Президентът Георги Първанов подписа Указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщи прессекретариатът на Дондуков 2.

Това стана часове, след като на пресконференция експерти и културни дейци обявиха закона за абсурден и поискаха президентско вето върху него.

Според държавния глава културно-историческото наследство е национален ресурс, който е невъзстановим. С всяка загуба на част от него ние губим и част от нашата идентичност.

Безспорно е, че по отношение на опазване на старините  трябва да провеждаме максимално рестриктивна политика, каквито са примерите в други европейски държави, е мнението на Първанов.

Според държавния глава смяната на политическите субекти не бива да влияе върху приемствеността в тази политика.
Такава приемственост няма как да се установи, ако не се постави началото на нова съвременна правна уредба.

В мотивите за указа, цитирани от прессекретариата, се казва, че законът съдържа решения, които не се приемат безрезервно и еднозначно.

Така например поради лаконичната правна уредба възникват спорове при тълкуване на нормите относно концесионирането на недвижими културни ценности.

Неясни са и въпросите, свързани със собствеността и разпореждането с колекции, различни от движимите археологични културни ценности.

Не са добре развити стимулите и гаранциите за оповестяване и предаване в музеите на случайно открити културни ценности.

Президентът обаче се надява, че ще се спазят предвидените в закона срокове за приемането на изменения в други закони и издаването на подзаконови нормативни актове, за да се осигури пълната правна уредба на тези обществени отношения.

Предвидено е законът да влезе в сила от 10 април 2009 г. Свързаните с него важни изменения в Наказателния кодекс трябва да са в сила също от тази дата.

В заключение президентът е категоричен, че нов Закон за културното наследство е абсолютно необходим за нормативното регулиране по съвременен начин на обществените отношения, свързани с българското национално културно-историческо наследство.

Той има своите достойнства и недостатъци. Новият подход на държавата по отношение на съхранението на  културното наследство обаче изисква приемането на такъв закон, който да постави основите на модерното и балансирано управление на тази обществена сфера.