС и БДЦ.

Предвижда се да бъдат временно изземвани средствата, с които може да се извърши престъпление, ощетяващо държавата. Сред основните идеи на вносителите е в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да има право да спре финансови операции или сделка с имущество в срок до 48 часа.

Промените в ГПК предвиждат възможност прокурорът да предявява искове и да бъде страна в гражданското производство.

Социалистът Филип Попов акцентира на това, че не е изяснено от кога започва да тече въпросният 48-часов срок, в който главният прокурор ще има възможност да спре неизгодна сделка. От друга страна недостатъчно изяснено остана и понятието "изключителни случаи". Той е на мнение, че тези норми в НПК дават твърде голямо правомощие на прокуратурата, която да спира финансови операции, без да се знае какви ще са последиците.

Председателят на Правната комисия Данаил Кирилов призна, че критерият "изключителни случаи" съдържа възможност да се тълкува широко. Вносителите ще оставят отворена вратата за предложения относно понятията, за да се приеме възможно най-конкретното описание на случаите, в които да се прилага това правомощие.

Реформаторският блок пък възнамерява да внесе и свои предложения за промени. Депутатът Петър Славов смята, че финансовият министър трябва да защитава държавния интерес и вероятно познава доста по-добре проблемите на общините, отколкото Прокуратурата.

Реформаторите са притеснени и за бързината, с която се действа около закона. Според Димитър Делчев от РБ е нужно въпросът да бъде обсъден още и няма основание да се бърза със вземане на решение.

Атакистът Явор Нотев подчерта, че партията на Волен Сидеров ще се въздържи от подкрепа на промените. "Съжалявам, но те не ни убеждават в истинската идея и предназначение на предложените възможности на прокуратурата да реагира в определени ситуации", аргументира се той. Освен това националистът изтъкна, че "Атака" никога не е сочена като субект, който е източил банката. Според него ДПС подкрепя промените, за да се опита да опровергае съмнението, което тежи на партията относно случая "КТБ".

Шефът на правната комисия  напомни, че именно този спешен казус налага да се действа. "Всички знаем необходимостта да се обезпечи държавния интерес по отношение на несъстоятелността на КТБ", поясни Кирилов.

Промените трябва да бъдат подкрепени със заявката от всички нас, че ще се постараем за по-коректни текстове, смята депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова, която оглавява комисията за КТБ.

Лъчезар Никифоров от АБВ определи промените като добри намерения, но и според него трябва да се работи още.

На заседанието присъства и Емилия Недева, представител на Висшия адвокатски съвет. Тя посочи, че не подкрепят промените, тъй като и двата законопроекта страдали от сериозен концептуален проблем.

Според нея формулировките могат да засегнат страшно много лични интереси - на граждани, на определена община, както и на юридически лица. Недева е категорична, че промените ще създадат правна несигурност, включително с възможността прокурорът да обжалва актове на съда по дела, в които не е участвал.

"Струва ми се, че се върви към концентрация на огромна власт в определени лица", подчерта тя и допълни, че очевидно се визира главният прокурор, защото правомощията са така структурирани.

Недева даде пример за дело, по което страната ни е осъдена в Страсбург именно в тази насока. Става дума за приватизационна сделка, която била спряна от прокуратурата и собствеността, придобита чрез приватизационната сделка, била запечатана и приватизаторът не е имал достъп. За периода, в който Прокуратурата упражнила тези правомощия, България е осъдена да плати 360 000 евро на чешката фирма - 60 000 евро от тях са преки вреди от накърняване на собствеността, а 300 000 евро са за пропуснати ползи от това, че фирмата не е била в състояние да упражнява правата си на собственик.