Предлагаме ви разказ на част от компанията, била с убитите Кирил Въжаров и Васил Александров в столичния клуб Соло в трагичната нощ на 17 срещу 18 април.

Бяхме се събрали да отпразнуваме рождения ден на Васил.
Ходим редовно в този клуб вече повече от година, тъй като там е спокойно, никога не е имало скандали или конфликти, разказват младежите пред news.bg.

Припомняме:
Тази нощ в 3 часа в Перник е задържан убиецът на Васил и Кирил
                   Още... 

Въпросната вечер се събрахме малко след полунощ. Прекарахме страхотно, веселихме се много. Категорично можем да кажем, че вътре в заведението конфликти с никой не сме имали.

Около 3.30 часа си тръгнахме всички заедно. Взимайки си довиждане с охраната на входа, видяхме на тротоара пред клуба една компания - 3-4 момчета и едно момиче, но почти не им обърнахме внимание.

Тръгнахме по „Позитано" в посока булевард „Витоша" и Съдебната палата, а въпросната компания вървеше пред нас.

Вървяхме на групи, като ние пресякохме на отсрещната страна на "Позитано". В това време Кирил (раненото момче, което в момента е във ВМА), минавайки покрай непознатата компания близо до пешеходната пътека на Позитано и Витошка, им каза „Наздраве".
Отговорът на непознатите беше - „На кой ще казваш наздраве бе, говедо", на което Кирил попита защо го обиждат.
Именно след това започна боят, който премина в меле, а Кирил Въжаров и Васил Александров се притекоха на помощ на Кирчо.

Когато ние се приближихме да помогнем, видяхме Васил (Александров) паднал на земята, а трима от непознатата компания се качваха на такси.

Кирчо Въжаров ме помоли да видя гърба му - май ме прободоха с нещо, казал Кирил.

В същото време другият Кирил, който също бил ранен, се върнал към входа на клуб „Соло" да търси помощ.
Един от гардовете му оказал първа помощ, притискайки прободната рана в гърба с ризата, за да спре кръвотечението.

В никакъв случай не сме предизвикали боя, категорични са от компанията на Кирил и Васил. Също така категорично не бяхме пиян - поръчахме си бутилка уиски в клуба, която 9 души не успяхме да изпием.
Въобще не приемаме, че ударите с ножа са били случайни, тоя явно си е коляч, защото се е целил нарочно горе между плешките - в меките тъкани, където може да нанесе сериозни рани.

В същото време компанията се разделила на две и младежите започнали да дават първа помощ на Кирил и Васил. Веднага била извикана и Бърза помощ, която обаче не дошла повече от 25 минути.

Дойдоха и полицаи, но само ни гледаха отстрани как правим сърдечен масаж и изкуствено дишане на приятелите ни.

Аз бях при Васил и се опитвах да му помогна, разказва едно от момчетата. Когато видяхме, че почти няма пулс, а и Бърза помощ не идва, един от гардовете на „Соло", който ни помагаше, предложи с личния си автомобил да тръгнем към „Пирогов".
Слава Богу, една от патрулките тръгна пред нас.

Бях в шок от случилото се и докато се опитвах да спася Васко, съвсем бяха забравил за Кирчо, мислейки че е добре.

Когато оставихме Васил в Пирогов, полицаите ни казаха да си тръгваме, тъй като нямаме работа там. Връщайки се към "Позитано", видяхме линейка - по-късно разбрахме, че е откарала Кирил във ВМА.

Когато пристигнахме пред Съдебната палата, Кирил Въжаров вече беше мъртъв и се чакаше да дойде оперативната група от МВР.

Приятелите на Кирил и Васил са категорични, че с нищо не са предизвикали непознатите от уличната компания. Ние дори не ги забелязахме, случайно тръгнахме в една посока....

В същото време младежите са разстроени от това, което се е написало за покойния вече Васил.

Познаваме се от години - добър приятел и лъчезарен човек. Никога не сме го виждали да влиза в конфликти.
Огорчени сме от това, което се изписа за него. Той никога не е имал проблеми с органите на реда, категорични са приятелите на Васил Александров.