Броени дни преди предстоящите парламентарни избори на 5-и октомври една трета от гласоподаватели у нас заявяват, че няма нито една партия, която искат да видят в управлението на страната ни. Именно това обяснява желанието и готовността на едва 3,2 млн. българи от всички избиратели да отидат до изборните урни в неделя, което определя този предсрочен вот като изборите с най-ниска активност от началото на демокрацията в България.

Ако изборите бяха днес, в следващото Народно събрание влизат сигурни шест партии, а именно ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, „България без цензура" и Реформаторския блок.

С наближаване на парламентарния вот шансовете на „Атака" се увеличават, като те също могат при повече подкрепа и късмет да прескочат бариерата от 4%. С по-малки шансове за депутатски места обаче е лявата формация на президента (2002-2012) Георги Първанов - АБВ. Такъв шест- или седем-партиен парламент предвижда агенция „Медиана", които през последната седмица са се допитали до хиляда пълнолетни българи по обичайния начин „face-to-face" интервю.

„ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно те да са повече от 90", посочи на пресконференция социологът и шеф на „Медиана" Кольо Колев и се обърна към партията на Бойко Борисов с твърдението, че при такива резултати те ще трябва да търсят коалиция с поне 3-4 партии или да се съгласи на т.нар „голяма коалиция" с основния си противник БСП. Все пак експремиерът Борисов може да се опита и да повтори предишното си управление с правителство на малцинството.

Ако седем партии намерят място в 43-тото НС, то за ГЕРБ за заделени 83 депутатски кресла, за БСП - 55, за ДПС - 35. Партията на Николай Бареков ще може да се похвали с 19 народни представители, а патриотичното обединение на НФСБ и ВМРО ще изявяват гласа си с 18 депутати. Със също толкова ще могат да се отчетат и от Реформаторският блок.

По-различна е картината обаче при шестпартиен или осемпартиен парламент. За да докаже това разпределение на властта в следващия парламент, Колев посочи резултатите от последното му проучване в проценти, а именно 31% на сто от готовите да гласуват българи ще подкрепят Бойко Борисов и хората му. С 10% по-малко са избирателите на БСП, а на обичайното си трето място застава ДПС с 13,2%.
„България без цензура" събира 7,5 на сто от гласовете в урните, а с малко под тях са Патриотичният фронт със 7,1 на сто. Реформаторите имат 6,8% подкрепа на гласувалите българи, а хората на Волен Сидеров - 4,5%.

Интересен е отговорът на един от въпросите в проучването, като той показва, че над 40 на сто от участниците определят връщането и на ГЕРБ, и на БСП на власт, като катастрофално за страната ни.
„Тези данни показват и огромни проблеми с общественото доверие, което ще е пречка и за двете партии при опит да съставят правителство", коментира още социологът Кольо Колев.

Друг тревожен извод е липсата на доверие у голяма част от българските избиратели за прозрачността на предстоящия вот, като едва 9 на сто от попитаните вярват, че ще бъдем свидетели на честни избори.

По-рано днес социолозите от Афис същи направиха последната си прогноза в рамките на предизборната кампания. Техните данни са близки до посочените от "Медиана". Разликата в проценти е 2.5 на сто при ГЕРБ, като агенцията на Юрий Асланов дава по-висок прогнозен резултат. При БСП резултатите се разминават с по-малко от половин процент, а при ДПС - точно с 0.5 на сто. 0.4 процентни пункта повече дава агенция Афис на Реформаторския блок за разлика от прогнозата на нейните социолози за ББЦ, които отчитат близо 1% по-нисък резултат спрямо този на колегите си от "Медиана". От агенцията на Кольо Колев са по-оптимистични в прогнозите си за резултата на Патриотичния фронт, като им дават с 2% по-добро представяне за разлика от своите колеги. По отношение на АБВ и Атака социолозите и от двете агенции отчитат резултат "на ръба" на 4-процентната бариера. По отношение на разпределението на депутатските мандати Афис и Медиана имат малки различия в прогнозите си, а на места се припокриват.