„Когато цъфне найлонът", „Оглушаваме за ден в центъра на София"

Три милиарда и двеста милиона. Толкова, по данни на Министерството на околната среда и водите, са найлоновите торбички, които се купуват в България за една година.

Ако ги завържем една за друга (и приемем, че една торбичка е дълга средно 30 см), може да опънем това найлоново въже до Луната, после пак до Земята и обратно на половината разстояние.

Едва ли знаете, но найлоновите пликчета се наричат от производителите и търговците торбичка тип "потник" и, което е дори по-тъпо от името им, те ще живеят много по-дълго от нас. В зависимост от вида и условията те се разграждат за между сто и четиристотин години, което означава, че в момента само в България има десетки милиарди торбички. В същото време управлението на отпадъците в България е на доста примитивно ниво - те не се преработват, а само се складират в открити сметища. В случая с торбичките това е напълно безсмислено, тъй като всеки полъх на вятъра ги взима оттам и ги отнася към дървета, поляни, реки - практически навсякъде. Хубавото при проблема с пликчетата е, че той има сравнително лесни решения, които не биха стрували никак скъпо. В повечето държави, където войната с найлона вече е спечелена, просто е било достатъчно да се ограничи потреблението, като торбичките се обложат с данък. България е още далече от това решение, но отделни градове като Кюстендил, Велико Търново и Пловдив вече започват да се борят срещу епидемията от търкалящи се навсякъде торбички.

Тонове торбички

По данни на НСИ през 2006 у нас са произведени над 26 хиляди тона торби, торбички, пликчета и фунийки от полимери на етилена. Тенденцията е възходяща - година по-рано те са били с две хиляди тона по-малко.

Статистика на Министерството на околната среда и водите за употребата им показва, че всеки българин ползва по 1,25 торбички на ден, което означава, че всяка година в употреба влизат близо 3,2 милиарда бройки от тях. Това е много. В Австралия (с население от 21 милиона души) броят им е 6,67 милиарда.

Големият брой торбичките в България е само малка част от проблема. Въпросът е, че те почти не се рециклират - специалисти говорят за по-малко от един процент оползотворяване. Торбичките са леки и, поети от вятъра, някои от тях така и не стигат до сметищата. Както стана ясно, всяка една полиетиленова торбичка, която използвате през целия си живот, под някаква форма ще ви надживее. Освен това полиетиленовите пликчета често се превръщат в храна за животни, което най-често е с фатални последици.

"Масово използваните полиетиленовите торби за еднократна употреба представляват сериозен екологичен проблем основно заради своя дълъг период на разграждане - от порядъка на сто до четиристотин години", обяснява Георги Стефанов от Информационния и учебен център по екология (ИУЦЕ). Експертът смята, че "българските управници трябва да се замислят над сериозността на проблема и във възможно най-кратки срокове да предприемат ограничителни мерки за ползването на полиетиленови торби".

Първи битки

В края на март Кюстендил стана пионер в борбата срещу замърсяването с полиетиленови торбички. По идея на общинския съветник Севделин Атанасов общинският съвет взе решение да въведе забрана за използването на пликчетата в търговската мрежа от 1 януари 2009. "През това време администрацията се задължава да направи сериозна разгласителна кампания, за да се обясни ползата от това решение и да представи алтернативите", обясни Атанасов. Ако разпоредбата наистина бъде приложена, кюстендилци ще могат да се почувстват като парижани поне в едно отношение - в началото на 2008 френската столица въведе подобна забрана и градът премина предимно на торбички от дегрален. Очаква се в най-скоро време и в общинският съвет на Пловдив да влезе такова предложение, а миналата седмица и кметът на София Бойко Борисов инициира среща по този въпрос с големите търговски вериги. На нея беше предложено да се сформира работна група, която да изработи концепцията за премахването на найлоновите торбички.

Около месец по-рано обаче кметът изказа леко странна позиция по темата. На въпрос по какъв начин смята да отстрани пликчетата от дърветата той отговори, че смята да даде задачата на маймуните от зоопарка. Това може и да звучи смешно (при все че, честно казано, идеята за използването на маймуни в политическия цирк на Бойко Борисов щеше да е забавна), но инициативата беше модифицирана съвсем на сериозно от общината в Бургас. Там бяха момчета със способности на акробати да свалят боклуците, заседнали в клоните на дърветата. Нужно ли е обаче да се стига дотам?

"Деграленът е идеалното решение на проблема в България", коментира Милен Георгиев, един от мениджърите на великотърновската фирма "Екстрапак". Това е най-големият български производител на торбички, който държи половината пазар при рекламните пликчета и около 20-процентов дял при торбичките тип "потник".

По-добрият найлон

Под въздействието на слънцето и температурните колебания деграленът се разгражда за време между 18 и 24 месеца. Една торбичка от този тип струва между половин и една стотинка по-скъпо от полиетиленовата. Нищо работа, ще кажете на първо четене. Но при обемите, с които работят големите магазини, разликата става голяма и до момента само веригата СБА е преминала на деграленови торбички. "Деграленът гарантира, че боклукът от пликчетата поне няма да бие толкова на очи", добавя Георгиев, преди да подхване другата основна тема: тази със сметищата.

Истината е, че пластмасовите отпадъци от бита почти не се рециклират, съответно се озовават в кофата за боклук или в по-неприятния вариант - върху някое дърво. Но "рециклирането не е решението за битовия отпадък, той трябва да бъде изгарян", обяснява Милен Георгиев. В България обаче все още няма завод за изгаряне на отпадъци, който да се справи с полиетиленовите опаковки.

По закон фирмата - краен продавач на опаковки от пластмаса (в тази категория влизат и пликчетата), трябва да рециклира определена квота от теглото на продадените опаковки. За 2007 г. тя е 12 процента, но според приложената европейска директива за управлението на отпадъците тепърва ще расте. Рециклирането става или индивидуално, или чрез участие в съвместна организация, което е по-често срещаната практика. Основната критика към тези организации е, че използват следната вратичка за хакване на системата - събира се индустриалният отпадък, който се сепарира лесно, създава повече обем и така квотата се достига лесно.

Такава организация е "Екобулпак". "Капитал" се срещна с нейния прокурист Милен Димитров. Той не пожела да коментира проблема с найлоновите пликчета, но обясни, че компанията има инсталации, с които да отделя и рециклира пластмасите, но основният проблем е те да достигнат до кофите за боклук. "Трябва да има ясна система от стимули, санкции и контрол по отношение на изхвърлянето на отпадъци", смята Димитров.

Големите вериги магазини членуват в съвместни организации за рециклиране и по този начин изпълняват отговорностите си по закон. Мариана Хаджиева, мениджър на маркетинг отдела на "Пикадили", обаче признава: "Нашите усилия в ограничаването [на употребата на полиетиленови торбички] не са толкова съществени, защото все още не предлагаме достатъчно алтернативи". Тя разказва, че политиката на компанията е първо да предлага на клиента да си купи екоторбичка и ако той откаже, да му се предоставят безплатни полиетиленови. "Ако започвахме със "заповядайте, това се вашите безплатни торбички", щеше да има в пъти по-голямо потребление", казва Хаджиева. Тя допълва, че и клиентите на веригата все още нямат съзнанието за еко.

Безплатни пликчета

"Те продължават да изискват безплатни найлонови торбички, без да се замислят за бройките, а още по-малко за вредата от тяхната употреба." От "Пикадили" уточниха, че в момента разглеждат варианта да започнат предлагат торбички от дегрален. Другите две големи вериги магазини, които потърсихме за мнение - "Билла" и "Фантастико", не дадоха коментар по темата.

"Всеки от нас е виновен", казва Алекси Дамянов. Студентът по европеистика постави в интернет петиция, в която призовава "компетентните власти в България да забранят употребата на неразградими торбички в търговската мрежа". "Правя го за себе си, обяснява той, за да е по-чисто около мен."

Идеята на Алекси не е новаторска. В момента има две страни, в които важи подобна забрана - ЮАР и Занзибар. В други африкански държави, зарити от боклук, също се водят дебати за забрана, която да спре замърсяването.

В това отношение най-крайни са мерките, които взима Ирландия през 2001 г. Правителството там налага такса от 15 евроцента върху всички видове торбички от пластмаса, независимо от това за колко време се разграждат. "Преди това пликчетата бяха безплатни и всеки взимаше, колкото си поиска. Решихме, че трябва да спрем тази практика", обясни за "Капитал" Мери О'Кийфи, главен експерт в ирландското Министерство на околната среда. След приемането въпросното изменение в Закона за управление на отпадъците правителството заедно с индустрията прави мощна информационна кампания, която дава резултат - употребата на пликчета от пластмаса в Ирландия е намалена с 90 процента, оттогава насам държавата е получила 98 млн. евро от таксата, а 91 процента от населението на страната одобрява тази политиката. "Ключовото е, че даваме избор - ползваш пликче и плащаш или си носиш от вкъщи и пестиш", завършва Мери О'Кийфи.

Въобще, както става ясно и от допълнителния текст, в световен мащаб има предостатъчно решения, за да не трябва никой да сваля найлонови торбички от клоните на дърветата. Като изключим кметовете на няколкото споменати по-горе града, в България обаче няма политика за управление на проблемите, свързани с полиетиленовите отпадъци. Министерството на околната среда и водите отказа да коментира за читателите на "Капитал" този въпрос, не можахме да намерим и друг представител на властта - в правителството, или парламента, който да има отношение към него.

И ако държавата не предлага генерални решения, то една малка част от младите хора го правят. Може и да прозвучи странно, но причината е модата. Да, да пазаруваш с екоторба е тренди. Тази мода започва в САЩ, но вече и в България някои млади дизайнери предлагат платнени торби в различни цветове и с особени апликации. Виолета Керемидчиева от бутик "Артишок" казва: "Основната ни идея е клиентите ни да казват на продавачките, че нямат нужда от пликче, което ще хвърлят малко по-късно." Тя обяснява, че засега екоторбичките са предимно женски аксесоар. "Мъжете казват за торбите от плат, че са дамски. Въпреки че имаме чанти със сперматозоиди (от това по-мъжко здраве му кажи), ни е малко трудно да ги убедим да използват торби от плат в магазина", завършва Керемидчиева.

Модата, разбира се, не е най-рационалният начин да се преборим със задушаващите тонове найлон по дървета, реки, ниви и поляни. Успехът зависи от комбинация на няколко прости мерки - убеждаване на хората, че трябва да ползват по-малко торбички и увеличаване на цената им, така че всеки да има по-лесен аргумент да се ограничава. Колкото по-рано го направим, толкова по-малко найлонов боклук ще виждаме около себе си. Защото полиетиленовата епидемия се разраства ужасяващо бързо - докато четете този брой на "Капитал" (да приемем, че сте ни отделили един час, за което благодарим), в България ще са продадени над 365 хил. торбички. Иначе казано, найлоновите пликчета се увеличават с близо сто в секунда. Това е супермного, супервредно и разбира се, вече е крайно време найлоновата напаст да се ограничи. Ясно е как, не е трудно, трябва само воля да се направи.

Оглушаваме за ден в центъра на София, предупреждава „Монитор"

Всеки човек, който прекара един ден на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски" или на Орлов мост, е застрашен от оглушаване поне с едното ухо. Причината за това е, че там шумът достига до 85 децибела, които според специалистите могат да доведат до трайна загуба на слуха при продължително слушане.

"Звук, който е по-силен от 60 децибела, може да бъде опасен за здравето и да доведе до психически проблеми. Шум с интензитет между 65 и 95 децибела пък може да причини трайно оглушаване с едното или двете уши", обясни пред "Монитор" общинският съветник от ДСБ Вили Лилков, позовавайки се на Доклад за въздействието на шума върху здравето. "85 децибела трещене попада в диапазон, който се класифицира от медиците като "опасен за слуха при продължително въздействие". Практиката показва, че има хора, които могат да оглушеят внезапно, след като няколко дни са били под въздействие на такъв тътен", обясни специалистът по уши, нос и гърло Емилия Димитрова. Според нея обаче шумът влияе различно на хората.

Мощна косачка за трева бучи на кръстовището на "Дондуков" и "Раковски", където през септември миналата година белгийски специалисти измериха 85 децибела шум при минаване на трамвая. Тогава зам.-кметът по екология Мария Бояджийска обяви, че кръстовището е едно от най-шумните места в София.

В топ 5 по трещене и бучене попадат Орлов мост и булевардите "Цариградско шосе", "Македония" и "Сливница". Според данни на РИОКОЗ-София на кръстовището на "Цариградско" и улица "Латинка" бучат 77,6 децибела, което се равнява на ръмженето на 2 стари хладилника.

Почти цял реактивен самолет или 80 децибела трещят и около летището при излитане на машините. Този шум тормози около 60 000 софиянци всеки ден.

"Най-опасно е бученето на самолетите вечер, тъй като шумът стряска хората по време на сън. Това трещене нощем е импулсно и от своя страна може да доведе не само до загуба на слух, но и до проблеми с нервите", обясни общинският съветник от ДСБ Вили Лилков.За сравнениеХладилник 40 dB

Шевна машина 60 dB

Прахосмукачка 80 dB

Клаксон на кола 110 dB

Реактивен самолет 120 dB

Рок концерт 140 dB КЪДЕ БУЧИ НАЙ-МНОГО ?1. Кръстовището на бул. "Дондуков" и ул. "Раковски" 85 dB;

2. Бул. "Цариградско шосе" 70-75 dB;

3. Бул. "Македония" 50 dB;