Само ден след като президентът Росен Плевнелиев официално обяви, че ще предложи на депутатите местни избори и референдум 2 в 1 на 25 октомври, народните представители се захванаха с редица промени именно за националното допитване.

За начало на днешния си работен ден депутатите обърнаха внимание на шест законопроекта, които предлагат изменения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по известен като Закона за референдумите.

Най-много идеи в тази насока имат от „Атака", които настояват участниците в референдума да имат поне основно образование, което според тях ще гарантира, че избирателите са осмислили предизборните послания.

От партията на Волен Сидеров искат още да бъде премахната долната граница за минимален брой гласове, според които се определя дали референдумът е действителен.

Намаляване на необходимия брой гласове за задължително свикване на национално допитване от 500 000 до 200 000, както и на необходимите подписи на граждани за ангажиране на вниманието на Народното събрание за провеждане на референдум от 200 000 на 50 000, гласи друго желание на „Атака".

Намаляване на подписите искат и от Реформаторския блок, и от АБВ. Те обаче искат 300 000 да са подписалите се българи за насрочването на задължителен референдум, а 150 000 да са подписите за това идеята за национално допитване да бъде гласувана в пленарна зала.

АБВ и Реформаторският блок настояват валидността на референдума да се определя по формулата 40% плюс един от гражданите с избирателни права, което означава, че тя няма да бъде фиксирана, а не както до сега да е в зависимост от избирателната активност.

ГЕРБ също имат идеи за промени в Закона за референдумите, като искат да се даде право на глас в допитване и на българите в чужбина. От партията на Бойко Борисов предлагат и други изменения, с които правно ще се даде възможността за провеждане на избори и референдум 2 в 1.

ДПС ще подкрепи само предложената от ГЕРБ възможност за референдум да гласуват и българите в чужбина, обяви от парламентарната трибуна лидерът на движението Лютви Местан. За всички останали законопроекти, които изменят правилата за провеждане на национално допитване, депутатите на третата по сила партия ще натиснат бутона „против".

В крайна сметка и след много изказани думи народните представители подкрепиха на първо четене единствено предложението на ГЕРБ за промени в Закона за референдумите, а именно - да се даде възможност на българите и в чужбина да гласуват на референдум, както и да се уреди правно въпросът за провеждането на избори и референдум 2 в 1.

Дори и след прегласувания депутатите не се съгласиха да подкрепят идеята на Реформаторския блок, „Атака" и АБВ за намаляване на необходимия брой подписи за задължително свикване на национално допитване.