Някои читатели може би си питат защо се забави втората част на коментара за „мажоритарните прелести". Причината е, че дори и за мен представлява трудност да избера, на кои от всичките недостатъци на въведената в изборното ни законодателство „мажоритарна компонента" да се спра.

Едва ли скоро е имало по-недодялани промени в избирателната система и в изборното законодателство. По-долу ще се опитам да покажа как дори предизборните сметки могат да илюстрират НЕдостойнствата на „мажоритарната компонента".

През последните дни все по-често ми се налага да правя различни изчисления и анализи, които би трябвало да са във фокуса на вниманието на други хора. За съжаление в българската политическа реалност често възникват съмнения, че много от играчите на високо ниво са склонни да приказват, без да смятат.

На 12 юни 2009 г., ръководителят на столичната организация на ГЕРБ - Лъчезар Иванов, си позволи изказване, което не би трябвало да бъде правено от човек, който претендира, че се занимава с избори и с коалиционна политика, била тя предизборна или следизборна.
Човекът без много да му мисли, заявил на потенциалните си партньори от Синята коалиция:
„Държите се като малки деца, които не си получават близалката". (http://news.ibox.bg/news/id_1123853782)

Нетърпящото възражения изявление на въпросния функционер на ГЕРБ, е направено по повод провалилите се преговори за общи кандидати в мажоритарните избирателни райони между партията на Бойко Борисов и Синята коалиция (http://news.ibox.bg/news/id_1777834264).

Подобен, меко казано, лековат подход към толкова сериозен, даже съдбоносен въпрос като мажоритарният избор на 31 народни представители, просто смайва страничния наблюдател.

Както знаем, изборът на 31 народни представители ще се извърши по мажоритарна система с относително малцинство - тоест ще имаме мажоритарни избори в един тур, без право на поправителен избор.

Както казват специалистите по мажоритарните избори - англичаните, в случая „победителят взима всичко" (the winner takes it all). При това победителят взима всичко, просто постигайки най-висок резултат, без да има каквато и да е необходимост да е достигнал абсолютното мнозинство, с което са свикнали българските избиратели от мажоритарните избори за кметове на общини и населени места - познатите ни 50 процента плюс още един глас ....

При тези правила на играта една разходка по избирателните райони може бързо да ни убеди, че  сметките на всяка една от политическите сили, участващи на парламентарните избори могат да се окажат криви.

За да бъде пълноценна разходката, са необходими познания по две от четирите аритметични действия - събиране и изваждане. Могат да се справят дори и тези политици, които познават единствено действието „събиране".
Останалото са елементарни неравенства със символите за „по-голямо - >" и „по-малко - <" ...

Политическа аритметика за начинаещи и (ужким) напреднали.

Предложената предизборна математика не претендира за някаква особена оригиналност. Тя се базира на резултатите, постигнати от политическите партии и коалиции на изборите за Европейски парламент в отделните области, които се появяват на картата на парламентарните избори и като многомандатни, и като едномандатни избирателни райони.
Използването на резултатите от европейските избори за прогнозиране на изхода от националните парламентарни избори е натоварено с определен риск, но има и своите основания.

Най-големият риск е очакваната значителна разлика в избирателната активност между двете избирателни кампании - в абсолютна стойност може да се очакват близо един милион нови гласоподаватели - тоест избирателната активност може да нарастне и с повече от 10 процента.

Има и други фактори, свързани със спецификата на мажоритарния избор, които биха могли да „обърнат" резултата в един или друг мажоритарен район.

Има и достатъчен брой ЕИР (едномандатен избирателен район), където разликата между „блоковете" е толкова тънка, че дори случайни фактори могат да „обърнат" резултата.
Не са за подценяване и съвсем НЕслучайни фактори, като купуването на гласове, което обещава да достигне нови висоти, „помпано" от самото въвеждане на мажоритарната компонента.

От друга страна, в България изборите за членове на Европейския парламент наистина се превърнаха в нещо като „генерална репетиция" за националните избори за Народно събрание. Няма да се впускам в съжаления за порочния характер на липсата на разлика в подхода и на избирателите, и на политическите партии към европейските и националните избори. Това би могло да предизвика написването на отделен анализ.

Ако управляващото мнозинство беше възприело по-коварен подход, то щеше да слее провеждането на европейските и националните избори.
Писах вече за демагогското поведение на НДСВ около драмата „2 в 1".

Сега, след като с гласовете на БСП и ДПС изборите за Народно събрание ще се проведат в сезона на летните ваканции, участниците в тях (особено опозицията), разполагат ако не с друго, то поне с едни не лоши ориентири за предполагаемите резултати.

(Изборните резултати по многомандатни райони са дадени в Приложение № 1, подредени по низходящ ред на броя получени гласове).

Вероятността да има подобие между резултатите от двете изборни кампании съвсем не е за пренебрегване. При това положение, предизборната аритметика трябва да отчете както противопоставянето между регистрираните партии и коалиции, така и възможността, на изборите в едномандатните райони да възникне „блоково противопоставяне" от типа „Коалиция за България и ДПС срещу ГЕРБ" или „Коалиция за България и ДПС срещу ГЕРБ и СК (Синята коалиция)".

Математическите параметри, на базата на които може да се правят прогнози и да се чертаят сценарии, са:

  • резултатите на отделните партии и коалиции на изборите за ЕП;
  • сумарните резултати на „Коалиция за България и ДПС" (КБ+ДПС) и на „ГЕРБ и Синята коалиция" (ГЕРБ+СК).

Както ще стане ясно по-нататък, сравненията между тези параметри лягат в основата на три вероятни сценария за краен изход от парламентарните избори по мажоритарната система.

Ето как изглежда „предизборната аритметика" за някои от едномандатните избирателни райони:

1 ЕИР - Благоевград
Избори за ЕП - ГЕРБ е на първо място с 24,29%.
КБ+ДПС=30,96%
ГЕРБ+СК=32,27%
КБ+ДПС> ГЕРБ
ГЕРБ+СК>КБ+ДПС

5 ЕИР - Видин
Избори за ЕП - ГЕРБ е на второ място след Коалиция за България с 22,59 %;
КБ+ДПС=33,94%
ГЕРБ+СК=29,98%
КБ>ГЕРБ+СК

6 ЕИР - Враца
Избори за ЕП - ГЕРБ е на второ място след Коалиция за България с 23,20%;
КБ+ДПС=30,57%
ГЕРБ+СК=28,95%
ГЕРБ+СК>КБ
КБ+ДПС>ГЕРБ+СК

Пълният набор от параметри и неравенства за всичките 31 избирателни райони е даден в Приложение № 2.

Простите сметки и неравенства, представени до тук, заедно с проследяването на елементарната политическа логика, предлагат поне три вероятни сценария.

Сценарий № 1. Розовият сън на ГЕРБ

„Розовият сън на ГЕРБ". При него ГЕРБ печели 20 мандата, КБ печели 5 мандата, ДПС печели 5 мандата и „Атака" печели един мандат.

При този сценарий, се предполага, че всички участници в мажоритарните избори ще се състезават сами за своя сметка, без да влизат в тактически споразумения по места. Ако следваме изписаните по-горе прости математически неравенства, може да се очаква разпределението на мажоритарните мандати да стане по следния начин.

ГЕРБ печели мажоритарните мандати в: 1 ЕИР - Благоевград, 3 ЕИР - Варна, 4 ЕИР - Велико Търново, 7 ЕИР - Габрово, 8 ЕИР - Добрич (с много малка преднина), 11 ЕИР - Ловеч, 12 ЕИР - Монтана (с много малка преднина), 13 ЕИР - Пазарджик, 14 ЕИР - Перник (с много малка преднина), 15 ЕИР - Плевен (с много малка преднина), 16 ЕИР - Пловдив град, 17 ЕИР - Пловдив област, 19 ЕИР - Русе, 21 ЕИР - Сливен, 22 ЕИР - Смолян (с много малка преднина), 23 ЕИР - София, 24 ЕИР - София, 25 ЕИР - София, 27 ЕИР - Стара Загора, 29 ЕИР - Хасково.

Коалиция за България (КБ) печели мажоритарните мандати в: 5 ЕИР - Видин, 6 ЕИР - Враца, 10 ЕИР - Кюстендил, 26 ЕИР - София област, 31 ЕИР - Ямбол.

ДПС печели мажоритарните мандати в: 9 ЕИР - Кърджали, 18 ЕИР - Разград, 20 ЕИР - Силистра, 28 ЕИР - Търговище, 30 ЕИР - Шумен.

„Атака" печели мажоритарен мандат в: 2 ЕИР - Бургас.

Този сценарий може да бъде наречен „розовият сън на ГЕРБ", защото отговаря на най-високото очакване за спечелени мандати в рамките на „мажоритарната компонента" на актуалната избирателна система.
При него ГЕРБ печели 20 мандата, КБ печели 5 мандата, ДПС печели 5 мандата и „Атака" печели един мандат.

Другата причина да наречем сценарий № 1 - „розов сън", е ниската вероятност той да бъде осъществен. Дори и да приемем, че „тройната коалиция" вече е напусната от НДСВ (а дали е така, кой ще ни каже ... ?), КБ и ДПС се намират в отлични отношения и всякакви очаквания за противопоставяне между тях на този етап, са меко казано приемане на желаното за действително.
Наивно е да се смята, че двете партии няма да потърсят формула, по която да се опитат да извлекат максимална изгода от мажоритарните избори.

Сценарий № 2. „Картата на Клара Маринова"

„Картата на Клара Маринова". При този сценарий ГЕРБ печели 7 мандата, КБ печели 16 - 18 мандата, ДПС печели 5 - 7 мандата.

Този сценарий е неблагоприятен за ГЕРБ. При него се предполага, че Коалиция за България (КБ) и Движението за права и свободи (ДПС) ще съгласуват действията си във всички избирателни райони, докато останалите партии ще играят сами за себе си, противопоставяйки се една на друга.

Взаимодействието между две партии, които досега са били ядрото на управляващата коалиция в страната, едва ли е особен проблем за предизборните им щабове. При разглежданите предпоставки, могат да се очакват следните резултати.

ГЕРБ печели мажоритарните мандати в: 3 ЕИР - Варна (с много малка преднина), 7 ЕИР - Габрово, 14 ЕИР - Перник (при положение, че ЛИДЕР не участва в никакви комбинации), 16 ЕИР - Пловдив град, 23 ЕИР - София, 24 ЕИР - София, 25 ЕИР - София.

Коалиция за България (КБ) печели мажоритарните мандати в: 1 ЕИР - Благоевград, 2 ЕИР - Бургас, 4 ЕИР - Велико Търново, 5 ЕИР - Видин, 6 ЕИР - Враца, 8 ЕИР - Добрич, 10 ЕИР - Кюстендил, 11 ЕИР - Ловеч, 12 ЕИР - Монтана, 13 ЕИР - Пазарджик (възможна е и победа на ДПС), 15 ЕИР - Плевен, 17 ЕИР - Пловдив област, 19 ЕИР - Русе, 21 ЕИР - Сливен, 22 ЕИР - Смолян (възможна е и победа на ДПС), 26 ЕИР - София област, 27 ЕИР - Стара Загора, 29 ЕИР - Хасково, 31 ЕИР - Ямбол.

ДПС печели мажоритарните мандати в: 9 ЕИР - Кърджали, 18 ЕИР - Разград, 20 ЕИР - Силистра, 28 ЕИР - Търговище, 30 ЕИР - Шумен, 13 ЕИР - Пазарджик (възможна е и победа на КБ), 22 ЕИР - Смолян (възможна е и победа на КБ).

При този сценарий ГЕРБ печели 7 мандата, КБ печели 16 - 18 мандата, ДПС печели 5 - 7 мандата.

Особено е положението около Пазарджишки и Смолянски ЕИР, където на изборите за Европейски парламент, ДПС е изпреварило КБ, макар и с минимална преднина. Не е напълно ясно как биха процедирали двете политически сили в условията на съгласувано провеждана изборна кампания за мажоритарни избори в едномандатните райони.

Един от логичните варианти е ДПС да отстъпи на БСП в тези два избирателни района, след като и без това е получило като безплатен подарък цели пет мандата със самото въвеждане на „мажоритарната компонента".

Друг възможен вариант е ДПС да поиска да бъде подкрепено в Пазарджишки ЕИР, където водач на пропорционалната листа е българин - Делян Пеевски, а мажоритарен кандидат - Рамадан Аталай.
(В Смолянски ЕИР, водачът на пропорционалната листа и мажоритарният кандидат на ДПС са едно и също лице - Ариф Агуш).

Със значителна доза сигурност може да се смята, че този сценарий се е въртял в главите на народните представители на БСП и ДПС, когато са гласували въвеждането на „мажоритарната компонента" - 31 едномандатни избирателни района.

Нарекох го „Картата на Клара Маринова", защото картината силно се доближава до изборните резултати на БСП при изборите през 1995 г.
Тогава по време на пресконференция през изборната нощ, Клара Маринова размаха карта на България, на която в червено бяха оцветени общините, където е спечелила БСП.
Тази карта така подразни опонентите на БСП, че се наложи Иван Костов да я коментира с думите: „Едно е да оцветиш в червено Рила, Пирин и Осогово, а съвсем друго - да спечелиш в градове като София, Пловдив и Варна".

Разликата между предложената прогнозна карта по сценарий № 2 и ситуацията през 1995 г., разбира се е съществена - тогава изборите бяха общински, докато сега предстоят парламентарни такива. Но като география на успеха на БСП, респективно - на Коалиция за България, резултатите могат да се окажат твърде сходни.

Възможен е свръх неблагоприятен за ГЕРБ сценарий, при който Синята коалиция успява да вземе макар един мандат в 23-ти или в 24-ти едномандатен избирателен район. Тогава поражението на ГЕРБ на мажоритарните избори ще придобие характер на катастрофа.

Отделен въпрос е, че състезанието между ГЕРБ и Синята коалиция в трите софийски едномандатни района, няма как да се отрази благоприятно на климата на следизборните отношения между двете формации, към които са отправени определени обществени очаквания да формират следващото управление на България.

Сценарий № 2 съвсем не подхожда на амбициите на ГЕРБ да оглави изпълнителната и законодателната власт в страната.
Би било съвсем оправдано от партията на Бойко Борисов да положат усилия този сценарий да не се осъществи.

Един от близките до ума начини за предотвратяване на възможността картата на мажоритарните избори да разцъфне в червено, е ГЕРБ да се опита да съгласува действията си в едномандатните избирателни райони със Синята коалиция, а може би и с други политически формации.

Сценарий № 3. Сценарият на блоковото противопоставяне

При този сценарий ГЕРБ печели 17 мандата, КБ печели 7 - 9 мандата, а ДПС печели 5 - 7 мандата. В списъка на едномандатните райони, където биха спечелили от ГЕРБ има десет избирателни района, където това не може да стане без подкрепата на Синята коалиция (СК).

При този сценарий едни срещу други застават два блога - от едната страна са Коалиция за България и ДПС, а от другата страна - ГЕРБ и Синята коалиция.

Ако в предизборния щаб на ГЕРБ имаше повечко чувство за политически реализъм, там едва ли щяха да бъдат толкова категорични в отказа си за сътрудничество със Синята коалиция.

Ето как биха могли да изглеждат резултатите от сблъсъка между двата политически блока „КБ - ДПС" и „ГЕРБ - СК".

ГЕРБ, подкрепен от СК печели мажоритарните мандати в: 1 ЕИР - Благоевград (+), 3 ЕИР - Варна, 4 ЕИР - Велико Търново (+), 7 ЕИР - Габрово, 10 ЕИР - Кюстендил (+), 11 ЕИР - Ловеч (+), 12 ЕИР - Монтана (+), 14 ЕИР - Перник (ако ЛИДЕР участва самостоятелно и не влиза в изборни комбинации), 15 ЕИР - Плевен (+), 16 ЕИР - Пловдив град, 19 ЕИР - Русе (+), 21 ЕИР - Сливен (+), 23 ЕИР - София, 24 ЕИР - София, 25 ЕИР - София, 26 ЕИР - София област (+), 27 ЕИР - Стара Загора (+).

Коалиция за България (КБ), подкрепена от ДПС, печели мажоритарните мандати в: 2 ЕИР - Бургас, 5 ЕИР - Видин, 6 ЕИР - Враца, 8 ЕИР - Добрич, 13 ЕИР - Пазарджик (възможна е и победа на ДПС), 17 ЕИР - Пловдив област, 22 ЕИР - Смолян (възможна е и победа на ДПС), 29 ЕИР - Хасково, 31 ЕИР - Ямбол.

ДПС печели мажоритарните мандати в: 9 ЕИР - Кърджали, 18 ЕИР - Разград, 20 ЕИР - Силистра, 28 ЕИР - Търговище, 30 ЕИР - Шумен. При споразумение с КБ и подкрепа от нейна страна, ДПС може да спечели и в 13 ЕИР - Пазарджик, както и в 22 ЕИР - Смолян.

При този сценарий ГЕРБ печели 17 мандата, КБ печели 7 - 9 мандата, а ДПС печели 5 - 7 мандата.

В списъка на едномандатните райони, където биха спечелили от ГЕРБ има десет избирателни района, където това не може да стане без подкрепата на Синята коалиция (СК). В списъка, тези райони са обозначени със знак плюс (+).

Няма никакво съмнение, че при законодателното уреждане на „мажоритарната компонента" на новата избирателна система, от БСП и ДПС са очаквали значителна изгода в изборния резултат - иначе казано имали са пред вид Сценарий № 2 или нещо подобно.

Тази сметка би могла да излезе много погрешна, ако ръководството на ГЕРБ беше претеглило внимателно предложението за сътрудничество на Синята коалиция. В ГЕРБ обаче са взели връх други съображения, различни от изборната математика, изложена по-горе.

Единият вариант е в щаба на ГЕРБ да се надяват, че всички партии и коалиции ще играят на мажоритарните избори самостоятелно и да предвкусват оглушителния успех, който им вещае Сценарий № 1.

Възможно е обаче съображенията им да са „по-близо до земята". Евентуалното съгласуване със Синята коалиция и тяхната подкрепа по места, действително може да донесе на ГЕРБ допълнителни 10 мажоритарни мандата, спечелени в условията на яростна конкуренция с блока „КБ - ДПС".

В ГЕРБ обаче знаят, че десетте допълнителни мандата си имат цена и тя без друго би включвала подкрепа от ГЕРБ за Синята коалиция в 23-ти и 24-ти ЕИР в София, където водачи на мажоритарни листи са лидерите на СДС и ДСБ, а „сините" са безспорната „втора сила".

Всъщност, няма нищо по-нормално от това да подкрепиш лидерите на евентуалните си съюзници в мажоритарните им избирателни райони, пък и не е лоша сделка да получиш десет допълнителни мандата срещу два.

Проблемът е, че става дума за знакови, „емблематични" избирателни райони - два от трите в столичния град.

Много е възможно в ГЕРБ да държат да са спечелили мажоритарните избори и в трите софийски градски едномандатни района, за да затвърдят позицията си на безспорна, водеща, политическа сила в българския букет от членове на ЕНП.

Претенциите на ГЕРБ към „старото синьо наследство" не са от вчера и са лесно обясними. Единственият проблем е, че данъкът върху наследството може да се окаже твърде висок ...

По този начин, вместо да провалят Сценарий № 2 („Картата на Клара Маринова") и да го заменят със Сценарий № 3 (блоковото противопоставяне), който обещава много добри придобивки за ГЕРБ, в партията на Бойко Борисов лелеят сбъдването на Сценарий № 1 и поемат огромен риск да получат тежък удар на мажоритарните избори.

В Коалиция за България и ДПС в същото време правят каквото могат, за да чуят как щраква капанът.

Разбира се, както стана дума по-горе, начертаните сценарии са податливи на голям брой допълнителни влияния, случайни и неслучайни фактори, които не могат да бъдат отчетени в рамките на някаква рационална прогноза ...

Всичко изписано до тук показва как при относително еднакви политически нагласи на гражданството, са възможни съвсем различни развръзки на изборите по мажоритарната компонента.

Противно на илюзията за „избор на личности", те ще зависят в голяма степен от сръчността на предизборните щабове и от междупартийните договорки.

Всъщност, азбучна истина е, че мажоритарните избори облагодетелствуват именно големите партии, а в родния контекст могат допълнително да натежат случайни и откровено криминални фактори.

Ако ще оставяме нещата в ръцете на слепия случай, бихме могли да проведем мажоритарните избори и с помощта на ... Държавната парично-предметна лотария.

* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива, на който авторът е заместник председател или НБУ и УНСС, където преподава.