Читателите неминуемо са си задали въпроса, как стана така, че мнозинството само със собствените си усилия подари на ГЕРБ възможността да достигне на крачка от абсолютното мнозинство от 121 гласа.

Благодарение на гласуваните от БСП и ДПС промени в избирателния закон, станало в „последния час" преди изборите, ГЕРБ получава 116 мандата при спечелени 39,71 % от гласовете.

Двадесет и шест (26) ДОПЪЛНИТЕЛНИ мандата, влизат в „касичката" на ГЕРБ, благодарение на „гениалното хрумване" на стратезите от „Позитано" 20, че могат да спечелят служебно изборите, въвеждайки „мажоритарната компонента".

Струва ми се, че след тазгодишните парламентарни избори в БСП може би ще разберат, че приемането на конюнктурни закони, рано или късно се обръща срещу този, който ги налага.

В нашия случай, законодателната стъпка се обърна срещу БСП нито рано, нито късно, а ... веднага. Още по-ироничен е фактът, че с „мажоритарната компонента" си вкара гол единствено БСП. За ДПС, нововъведението в изборното законодателство донесе просто ... пет гарантирани, допълнителни депутатски мандати.

Порочното в разсъжденията на стратезите от БСП, както и на малките партии, отличили се с възможно най-мащабно пазаруване на гласове, беше очакването за ниска избирателна активност на парламентарните избори.

Цялата предизборна кампания на БСП беше насочена към мобилизация на „твърдото ядро" на избирателния й корпус. За „периферията" беше оставено единствено плашенето с „готически" видеоклипове (подписани в повечето случаи от партия „Нова Зора") и обещанието, че „червените" са на тяхна страна.

В предишната част (Мажоритарни прелести 2), с не особено изискан математически апарат беше показано, че при определени условия, БСП (както и евентуалният тандем БСП - ДПС) биха могли да пострадат и при ниска избирателна активност - става дума за така наречените сценарии 1 и 3 в „Мажоритарни прелести - 2", наречени съответно „Розовият сън на ГЕРБ" и „Блоковото противопоставяне".

В БСП очевидно се надяваха на ниска избирателна активност и на пълен разнобой между опозиционните партии, които да доведат до сценарий 2 - „Картата на Клара Маринова".

Всъщност, задължително е да се подчертае, че и при трите сценария за краен резултат от изборите при ниска избирателна активност, ДПС ... винаги печелеше своите пет мажоритарни мандата и дори протягаше ръце към още две, докато резултатът на БСП беше буквално заложен на карта ... В крайна сметка, благоприятният развой на събитията за БСП (респективно за БСП - ДПС) не изглеждаше невъзможен, ако очакванията на „червените шамани" за ниска избирателна активност не бяха пометени от реалния живот.

Още изборите за европейски парламент подсещаха, че изборите за българско Народно събрание ще бъдат доста посетени, но в предизборните щабове на БСП и на партиите - купувачи на гласове, си направиха оглушки. Работата си продължи по предварително начертаната схема. И тук дойде катастрофата ...

Изобщо не твърдя, че в предишния си текст съм познал резултатите от изборите - изобщо нямам подобни претенции, но доста ясно бях написал, че мажоритарните избори са податливи на достатъчно „допълнителни влияния, случайни и неслучайни фактори". Такъв фактор се оказа рязкото повишаване на избирателната активност, взело формата на истински „финален спринт" от страна на ГЕРБ.

В предишната част, със съвсем чиста съвест бях подложил на доста недвусмислена критика високомерното отношение на ръководството на ГЕРБ към предложението на Синята коалиция за съгласувани действия в едномандатните избирателни райони.

Отхвърлянето на идеята на споразумение между ГЕРБ и „сините" за мажоритарните избори изглеждаше меко казано доста хазартно от страна на Бойко Борисов и компания. Оказа се обаче, че има поне три фактора, едновременното действие на които сработи мощно в полза на победата на ГЕРБ.

На първо място, още около европейските избори се създаде мощен фон на обществено неодобрение на ставащото по време на предизборната кампания. Сред обществото се натрупа ако не гняв, то огромна досада от безцеремонното хазяйничене на купувачите на гласове, които демонстрираха всевъзможни „иновации" и нови форми на организация на търговията си, почти без да се прикриват.

Срещу купувачите на гласове, неочаквано се появиха няколко граждански инициативи, в това число на коалицията водена от „Трансперанси интернешънъл" и на коалицията на Съюза за стопанска инициатива.

Първата доста успешно измерваше количествените параметри на купуването на гласове, докато втората рязко привлече интереса на обществото с обявените парични награди за информация, която може да се използува срещу изборните търговци.

Публичното пространство беше заляно от дебати за вредата от изборната корупция и едно от ясно кристализиралите послания беше, че купувачите на гласове трудно могат да бъдат изловени, но разходите им могат да отидат на вятъра при висока избирателна активност.

Обществото категорично отхвърли наличието на какъвто и да е морал при купуването на гласове, както и при така наречения „корпоративен вот". Не е тайна трайно негативното отношение и към „гарантирания на етно-религиозен принцип" вот. Както би казал поетът Вазов, „тайно и полека" (поне за предизборния щаб на БСП), мотивацията за гласуване нарастваше и нарастваше.

На второ място, очакваното взаимодействие между БСП и ДПС беше заменено от неочаквани „ритници под масата". Лидерът на ДПС направи няколко изявления, които подействаха мобилизиращо на неговите избиратели, но възмутиха обществото като цяло. Публиката е достатъчно добре запозната с „Кочанската реч" на Ахмед Доган, за да има нужда да припомням фактите.

Обществото реагира на принципа, че не вини този, който яде зелника, а този който го дава. В очите на обществото, поне до този момент, зелникът очевидно се раздаваше от БСП. Оплакванията на някои лидери на БСП, че изявленията на Ахмед Доган са им навредили са съвсем основателни, с важното уточнение, че публичната враждебност се трупаше в течение на целия мандат на „Тройната коалиция", а съвсем не е избуяла точно през последните дни. След „Кочанската реч", чашата просто преля и от БСП нямаха възможност за никаква контраигра.

Човек би се запитал, дали Ахмед Доган е причинил такива щети на коалиционния си партньори поради непредпазливост или съвсем умишлено. Познавайки дейността на Доган на база на вече двадесет годишни наблюдения (дори и досието на лидера на ДПС вече се публикува като вестникарска поредица), безпристрастният наблюдател сериозно би се усъмнил, че става дума за неволна грешка или за немарливост. По-скоро става дума да хладнокръвен удар в меките части, за чиито мотиви на този етап могат да се правят само предположения.

Някои функционери на БСП с пълна сериозност смятат, че Доган е констатирал, че представители на ръководството на социалистите са започнали да сондират ГЕРБ за възможностите за създаване на „голяма коалиция". Става дума за сондажи, правени преди датата на изборите, а не след това.

Идеята за „голяма коалиция", обсъждана потайно преди 05 юли 2009 г., несъмнено е накарала Доган да вземе „профилактични мерки", без да злепоставя когото и да било от ГЕРБ. (Вероятността сондажите на БСП да се били правени лично пред Бойко Борисов е практически нищожна - ако ги е имало, те са правени на по-ниски нива).

Лидерът на ДПС просто сподели няколко истини от коалиционното ежедневие на досегашното управляващо мнозинство и обществото настръхна, макар че едва ли има човек, който да е изненадан от разясненията на г-н Доган. (Колко наивен трябва да е човек, за да смята, че лидерите на коалицията не се занимават с въпроси за разпределението на ресурсите вътре в рамките на държавата ... ?).

Отделен въпрос е, че на Ахмед Доган може да му е омръзнало да си затваря очите пред практиката на БСП и НДСВ постоянно да си измиват ръцете с неговата партия, що се отнася до избуялите корупционни практики и „въртенето на обръчи от фирми".

Лошите управленски практики съвсем не са „привилегия" само на ведомствата, ръководени от ДПС. Доган напомни това на БСП и НДСВ по косвен, но много болезнен начин. Така или иначе, казано с езика на Алеко Константинов, на много от избирателите им „кипна келят".

На трето място, но съвсем не последно по важност, Бойко Борисов успя в кулминацията на състезанието да отправи ключово послание, което беше чуто и ясно разбрано от публиката. Лидерът на ГЕРБ заяви, че ако няма необходимото му мнозинство, просто ще върне мандата и ще остане в опозиция.

Българите са достатъчно политически грамотни, за да си дадат сметка, че най-вероятният изход от подобен ход на нещата биха били предсрочните избори. На избирателите съвсем не им се ходеше още един път на избори за толкова кратък период от време, още по-малко им се харчеха грешни бюджетни пари. Без особено колебание, по-голямата част от тях решиха, че по-добре ще бъде да дадат на Бойко Борисов исканата от него техническа възможност да състави кабинет.

Така, като сума от няколко вектора - раздразнението от опорочаването на изборния процес, реакцията срещу откровенията на Ахмед Доган и катализиращото въздействие на поканата на Бойко Борисов - „или достатъчно мнозинство за съставяне на правителство, или повторни избори", се надигна вълната на високата избирателна активност.

За броени дни формулата „досега не съм гласувал, но сега ще го направя" се превърна в много сериозен бонус към изборния резултат на ГЕРБ.

В крайна сметка, за броени дни изборите по форма се върнаха към времето преди 2005 г., когато на практика те представляваха референдуми „за или против БСП" и формираха едно след друго абсолютни мнозинства.

Сработилата през 2005 г. пропорционална система се върна в известна степен към стила от 1994 г., 1997 г. и 2001 г. И въпреки всичко, разликата нямаше да е толкова драстична, ако от БСП не си бяха „постлали" сами по законодателен път.

Известно е, че при избори по мажоритарна система с относително мнозинство (както е при нас в 31-те едномандатни избирателни райони), резултат от 40 процента от гласовете и почти двойно превъзходство пред следващия в класирането, водят до смазваща победа за партията с най-висок резултат.

Така стана и сега - съвсем както пише в учебниците, ГЕРБ спечели 26 от 31 едномандатни района. Не спечели само в районите, където спецификата на мажоритарния избор с относително мнозинство, гарантира победата на ДПС - Кърджали, Разград, Търговище, Силистра и Шумен.

Така, подготвяйки собствената си „служебна победа", БСП сама даде в ръцете на Бойко Борисов необходимите му депутатски мандати, за да стигне ръба на абсолютното мнозинство и да може спокойно да си избира коалиционен партньор, с който „да си окръгли" състава на правителствения кабинет.

Очакваната нестабилна коалиция на 3 - 4 партии, начело с ГЕРБ, в която при определени обстоятелства да бъде представена дори и „Атака", отлетя в небитието заедно с планираната от предизборните щабове ниска избирателна активност.

Сценарият с „розовия сън" на ГЕРБ, беше заменен с много по-зашеметяващ завършек, който сигурно се е видял на хората на Бойко Борисов като нещо от типа на „холивудски хепиенд".

БСП и ДПС бяха изпратени в опозиция, а най-безскрупулните купувачи на гласове усетиха на гърба си тежестта на масовия вот. Видя се, че осъзнатото гражданско поведение, пресича изборната корупция много по-ефикасно от всякакви полицейски мерки.