93% от знаковите дела у нас се решават в срок и завършват с осъдителни присъди.

Това обяви министърът на правосъдието Диана Ковачева в ефира на БНТ, като уточни, че заедно с експерти от чужбина се изготвя анализ на знаковите дела у нас - за това дали има забавяния и как завършват.

Очаквам предстоящия доклад на Европейската комисия, надявам се да бъде обективен, посочи още Ковачева. Той ще оценява последните 5 години, като до 15 юни България има право да подава информация за това, което е свършила. Смятам, че това, което със сигурност ще бъде отбелязано в доклада, е приемането на Закона за конфискацията на престъпно имущество, посочи правосъдният министър.

Процесът на комуникиране с ЕК е свързан, както с отбелязването на успехите в правосъдната система, така и с препоръки, така че предполагам, че в доклада ЕК ще каже, че очаква и резултатите от този закон, добави Ковачева.

По отношение на казуса „братя Галеви", правосъдният министър изказа предположение, че в доклада на ЕК ще бъде отразен фактът, че те са осъдени, както и че те са се отклонили от изтърпяване на присъдата.
Тя посочи, че е обсъждана идеята да се промени Наказателно-процесуалния кодекс. Според водещи юристи обаче това не е препоръчително.

Попитахме всички окръжни и апелативни съдилища каква е тяхната практика - когато има осъдителна присъда на втора инстанция, дали се променя мярката за неотклонение на подсъдимия, разказа правосъдният министър. Тя посочи, че съдилищата практикуват различно - някои смятат, че не трябва, а други, че трябва.
„Безценно ще бъде тълкуването от страна на Върховния касационен съд", изтъкна Ковачева и информира, че наскоро е подадено искането за такова решение към ВКС.

Тя съобщи, че по мнението на експерти не е необходимо да се променя Наказателно-процесуалния кодекс, достатъчно е една добра тълкувателна практика на Върховния касационен съд.

Относно твърденията на говорителя на ЕК Марк Грей, че има достатъчно време новия състава н ВСС да бъде избран пряко, Ковачева посочи, че според нея това няма как да се случи по пряк начин.
„Възможно е в доклада да бъде препоръчано да бъде направен пряк вот за избор в съдебната система, но това е нещо, което нямаме възможност към момента да направим", изтъкна още министърът на правосъдието.

Ковачева изрази мнение, че изборът на бъдещия главен прокурор няма да се случи в този ВСС, защото процедурите изискват повече време. „Ако говорим за едни по-дълги процедури, ако те са свързани с публичност на кандидатурите, те изискват период, в който CV-то на кандидата трябва да бъде на сайта на ВСС, заедно с цялата информация за него. Трябва време за формиране на въпроси, за изслушване. Това няма да се случи в този ВСС", изтъкна Ковачева.

На въпрос какво е мнението й за сегашния ВСС, Ковачева посочи: „Аз работя с този ВСС в последните няколко месеца преди края на неговия мандат, за мен отношенията са работни."
Аз съм привърженик на мандатността, изтъкна правосъдният министър и допълни, че може би 5 години са прекалено много, може да се помисли за намаляване на този мандат, и за някаква вътрешна ротация.
Единствено не бих се съгласила да се превърне в ВСС в непостоянно действащ орган. Има много работа, която не може да се свърши за един ден заседание за седмица - той би следвало да бъде постоянно действащ орган, категорична бе Диана Ковачева.

Припомняме, президентът Росен Плевнелиев посочи вчера, че при избора на Висш съдебен съвет (ВСС) и нов главен прокурор най-важно е прозрачната процедура за номинации.