News.bg продължава да отразява задочната полемика между журналиста от Скопие Виктор Канзуров и политолога и колумнист на News.bg Георги Коларов.
Правим го, вярвайки във валидността на постулата "В спора се ражда истината".
Верни на разбирането, че силата е в автентичността, публикуваме текстовете без редакция и с авторските заглавия...

След реакцията на г-н Георги Коларов на моя текст "С каква цел се заблуждава българската общественост", искам да използвам правото на отговор, за да (се опитам) да предоставя на българските читателки и читатели как хора неспособни да навлизат в нюансираността на детайлите могат да унищожат всяка идея за бъдещ разумен диалог на деликатната тема за българо-македонските отношения.

Г-н Коларов отново показва синдромът на концентрация върху себе си, а не върху македонската тема, за която уж пише.
Това си личи от начина, по който започва писанието - как напоследък македонските "новинари" и "историчари" са обърнали внимание на неговите (блестящи вероятно) анализи.

Първата от мнoгoто обиди в неговият текст обаче, колкото е за моя, толкова и още повече е за сметка на редакцията на News.bg.
Коларов казва: "...небезизвестният скопски новинар Виктор Канзуров се изяви отново като „македонски българин, за да може да се появи и в българска медия".

Освен гнусната клевета, неподкрепена с никаква аргументация, че аз лъжовно се изявявам като македонски българин само, за да се поява в българска медия, той клевети и News.bg, че е медия, където можеш да се появиш само, ако си българин (или ако имаш българска позиция по македонският въпрос).

Така г-н Коларов проектира собствената си нетолерантност като характерна черта върху News.bg.

Това става въпреки ясно изразената позиция на редакцията, която написа следното въведение на моя текст "С каква цел се заблуждава българската общественост": "News.bg публикува мнения и тези, с които не можем напълно да се съгласим".

Ето го поредното доказателство, че г-н Георги Коларов не знае внимателно да чете, а още повече да разбира нещата. Ето и поредно доказателство, че има основание да се твърди, че Коларов (се опитва) да заблуждава българската общественост с внушението, че редакцията на News.bg е нетолерантна медия.

Смятам, че редакционният, очевидно доброжелателен, увод в клеветническата публикация на г-н Коларов е пре-абстрактен, за да бъде разбран от Коларов, който може би го вижда като потвърждение на неговите внушения, че аз съм пълзящ македонист и назначен българин в Скопие (от старите сърбомански управници). А, има ли нови не-сърбомански, моля ви се?

Впечатлява ме как г-н Коларов пише за неверните данни от неговата предишна публикация "Добре дошъл Бранко".

Той пише: "Виктор Канзуров ме обвинява в неточности в биографичните данни, които съм изнесъл за Бранко Цървенковски и Любомир Фръчковски. Аз тези данни не съм ги измислил - събирал съм за това информация по време на посещенията ми в Македония".

Уважаеми читателки и читатели, трудно е да се намери човек в Република Македония, който да не знае, че президентът Бранко Цървенковски не е син на бившия югославски политик Кръсте Цървенковски, както беше написал г-н Коларов.
Аз не познавам такъв, но и да има такиви хора, вероятно те изобщо, ама изобщо не се интересуват и не знаят нищо за политиката.

Как тогава Георги Коларов е събирал, и от кого, тази информация по време на посещенията си в Македония?

Така той самият поставя под съмнение способността си да събира информация и/или да определя релевантноста на източниците. Затова беше и моето заглавие "С каква цел се заблуждава българската общественост". С нерелевантни експерти по македонския въпрос, които се позовават на нерелевантни източници, се сервират на българската общественост нерелевантни информации за (етно-националното, политическото...) състояние на нещата в Република Македония, които оставят (дано не трайни) негативни следствия по българо-македонските отношения.

Примерът с Бранко и Кръсте Цървенковски не е толкова важен сам по себе. Важен е като доказателство за способностите за разсъждаване на г-н Георги Коларов. 

След като той не може да се хване за нищо, пише следващите високоумни съчинения: "Преди всичко прави впечатление как Виктор Канзуров изписва имената на тримата най-сериозни кандидати за президент на Република Македония: Любомир Бошковски при него е Бошкоски, Любомир Фръчковски - Фръчкоски, а Георги Иванов - Георге Иванов. Тоест, свидетели сме на постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език. Такова поведение може да се определи най-точно като „пълзящ македонизъм"!".

Мили Боже! Аз ги пиша така, както са написани на техните документи за самоличност. Процесът на де-българизация на славянското македонско население след Втората световна война обхващаше добавяне на "ски" на фамилните имена на хората. Така например, споменатият в текста на Георги Коларов "Добре дошъл, Бранко!", Иван Стоянов веднъж ми разказа как, когато навършил 18 години и отишъл в милицията да си извади лична карта, питали са го: "Как се казваш?". Той отговорил: "Иван Стоянов". На това един от служебните лица в милицията, му е казал: "Е добре, от днес ти си Йове Стояновски" и до ден днешен така му е името във всички документи.

Такива истории има много в Република Македония. Тенденцията беше в западна Македония да преобладява "ски" или "ска" за дамите, докато в източна Вардарска Македония се запази по-често ползване на "ов" и "ев", съответно "ова"/"ева", с изключения от "правилото".

В определени западни райони на Република Македония липсва и "в" на краят на фамилното име и обликът става "оски"/"оска" или "ески"/"еска". Това по-често става в Прилепско, Охридско, Стружко, Бродско, Дебърско, Кичевско, Гостиварско, Тетовско, отново с изключения от "правилото".

Тъй като "брат Любе" е роден в село Челопек, Тетовско, фамилното име му е Бошкоски, а кандидат-президентът на СДСМ е роден в Скопие, но по произход е от село Галичник, Гостиварско и затова е Фръчкоски.

По-честият вариант в Македония са фамилните имена с "в", затова някога в медиите по инерция двамата кандидат-президенти ги пишат Бошковски и Фръчковски.

Просто смешно е обвинението, че аз имам тенденция към "постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език". Това може да го каже само човек, който няма никакви аргументи и се опитва по неинтелигентен начин да скълъпи на всяка цена някакво обвинение.

Ако съм искал "постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език", бих променил собственото си фамилно име, а вярвайте ми, нямам намерение таково нещо да направя. За да дойдат фамилните имена в Република Македония на дневен ред, трябва много други работи да се направят.

Освен това и в стара България има хора с фамилни имена на "овски"/"овска" и "евски"/"евска" и те не са по-малко българи от другите им сънародници. Или възрожденецът Кирил Пейчинович от село Теарце, Тетовско, след като е на "ич", по-малко ли е българин от другите българи?! В македонските вестници, фамилните имена на активистите на македонистките организации в Гърция и Албания, се пишат: Парисис, Воскопулос, Темелко, както са в документите им за самоличност с гърцизираният и албанизираният вариант. Това означава ли, че македонистките вестници, иначе пълни с македонистка пропаганда, се отдалечават от македонистката именна система.

Кандидат-президентът на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, Георге Иванов на всички рекламни материали е написан - Георге, или според приетата азбука в Република Македония - Ѓорге. Превод от сръбското Джордже на официалната езикова норма в Република Македония, би било Ѓорѓе, а той все пак е Ѓорге.

Грешка ли е, не знам, но в документите е записан като Ѓорге Иванов. Когато български агенции цитират македонски вестници където се споменава кандидат-президента на ВМРО-ДПМНЕ, също пишат - Георге Иванов. И те ли постепено се отдалечават от нормата на литературния български език?

В писанията на г-н Георги Коларов не само че липсва логика и последователност, но липсва и морал и етика.

Коларов пише: "Между другото, моите стари приятели - родените в македонския град Кочани братя Раде и Блаже Велинови, носят различни фамилни имена именно поради политическата конюнктура. По-старият - Раде, е роден в Скопие и са разрешили на родителите му да го оставят Велинов, тъй като в столицата по това време македонизмът вече е господствал тотално и натискът върху оцелелите жители с българско самосъзнание е бил поотслабнал."

Как така в предишното изречение двамата са родени в Кочани, а сега Раде е роден в Скопие?! Иначе, уважаеми читателки и читатели, Блаже е по-старият, а Раде по-младият брат. Коларов отново греши. Но, той не спира с грешките, а продължава: "Покойният Блаже обаче се е родил в Кочани и се е наложило да бъде записан Велиновски, поради опасността от репресии от страна на македонския филиал на всемогъщата югославска специална служба УДБА".

Пусти Коларов, пусти! Когато тресе от ръкава си оценки, проценти и имена, поне веднъж да имаше късмет, случайно да налучкаше. Докато пиша тези редове, проверявам в телефонния указател на GSM-a си. Един след друг са - първо е Благой Блаже Велинов, следван от Раде Велиновски. Значи Блаже е Велинов, а Раде - Велиновски, обратно на това, което пише Коларов.

Следващите думи на Георги Коларов са нещо неописуемо отвратително: "Сега се питам - ако беше жив, (мир на праха му) щяха ли Виктор Канзуров и компания да го прекръстят на Велиноски! Това го пише Георги Коларов за моя близък приятел Блаже Велинов, от чиято физическа смърт не е минала още една година, и на когото се опитвах да вдъхна кураж в последните месеци и седмици от живота му.

Коларов се опитва и изкуствено да ме противопостави на Сдружението на граждани "Радко".

В моето изречение от статията "С каква цел се заблуждава българската общественост?":
"С писане на такива неща като 'възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура...', непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои", не казвам, че спорният цитат е от програмата на "Радко".

Този цитат невнимателният Георги Коларов в текста "Добре дошъл, Бранко!" го приписва на Сдружение "Радко", но таково нещо няма в програмата на Сдружението.

За това уважаеми читателки и читатели, можете да се уверите от уеб-сайта на Сдружение "Радко" - http://www.radkomk.com/. Там няма цел за "възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура", защото това би било недипломатично и контрапродуктивно.

Близък приятел съм с учредителите, хората от ръководството и повечето от членовете на "Радко", почти всеки ден минавам по няколко часа с някои от тях.

Моята подкрепа е несъмнена за това сдружение на българите, което спечели делото срещу македонската държава в Международния съд в Страсбург, точно заради мекия и дипломатичен подход. С пристъп като този на Георги Коларов, никога Сдружение "Радко" нямаше да спечели делото срещу Република Македония. Ако македонистката пропаганда знаеше какви думи г-н Георги Коларов слага в програмата на "Радко", веднага ще ги използва срещу сдружението и срещу всички македонски българи.

Следва обвинение от г-н Коларов: "...как е възможно едновременно да се представяш за 'македонски български журналист' и да публикуваш в такива печатни органи, като 'Старт' и 'Вечер' например!?", където Коларов е чел "обидни квалификации за България и българите".

Отговорът е много прост. Работил съм в тези издания в единствените им не-българофобични периоди. Приет съм на работа в ежедневника "Вечер" през февруари 2001 година от (тогава нов) главен и отговорен редактор, с когото спират анти-българските публикации.

След политическите промяни есента 2002 идва анти-българин за главен и отговорен редактор, който ползва първата законна възможност и през октомври 2003 година ме изгонва от работа, по свидетелства на мои колеги, само защото съм българин.

Още повече, аз съм повдигнал дело срещу "Вечер" за публикуване на гнусни клевети (нещо от рода на тези на Коларов) срещу мен.

В "Старт" съм работил есента на 2004 година, преди неговото закриване, по покана от моят драг приятел Владко Стаматовски, който тогава вече е на пост отговорен редактор в списанието. Същият македонски българин Владко Стаматовски, споменат в позитивен контекст от г-н Георги Коларов в текста "Добре дошъл, Бранко!".

След влизането на Владко Стаматовски и екипът му в "Старт", спират анти-българските текстове, а седмичникът става предмет на критика в сърбоманските медии заради пробългарски публикации

Следват нови клевети на Коларов: "Крайно време е двамата президенти да сложат край веднъж завинаги на корупцията в уреждането на статуса на македонските граждани в Република България, ако искат да интегрират изцяло двете страни в ЕС и границата между тях да избледнее. Единствените, които ще пострадат от такова развитие на събитията са 'назначените българи' в Скопие и други големи градове на югозападната ни съседка, които ще престанат да прибират комисиони".

След като (без доказателства) Коларов ме обвинява, че съм "назначен българин", ясна е неговата алюзия, че прибирам и комисиони от уреждането на статуса на македонските граждани в Република България. А аз нямам още българско гражданство. Нито имам покровители, нито съм имал посредническа функция в българо-македонските отношения. Български и македонски официални личности никога не са ме питали за съвет, а не пък да става дума за нещо друго. Гнусните инсинуации, г-н Коларов, Вас Ви излагат, а не този, на когото се опитвате да ги залепите.

Оценката на Георги Коларов, че Бранко Цървенковски е "един откровен привърженик на титовизма в неговия съвременен вариант", преди всичко е обида за Йосип Броз Тито. Бранко Цървенковски може би мисли, че е "привърженик на титовизма", но фактически е привърженик на ревизията на титовизма, която се опитваше да направи Слободан Милошевич.

Обвинението в посока на България за атентата върху Киро Глигоров е едно от мнoгoто доказателства за това. В този (ревизионистки и на титовото югославянство) великосръбски антибългарски дух е и политиката на партията на Цървенковски, СДСМ, както и политиката на управляващата ВМРО-ДПМНЕ.

За проведеният вече първи кръг на президентските избори в Македония, не бяха мои (както пише Коларов) оценките, че "'брат Любе' (Бошковски) ще спечели между 4,4% и 10%, докато неизкушеният в политиката кандидат на ВМРО проф.д-р Георги Иванов - между 27% и 35%". Това бяха оценки на агенции, които аз цитирах, за да опровергая думите на г-дин Георги Коларов в текстът, "Добре дошъл, Бранко!", че "...според социологическите анкети Любомир Фръчковски изостава с над 10% от независимия кандидат Любомир Бошковски (по-известен като 'брат Любе'), на когото отреждат цели 37%!".

Такива социологически анкети не съществуват, а вероятно по примера на Гоголевия лъжовен "Ревизор", Хлестаков (който самият вярва на собствените лъжи), си ги е измислил г-н Георги Коларов.

Думите и прогнозите на г-н Коларов се оказаха абсолютно извън реалноста.
Както и предполагах, Любе Бошкоски спечели повече отколкото сочеха (някои от) анкетите, между другото и защото се представи в кампанята като разумен политик. Но Бошкоски не встъпваше, както и никога в неговата политическа кариера, като про-български кандидат, а като македонист. Ако съпротивата на Любе Бошкоски знаеше за (неверната) квалификация на Коларов, че "'брат Любе' никога не е криел, че се чувства българин", веднага щеше да го използва срещу него.

Въпреки убедителното лидерство след първият кръг на президентските избори в Република Македония, проведени на 22 март,  според мен, най-слабият от всички седем македонски кандидат-президенти, беше Георге Иванов.

Трябва да отбележа и, че не участвах в пропагандна кампания срещу Любе Бошкоски, мен македонските президентски (и местни) избори много не ме интересуват, не гласувах за никoй и няма да гласувам на вторият кръг на 5 април. За последен път в Македония съм гласувал на парламентарните избори през 1998 година.

Основният проблем в текста на Георги Коларов "Добре дошъл, Бранко", заради който аз реагирах, е тезата, че "37% са пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание".

Ако това е точно, тогава в Република Македония ние българите (според самосъзнаие) сме най-голямата етническа общност, имаме най-много депутати, най-много лоби групи в обществото, най-много медии, а партиите пред избирателите имат надпревара коя с повече про-български (а не антибългарски, както е сега) тези да настъпва. Такива доводи с логическо мислене може да произнесе и 10-годишно дете, но не и Георги Коларов.

Аз не смятам, че настоящите не повече от 5% от славяните в Република Македония с българско етническо съзнане, са окончателен процент. Проблемът с повечето граждани на Република Македония е, че историята им се фалшифицира и те имат погрешна представа за етническото самосъзнание на техните герои от миналото.

Трябва време за всеки един объркан македонски гражданин, време, толерантност, разбиране и мек подход, а не несериозни конструкции за "37% пълнолетни македонски граждани с българско национално самосъзнание", които точно отблъскват македонските граждани от възможноста да влязат в диалог с българската страна и да разберат как са се чувствали личностите от миналото, които самата Република Македония, още от създаването й през 1944 година, ги е първозгласила за духовни крепители на нейното съществуване.

Мили гражданки и граждани на България, моля ви да разберете това.