Седем партии намират място в следващото Народно събрание, според проучване на Центъра за анализи и маркетинг. То е направено през последната седмица сред 1010 пълнолетни българи чрез интервюта по домовете.

Броени дни преди предстоящите парламентарни избори на 5ти октомври фаворит сред гласоподавателите остава ГЕРБ, като събира 35,5 на сто подкрепа от решилите да гласуват българи. С голяма разлика на второ място е БСП с 21%, следвана от ДПС с 14 на сто одобрение. Четвъртата позиция е отредена за Реформаторския блок - 7,2%, а почти с 2% по-малко събира Патриотичният фронт на НФСБ и ВМРО - 5,4%. Партията на Николай Бареков „България без цензура" също ще успее да се уреди с депутатски места, като получава 5,1 на сто от гласовете в урните.

След като седмици наред „Атака" попадаше под бариерата от 4% за влизане в следващия парламент, то според последните проучвания тя „ще прескочи трапа" и отново ще намери място в управлението на държавата. За това говори готовността на 4,5 на сто от участниците в проучването да дадат своя глас именно за хората на Волен Сидеров.

Най-желаният следващ премиер на България е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов със събрани 17,5% положителни отговори на въпроса - „Ако зависеше от вас, кой би трябвало да стане министър-председател на България след изборите?".  Със значително по-малко проценти могат да се похвалят на този въпрос социалистите Сергей Станишев и Михаил Миков съответно с 2,2% и 2,1%.

Ако процентите останат същите и след неделя и в 43-тото Народно събрание влязат седем партии, то депутатските места ще бъдат разпределени по следния начин - ГЕРБ ще има своите най-много, но и недостатъчни, 92-ма народни представители. Социалистите ще се похвалят с 55-има депутати, а ДПС с 36. Десните реформатори ще имат 18 гласа в парламента, патриотите - 14, Бареков и хората му - 13 и с един по-малко ще бъдат представяни атакистите.

„Между 3,4 и 3,6 млн. българи ще излязат да гласуват в неделя", прогнозира на пресконференция социологът и председател на института Юлий Павлов. Над 51,5 на сто от участниците в проучването са категорични, че ще упражнят правото си на глас, като дори вече знаят кого да подкрепят. Близо 18 на сто са решили да гласуват, но не знаят за кого, а 12 на сто от запитаните се колебаят дали да отидат до изборните урни.

Своята бюлетина няма да пуснат 17,4 % от участниците в изследването. Положителен показател е и фактът, че близо 78% от българите  твърдят, че не биха се съгласили да гласуват срещу пари. Тези, които обаче все пак са готови да продадат вота си, искат да го направят за повече от 500 лева. Такъв отговор са дали близо 7 на сто.

По-рано днес излязоха изследванията на още две социологически агенции - Афис и Медиана. При техните изследвания разликата в проценти е 2.5 на сто при ГЕРБ, като агенцията на Юрий Асланов дава по-висок прогнозен резултат. При БСП резултатите се разминават с по-малко от половин процент, а при ДПС - точно с 0.5 на сто. 0.4 процентни пункта повече дава агенция Афис на Реформаторския блок за разлика от прогнозата на нейните социолози за ББЦ, които отчитат близо 1% по-нисък резултат спрямо този на колегите си от "Медиана". От агенцията на Кольо Колев са далеч по-оптимистични в прогнозите си за резултата на Патриотичния фронт, като им дават с 2% по-добро представяне за разлика от своите колеги. По отношение на АБВ и Атака социолозите и от двете агенции отчитат резултат "на ръба" на 4-процентната бариера. По отношение на разпределението на депутатските мандати Афис и Медиана имат малки различия в прогнозите си, а на места се припокриват.

Сравнение между предходните две и поредното, оповестено за деня проучване на Центъра за анализи и маркетинг, показва, че социолозите дават близки, а в някои случаи и еднакви прогнозни резултати за представянето на политическите партии и коалиции на неделния вот. Почти единодушни са социолозите и по отношение на избирателната активност на гражданите, която според тях ще бъде близка до 50-те процента.