Президентът на Полша Лех Качински подписа Лисабонския договор, който реформира сериозно структурата на Европейския съюз.

Подписът на Лех Качински бе последната стъпка по ратификацията на договора от страна на Полша.

На церемонията във Варшава присъстваха министър-председателят на Швеция и председателстващ ЕС Фредерик Райнфелд, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозо и председателят на Европейския парламент Ежи Бузек полският премиер Доналд Туски председателите на долната и горната камара на полския парламент и посланици на страните членки на ЕС.

С това се отива към последните фази на приемане на договора от Лисабон от страна на 27-те страни членки. В момента остава недовършена ратификацията от Чехия, която чака подписа на президента Вацлав Клаус.

За да влезе в сила Лисабонският договор (което първоначално бе предвидено да стане от 1 януари 2009 година) трябва да бъде приет от всички страни от общността.

След като бе обсъден и приет от лидерите на страните членки през декември 2007 г. най-сериозната спънка за това се оказа първият референдум, с който Ирландия отхвърли приемането му.
Само преди дни на втори референдум ирландците дадоха своето „да".

Договорът от Лисабон преименува Договора за създаване на ЕО в Договор за функционирането на Европейски съюз и въвежда институционалните промени, заложени в проекта на Договора за създаване на Конституция на Европа от 2004 година.

С този договор от 1 ноември 2014 г. се въвежда нова система за гласуване, изискваща за приемането на законодателни решения да са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета на Европа, но поне 15 страни-членки, представляващи 65% от населението на ЕС.
От 2014 г. се намалява броят на членовете на ЕК на 2/3 от броя на държавите-членки.

Въвеждат се и постовете „Председател на Европейския съвет" и „Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност" със статут на заместник-председател на Комисията.

Засилва се ролята на националните парламенти и се създават нови правни основания за действия на ЕС в областите енергетика, гражданска защита, борба с климатичните изменения, развитие на спорта и туризма.