В нашата югозападна съседка е прието да назовават политиците на малки имена и да им лепнат нелицеприятни прякори (което за пореден път доказва българския манталитет на македонците).

По централните улици на Скопие може да се прочитат надписи като „Бранко Наркоманко", „Любчо Глупчо", „Змейко Гюбреджия" и т. н. По македонските форуми днес могат да се прочитат и съвсем нецензурни изказвания по адрес на Бранко Цървенковски.

Фанатизираните, озлобени македонисти не могат да му простят, че направи последното си задгранично посещение в качеството си на президент именно в София.

И докато най-четените вестници като „Дневник", „Утрински Весник", „Вечер", „Глас", „Пулс" и други, или изобщо не информират читателите си за визитата, или се ограничават с няколко лаконични фрази, по форумите направо го наричат „бугароман", „бугарофил", или „национален предавник"!

Точно затова трябва да му кажем: „Добре дошъл Бранко!" и да го поздравим за смелостта му да посети точно сега колегата си Георги Първанов, като налее по този начин масло в огъня на предизборните страсти в Република Македония.

Макар че той няма да се кандидатира за втори мандат (тъй като реално преценява, че няма да може да го спечели), той е силно заинтересован негов наследник да стане старият му приятел и съратник Любомир Фръчковски - бивш министър на вътрешните работи и правосъдието от времето, когато Бранко Цървенковски беше министър-председател.

Засега обаче времето не работи за техния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) - наследник на титовистката Македонска комунистическа партия, някога част от Съюза на югославските комунисти.

Защото според социологическите анкети Любомир Фръчковски изостава с над 10% от независимия кандидат Любомир Бошковски (по-известен като „брат Любе"), на когото отреждат цели 37%!

Всъщност тази цифра много точно отразява процента на пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание.

Защото „брат Любе" никога не е криел, че се чувства българин и като шеф на службата за сигурност, а впоследствие и като вътрешен министър винаги защитаваше активистите на местните пробългарски организации, от типа на Сдружението на граждани „Радко".

Аз бях свидетел, когато арестуваният активист на „Радко" Иван Стоянов се обади на друг - Владко Стаматовски от ареста на 28 октомври 2000г. и помоли за помощ.

Владко веднага позвъни на „брат Любе" и след половин час Иван Стоянов се обади от улицата да ни успокои и благодари!

Когато имах възможност да интервюирам Любе Бошковски, вече в качеството му на вътрешен министър, през зимата на 2002г., той се изказа за всестранна интеграция между Република България и Република Македония, най-вече в областта на икономиката, търговията, туризма, енергетиката.

Според него, това е най-лесният начин границата между двете страни да избледнее и да се запуши устата на „недобитите титовисти" (тоест, същото, което е казал и Бойко Борисов в Чикаго).

Няма съмнение, че именно техните оцелели представители в македонските специални служби му погодиха номера с разстрела на нелегалните имигранти, заради който трябваше да излежи 4 години в затвора в Хага.

Сега обаче той се завърна като национален герой и само противоестественото обединение на титовистите, албанците и представителите на другите национални малцинства може да го лиши от президентския пост.

От друга страна Бранко Цървенковски винаги е бил сред тези лидери на СДСМ, на които никога не е липсвал реализъм, нито пък исторически познания.

За разлика от някои кресливи отродени българи, той като потомствен политик (баща му ръководи Македонската комунистическа партия в края на 60-те години на ХХ век), винаги е намирал начин едновременно да поддържа добри отношения с българските ръководители и да репресира македонските граждани с българско самосъзнание.

Всъщност, те с Георги Първанов са стари познайници, може би дори приятели и със сигурност са си прекарали добре в София.

През есента на 1994г. взех интервю със сегашния български президент, който тогава беше само заместник-председател на Висшия съвет на БСП и не беше дори депутат.

Отговаряше обаче за политиката на „столетницата" спрямо Република Македония и пишеше концепцията и по македонския въпрос (нищо чудно, след като цялото му научно творчество дотогава беше посветено на тази тема).

В интервюто той изтъкна, че като лява партия БСП е редно да партнира предимно с македонската левица, без обаче да изключва десницата, тоест ВМРО, от полезрението си.

По това време Бранко Цървенковски беше министър-председател и двамата се срещаха редовно, особено след категоричната победа на БСП на парламентарните избори през декември 1994г.

И въпреки помията, изливана в огромни количества от скопските медии спрямо България и българите, успяваха в конструктивен дух да намерят решения на редица спорни въпроси.

За да разберат уважаемите читатели какво значи скопската медийна помия, ще дам следния пример:
На другия ден след историческата промоция на Сдружението на граждани „Радко", поставила си за цел възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура (Радко е нелегалното име на Иван Михайлов), в „Утрински весник" беше публикувана снимка, на която заместник-ректорът на СУ „Св. Климент Охридски" професор, доктор на историческите науки Георги Бакалов, моя милост и главният редактор на вестник „Анти" Васил Станилов изправени слушаме химна на ВМРО „Изгрей зора на свободата".

Под снимката имаше заглавие с дебели букви: „Отпадъци на бунището на историята".

В коментара, който следваше, тази песен беше определена ни повече, ни по-малко като „химн на българските фашисти"!

Сигурен съм, че ще четем коментари в този дух, ако двамата президенти се разберат по някой важен въпрос и подпишат съответното споразумение.

Засега македонистите в Скопие само злобеят по форумите, че „никой не знае защо отиде Бранко до София, какво си говорят и какво ще подпишат с Георги Първанов".

Май че е по-целесъобразно да го държат в тайна!