Приетият от Народното събрание закон за културното наследство влиза в остри противоречия с много от нормите, постановени от конституцията на България.

Приемането на този закон е един от поводите 21 неправителствени организации, експерти и интелектуалци, както и много културни дейци да изпратят писмо до Георги Първанов с молба да наложи вето върху него.

Това стана ясно на пресконференция в БТА, в която се включиха Бойко Ватев, председател на НКОМ, проф. Иван Маразов, Александър Вълчев, Иван Найденов, който е експерт по тракийска култура, Любен Дилов-син, професор Валери Стефанов и др.

Бойко Ватев посочи, че в този закон ясно личи открит лобизъм за чуждите колекционери на запад. Любен Дилов беше категоричен, че законът в този си вид няма да работи, защото е абсурден.

Той припомни, че известни експерти, интелектуалци на 9 март са изпратили писмо до президента Първанов, което е от 11 страници и се състои само от правни аргументи.

Обаче:
В късния следобед президентът Първанов разписа указ за обнародване на закона.
                      Още...

„Единственото, което президентът може да направи, е да се подпише под това писмо", каза Любен Дилов.

Президент не може да не се подпише под молбата за налагана вето, защото по този начин той залага репутацията и на държавник, и на историк.
В този си вид законът е опасен, допълни Любен Дилов син.

Нашите колеги от парламента не разбират смисъла на този закон. Те не разбират и че трябва да поправят грешка и глупост, която вече е направена.

Председателят на сдружение "Пътеводител" Пламен Крайски коментира факта, че МС е предложил президентът Георги Първанов да награди директора на училището от село Разлив, който сам е събрал ценни вещи с културно-историческа стойност и е отворил музей на площ от 600 кв. м.
Парадоксът идва от там, че ако законът се разгледа по-задълбочено, той забранява съществуването на този и други такива музеи.

Допълнителни усложнения идват и от текст в закона, който постановява, че всеки собственик на земя, ако реши да строи сграда и случайно се натъкне на някаква ценност, по думите на Крайски, той се превръща в крепостен селянин.

Крайски поясни, че собственикът на земята е задължен да плаща до края на проучването, което може да се проточи с месеци. Освен това може да последва национализиране или отчуждаване на земята, ако находката се окаже изключително ценна.

До момента обаче, по думите на Крайски, особено разпространена е т. нар. "Созополска археология" т.е. колкото и ценна да е находката, собственикът на земята залива всичко с бетон през нощта.

Крайски посочи още, че от 1991 г. до сега са направени много и съществени промени в здравната и образователната система, но в областта на културата няма нововъведения.

Музейните работници са почти като възрожденци, посочи Пламен Крайски. На тях е поверено съхранението на ценни музейни експонати, както и охраната на самите музеи, а заплатата им е твърде ниска. В приетия закон няма никакви стимули за тези хора, смята Крайски.

Председателят на сдружение "Пътеводител" изтъкна, че Управителният съвет на сдружението се е заел с организацията на постоянен мониторинг върху Закона за културното наследство. За цялостният мониторинг ще се работи и с две международни неправителствени организации, каза Крайски. 

Законът за културно наследство е единственият законов проект, който не беше гледан в правна комисия. Това е достатъчно основание президентът да върне законопроекта за преразглеждане в Народното събрание, категоричен е депутатът Любен Дилов син.

Според тях, законът влиза в противоречие с редица нормативни уредби и създава условия за корупция.

Спрямо българските колекционери негова изходна позиция е подозрението, а основен инструмент - наказанието, смятат от неправителствените организации.
Утре изтича срокът, в който президентът Георги Първанов трябва да реши дали да върне Закона за културното наследство за преразглеждане в Народното събрание.

По думите на Евгени Сачев от Националната следствена служба този закон е насочен срещу националната сигурност. Сачев нарече закона антибългарски и уточни, че последиците от него ще бъдат непоправими. 

Според всички експерти и културни дейци, подписали се под писмото, изпратено до президента Първанов, този Закон нарушава и много от нормите на ЕС. България ще стане за смях пред Европа и целия свят, противоречейки първо на собствената си Конституция, а след това и на тази на ЕС, категорични са вносителите на протестното писмо. 

В закона за културното наследство е включен текст и за това, че не може на територията на един търговски обект да се излагат "предмети на културата и такива, които не са културни ценности", посочи Любен Дилов син.

Това означава, че във всички кафенета трябва да бъдат смъкнати платната или пластиките (, които са културна ценност), защото в същия обект се продават и други неща, които не са предмети от националното богатство - кафето например, обясни Любен Дилов.

Румен Василев от своя страна посочи, че според новия закон, иманярството не спада към подразделението "престъпления", а към групата на "постъпките". По този начин един иманяр няма да бъде санкциониран както се полага. 

"Ако някои отиде и събори Балдуиновата кула в Търново, той не е извършил престъпление. Това е постъпка!", възмутено коментира Любен Дилов син. Няма осъдени за изнасяне на антични обекти извън територията на страната. Няма охрана на културните обекти вътре в страната, опазването на държавните сбирки е твърде лошо, посочиха още експерти.  

Експерти обясниха, че не може да притежаваш паметници на културата или ценности от национално значение ако нямаш документ за това. Всички подобни предмети трябва да се декларират.

Любен Дилов син припомни, че каракачаните като са емигрирали, "не са се изнесли с четирикрилен гардероб. Взели са злато!". По какъв начин то ще бъде декларирано, запита депутатът. Ако нямаш документи за собственост, не си никакъв собственик, а държател, сочат извадки от закона.

Димитър Иванов изтъкна, че би трябвало да се говори за новия закон за културното наследство, който предстои да бъде изготвен. 

"Старият закон е от 1969 г. и е по-добър от държавно правна гледна точка. Той е и по-демократичен от чисто човешка гледна точка. 40 години по-късно, България като страна членка на ЕС, вади много по-лош продукт, който е в противоречие със законите на ЕС", изтъкна Димитър Иванов. 

Александър Вълчев пък беше категоричен, че ако този закон остане в сегашния си вид, България изобщо няма морално право да предлага за генерален секретар на ЮНЕСКО българин.

Валери Стефанов от своя страна заяви, че законът е мъртвороден и предстои експертите да се обединят за създаването на "нов жив закон".