Гърция капитулира пред кредиторите

В крайна сметка гръцкото коалиционно правителство на СИРИЗА и "Независими гърци" капитулира пред исканите от международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия) строги мерки за икономии, показват предложенията на двете преговарящи страни.

Малко преди полунощ, около 2 часа преди крайния срок, правителството на Гърция изпрати предложение (на 13 страници) за реформи на европейските институции.

Гърция предлага мерки, които почти съвпадат с предложение на кредиторите, основно на Европейската комисия, от 26 юни, което де факто беше отхвърлено от гърците на референдума на 5 юли.

В замяна на реформена програма, която включва съкращаване на разходите, включително спестяване на пари от пенсии и увеличаване на данъци, Гърция иска тригодишна спасителна програма (2015-2018) от 53,5 милиарда евро - последен опит на Атина да остане в еврозоната.

С реформите Гърция орязва държавните разходи с 13 милиарда евро.

Планът на Атина включва събиране на 1% от БВП чрез увеличаване на ДДС-то, вдигане на повече ставки ДДС до 23%, включително за ресторантите, което беше ключов казус в продължилите пет месеца преговори между страните. Гърция обещава вдигане на ДДС ставката до 13% за основни храни, енергия и хотели, а 6% за лекарства, книги и театър.

Гърция също премахва отстъпките (30%) за островите, започвайки с най-популярните туристически места, въпреки твърдата опозиция на коалиционните партньори на премиера Алексис Ципрас. Тя предлага да започне с тези, които отчитат най-високи приходи и най-популярните туристически дестинации, с изключение на най-отдалечените.

Новата ДДС ставка за хотелите и островите ще влезе в сила от октомври 2015 година.

Премахва и данъчните преференции за фермерите от 2017 година, а също така субсидии за гориво за фермерите. 

Атина изглежда прави значителни отстъпки в областта на пенсиите, съгласявайки се спиране на солидарни плащания за най-бедните пенсионери от декември 2019 година - година по-рано от заплануваното. Също увеличава възрастта за пенсиониране до 67 години или 62 години и 40 години стаж от 2022 година. От 1 юли 2015 година властите ще прокарат реформи за спестяване на ¼-½% от БВП и 1% от БВП на годишна база през 2016 година.

Съгласява се да вдигне корпоративния данък от 26% на 28%, както Международният валутен фонд настояваше, а не 29%.

Предлага налагане на данък лукс за плавателни съдове (над 5 метра) за забавление и увеличава ставката от 10 до 13%.

Доходи под 12 хиляди евро ще бъдат облагани с 15% (от 11%) и доходи над 12 хиляди евро - 35%.

Гърция предлага съкращаване на военните разходи със 100 милиона евро през 2015 година и 200 милиона евро през 2016 година, също прилагане на промени за реформи и подобряване събирането на данъци, включително борба с данъчните измами.

Новият фискален път, предлаган от Гърция, е първичен излишък от 1,2,3 и 3,5% от БВП през 2015, 2016, 2017 и 2018 година, което съвпада с искането на кредиторите.

Обещава да се приватизират държавни активи, включително регионални летища и пристанища. Някои депутати обещаха да се противопоставят на тази мярка.

Гърция изглежда направи значителни отстъпки, очевидно приема повечето от предишните предложения на кредиторите, смятат експерти.

Балканската държава предлага преструктуриране на дълга си и пакет с мерки за икономически ръст в размер на 35 милиарда евро от парите от третата спасителна програма. Останалите 18 милиарда евро ще са за погасяване на дълга.

Остават два въпроса без отговор за момента: Дали това ще бъде достатъчно за кредиторите или те ще настояват за по-строги мерки, тъй като Атина моли за нова спасителна програма; Как Ципрас ще убеди партията си, включително твърдолинейното крило в СИРИЗА да приеме строгите мерки за икономии. Пречка за премиера е гръцкият енергиен министър Панайотис Лафазанис, който контролира около 70 депутати в гръцкия парламент.

Тази вечер се очаква гръцкото правителство да гласува реформената програма.

В същото време говорителят на парламентарната група на СИРИЗА заяви, че гръцкият законодателен орган ще даде мандат на правителството да преговаря с кредиторите.

Запитан дали ще има споразумение, говорителят отговори: „Определено. Днес ние дебатираме в парламента".