Законопроектът за предлагания данък върху вредни храни трябва да мине през Съвет за тристранно сътрудничество. Това обяви в Русе вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, цитиран от БНР.

Финансовият министър хладен към идеята за закон „вредни храни"
Още...

Калфин е готов веднага да свика Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по този повод. Той призна, че не е виждал законопроекта и не е запознат с предложението на колегата си Петър Москов. Нямал представа какво пише вътре, освен от публикациите в медиите. Той не смята, че е храната е това, което би трябвало да се утежнява финансово.

Припомняме, че вече стана ясно, че бизнесът е притеснен от новия данък. Притесненията са свързани с лоши икономически последици за някои сектори и загуба на работни места. Здравният министър Петър Москов вече провежда разговори с КРИБ.

Вчера Българската стопанска камара настоя за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който да се обсъдят намеренията за въвеждане на т.нар. „данък върху вредните храни".

От камарата смятат, че предлаганият данък ще увеличи разходите за храна на най-ниско доходните групи. Това ще стане, тъй като заради скока на цените на т.нар. „вредни храни" ще поскъпнат и останалите хранителни продукти.

По думите на Калфин, опитът показвал, че някой път с развитието на науката, оценката за това коя храна е вредна и коя не се променя. Той посочи пример с традиционните ни храни - сирене и други, за които след като сме влезли в ЕС се оказало, че не били достатъчно екологично чисти. Това обаче не е вярно.

Затова социалният министър призова да се види какво предложение ще бъде внесено.

В Русе Калфин заяви още, че отношенията в правителството са прекрасни. Коментара си той направи в отговор на въпрос във връзка с минималните осигурителни вноски.

Припомняме, че след разговор с премиера Борисов и по негова молба Ивайло Калфин ще промени първоначалното си предложение и ще внесе вариант, в който минималните осигурителни вноски във всички икономически дейности се увеличават с еднакъв размер - 7,5 процента.

Министърът обясни, цитиран от БТА, че се е опитал за първи път решението да не е общо за всички, а все пак да има някаква диференциация на различните сектори. Изложил е мотивите си и продължава да смята, че това са абсолютно обективни критерии. „Премиерът това ми каза, че не е хубаво да се създава впечатление, че има някаква избирателност. Никаква избирателност няма, но приех аргумента", обясни Калфин.

Запитан за позицията на БСК за отмяна на минималните осигурителни прагове, вицепремиерът заяви, че единственото смислено нещо в минималните осигурителни прагове е, че има диалог между работодатели и синдикати. 
Според него, ако не са минимални осигурителни прагове, биха могли да бъдат браншови минимални заплати.

Ивайло Калфин смята, че това трябва да се договаря между работодатели синдикати. По думите му, държавата ще е много щастлива да няма никакъв пръст в тяхното определяне. Това обаче означавало те да се ангажират и да водят сериозни преговори.