Народните представители се захванаха с казуса „Корпоративна търговска банка" (КТБ). След като успешно събраха необходимия за работа кворум и звънецът прозвуча в пленарна зала, депутатите насочиха вниманието си към Доклада на Българската народна банка (БНБ) по отношение на разкритото в КТБ.

Припомняме, БНБ внесе доклада за КТБ в Народното събрание. В него са предоставени в подреден вид подробности за първоначалното финансово състояние на КТБ и ТБ „Виктория", изводи от новата надзорна проверка в КТБ, комуникацията с основните акционери, както и кореспонденцията на БНБ с Европейската комисия, Европейския банков орган и Международния валутен фонд. Освен това стана ясно, че тайна проверка на Централната банка е потвърдила фрапантните нарушения в КТБ.

Парламентът реши да дебатира темата до гласуването й, като, ако се наложи, да се пропусне парламентарния контрол

За да чуе гласа на народните представители по темата, в пленарна зала дойде и самият управител на БНБ Иван Искров. Депутатите решиха да включат камерите и микрофоните на БНТ и БНР за предаване на дебатите по казуса „КТБ". Предложенията не спряха дотук и народните избраници решиха да извикат в пленарна зала и служебния министър на финансите Румен Порожанов.

Недоволен от разглеждането на тази тема днес бе единствено лидерът на „Атака" Волен Сидеров, който поиска да отпадне тази точка от дневния ред на депутатите. Очаквано идеята му не бе подкрепена от останалите избраници.

Проверката на три одиторски фирми в продължение на месеци в КТБ показа, че „дупката" в банката е в размер на над 4 млрд. лева. На тежко и дълго заседание в сряда временната Комисия по бюджет и финанси към 43-тото Народно събрание прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции, с които премахна задължението в срок от пет дни при установяване на отрицателен актив КТБ да бъде обявена в несъстоятелност.

С мотива, „че трябва да се даде възможност на БНБ да намери пазарно решение на проблема", народните избраници изпратиха това решение за разглеждане в пленарна зала. С решението си депутатите задължиха и Министерския съвет, БНБ и Комисията за финансов надзор да изготвят бърз анализ за пропуските в банковото законодателство, така че да бъде създаден ефективен банков надзор в съответствие с европейските нормативни актове.

До 6 ноември трябва се приемат необходимите законодателни промени от Народното събрание, така че да се осигури безпрепятствено получаване на гарантираните депозити от техните притежатели. Спорната точка три от решението гласи - „Да се направи ревизия на Закона за кредитните институции, така че да се задължи БНБ да предприеме необходимите действия за оздравяване на банка в случай, че дадена банка бъде установена с отрицателен капитал".

Не на последно място парламентарната комисия реши да препоръча на БНБ да наеме международно утвърдена фирма, която да проследи финансовите потоци, операции с активи и т.н., извършени от акционерите на банката, нейните управители, както и свързаните с тях лица. Решението на комисията изненада и самата управа на БНБ, които попитаха дали сами трябва да си напечатат 4 млрд. лева и да ги вложат в КТБ.

Преди старта на дискусията Десислав Чуколов от „Атака" поиска в зала да бъде повикан лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който днес отсъства. Националистите поискаха и в зала да дойдат директорите на КТБ като отговорни за състоянието на банката. Очаквано предложението не бе прието.

Днес ние като парламент трябва да предприемем действие за разследване до дупка, каза синият депутат Мартин Димитров. Според него днешното решение може да бъде най-важното, което депутатите ще приемат и то да бъде консенсусно.

По думите на Димитров, най-евтиният начин е ако държавата предоставя гаранция за предоставяне на заем на фонда за гарантиране на влоговете. Фондът има собствени приходи, с тези собствени приходи може да връща кредити. Трябва да се приложи българското законодателство, посочи Мартин Димитров. Той недоумява защо с 90-ата минута на мача се правят опити да се промени законодателството в сферата. Трябва да се спази законодателството такова, каквото е, просто, защото така е по-честно, смята Димитров. Международни експерти са оценили банковото ни законодателство като добро.

По мнението му цената на спасяването на КТБ е много по-висока от държавна гаранция за фонда за гарантиране на влоговете. Според Менда Стоянова от ГЕРБ е трябвало по-рано да транспонираме европейската директива в тази сфера, в която има цял раздел за преструктуриране на банка. Ако го бяхме направили, сега нямаше да водим този дебат, категорична бе Стоянова.

Румен Гечев от БСП поиска разрешаване на проблема с КТБ в интерес на гражданите.  Как БНБ не  е забелязала кредитния риск на КТБ, попита той. Гечев попита как така не е направило впечатление на ДАНС и БНБ, че държавни институции пренасочват разплащателните си сметки към КТБ. БСП настоява за изпълняване на Закона за кредитните институции такъв, какъвто е, заяви Гечев.

Според червените няма как да се оздрави една „разсипана банка в общественото пространство". Ние сме против оздравяване на банката с обществени средства, категоричен бе червеният депутат. Той не вярва и на тезата за „кръжащите над София инвеститори". Решенията, които сега се предлагат, според левицата, няма да помогнат за излизане от кризата.

Не разбрах - имаме банков надзор или надзорен чадър, коментира и Емил Димитров -Ревизоро от Патриотичния фронт. Не разбрах какво е състоянието на банката, допълни той.  
Според него трябва да се направи всичко възможно банката да се оздрави, ако може. Ако пък не, да се намери вариант за плащане на гарантираните депозити на вложителите. Някои от тези хора разчитат на тези пари, подчерта Емил Димитров.
Той е на мнение, че международна фирма трябва да разследва случилото се в КТБ.