Посещението на премиера Борисов в Швейцария е сред водещите течи на вестниците във вторник.

"Имаме добро партньорство и реализираме различни съвместни проекти. В същото време те имат редица проблеми и въпроси, по които ние бихме могли да окажем подкрепа и провеждащият се днес бизнес форум ще даде по-голям тласък във взаимоотношенията ни". Това е казал министър-председателят Бойко Борисов след среща в Берн с президента на Швейцария и министър на правосъдието и полицията Симонета Сомаруга, цитиран от правителствената пресслужба.
Премиерът и министрите на икономиката, регионалното развитие и транспорта са на работно посещение в Швейцария.
Борисов и Сомаруга са обсъдили миграционната политика и кризата с бежанците, както и присъединяването на България към Шенгенското пространство. Двамата са се разбрали България и Швейцария да подпишат съвместно споразумение за полицейско сътрудничество и да обединят усилията си в икономически план.
"Отдавна имаме подкрепата на Швейцария за Шенген", отбеляза Борисов. Той посочи, че в момента основен проблем, не само за България, но и за Европа е бежанската вълна..." в. „Дневник".

„Българското правителство води икономическа политика, насочена към конкретни мерки и действия за подобряване на макроикономичекото развитие на страната заради нашите граждани и за да бъдем добър и предсказуем партньор както за ЕС, така и за всички други страни в Европа. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на провеждащия се в Цюрих бизнес форум. Срещата е част от работното посещение на премиера в Конфедерация Швейцария.
„Световната финансова и икономическа криза чувствително засегна реалната икономика и инвестициите в нея, което съвсем естествено доведе до намаляване на производството и заетостта. Затова основното предизвикателство е да се осигури финансова и икономическа стабилност и да се създадат работни места", посочи министър-председателят. По думите му, България съумя да запази финансова стабилност и ниски данъци по време на икономическата криза, а в момента има стабилна и предсказуема политическа среда. „Със своето стратегическо географско положение, България осигурява достъп до пазарите на страните от Европа, ОНД, Северна Африка и Близкия изток. Развиваме модерна транспортна и логистична инфраструктура, които, съчетани с достъпа ни до морски транспорт и транспорт по р. Дунав, ни превръщат в основен водещ транспортен и транзитен център в Югоизточна Европа", заяви премиерът. Сред предимствата на страната ни Борисов посочи и успешното усвояване на средствата от европейските фондове, както и стимулите за подкрепа и насърчаване на инвестициите..." - в. „24 часа".

„Ние отдаваме приоритетно значение на сътрудничеството с Конфедерация Швейцария. Традиционно добрите и активно развиващи се през годините търговско-икономически отношения са сериозна база за задълбочаване на двустранното сътрудничество. С над 1,200 млрд. евро инвестиции в България за последните близо 10 години и с присъствие на над 100 фирми у нас, Швейцария е стабилен, надежден и устойчив партньор за българския бизнес, но считам, че има все още неизползван потенциал - както в двустранната търговия, така и в междуфирменото коопериране", допълни министър-председателят. Той посочи като доказателство за активизиране на двустранните отношения възстановяването на директните полети до София, участието на български фирми в престижното изложение SWISSTECH в Базел, ръста от над 41% на швейцарските туристи, посетили страната ни през последната година.
Акцент премиерът Борисов постави върху стартиралия в края на 2014 г. проект за дуална система на професионалното образование - успешен модел на Швейцария срещу младежката безработица, иницииран съвместно с швейцарските институции и финансиран с 3,5 млн. шв. франка за петгодишен период. „Неговата цел е да направим сериозна реформа на професионалното образование, за да дадем професия на младите хора и да им осигурим перспектива за развитие в България", отбеляза министър-председателят.
По време на посещението си премиерът Борисов се срещна и с президента на кантон Цюрих Ернст Щокер и с министъра по инфраструктурата Маркус Кеги..." - в. „Труд".

„Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Швейцария, където е на двудневно работно посещение.
По време на срещата със сънародниците ни Борисов е заявил, че се надява отдавна исканото от всички българи по света създаване на многомандатен избирателен район "Чужбина" най-после да стане факт.
Премиерът прие писмено предложение от българите зад граница и обеща спешна среща на вносителя Димитър Иванов с парламентарната група на ГЕРБ." - в. „Преса".

Всекидневниците цитират и президента Росен Плевнелиев във връзка с информациите за разполагане на американски танкове у нас.

„Към България не е отправено предложение за разполагане на танкове у нас. Това стана ясно от думите на президента Росен Плевнелиев след срещата му с държавния глава на Португалия Анибал Каваку Силва.
"Към момента българското правителство няма каквото и да е предложение, което да можем тепърва да обсъждаме", заяви Плевнелиев повод информацията, че САЩ ще разположат войски и оръжие в България. "Към момента следим процеса на вземане на решения във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено по източната граница", каза президентът..." - в. „Стандарт".

„Президентът отрече да има предложение за разполагане на американска военна техника у нас...
Той подчерта, че страната ни като достоен член на НАТО изпълнява плана за готовност, който е бил приет на срещата на върха в Уелс през септември 2014 година. „България е активен и отговорен член на НАТО", заяви държавният глава.
Той посочи, че е провел КСНС, след който се е намерил широк политически консенсус, за това България от 2016 година плавно да увеличава бюджетът за отбрана, за да може той в рамките на 10 години да достигне 2% от БВП. „С това решение показваме, своето отговорно поведение. Към момента следим идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност", допълни президентът..." - в. „Преса".

„...България от следващата година трябва да започне плавно да увеличава бюджета за отбрана, така че да достигне до 2% от БВП в рамките на 10 години за отбрана.
"За нас единствено 2015 г. ще бъде изключение, защото беше тежка година, видяхме и фалит на голяма банка", каза държавният глава. Изказването на Плевнелиев беше след среща с президента на Португалия Анибал Каваку Силва...
"Ню Йорк Таймс" разпространи данни, че Полша и Литва водят преговори със САЩ за разполагане на тяхна земя на американско тежко въоръжение. Военните министри на двете страни коментираха изнесеното по-рано от в. "Ню Йорк таймс", че Вашингтон обмисля възможността да разположи в няколко страни от Източна Европа и балтийските държави своя тежка военна техника, достатъчна за 5000 американски военни, като противодействие срещу евентуална руска агресия. Става дума да се успокоят балтийските държави и други страни от Източна Европа, силно разтревожени след присъединяването на Крим и конфликта в Източна Украйна." - в. „Сега".

Сред водещите теми на вестниците са също протестите в столичния кв. „Орландовци" и зачестилите сблъсъци между българи и роми в страната.

„20 души са задържани при протестите в столичния квартал "Орландовци", предаде репортер на БГНЕС.
За трета поредна вечер напрежението в района не стихва. То беше предизвикано в събота, след като българи бяха нападнати от роми с брадви, защото им направили забележка да не слушат високо музика.
Около 18.30 часа започна протест, организиран в социалните мрежи. Наред с местните жители бяха дошли и младежи, за които може да се предположи, че са спортни запалянковци. Всички те се бяха събрали на площада пред читалище "Райна Княгиня".
В района имаше засилено полицейско присъствие, жандармерия и дори водни оръдия. Първоначално протестът беше мирен, но с настъпването на вечерта част от събралите се опитаха да пробият полицейския кордон, който не допускаше протестиращите да навлязат в ромските махали. При завързалото се кратко спречкване една група от около 20-тина младежи успя да се отскубне и да пробие, но много бързо беше спряна от служителите на реда. Демонстрантите бяха задържани за нарушаване на обществения ред и отведени в различни столични полицейски управления..." - в. „24 часа".

„Пришълците ни драснаха клечката. Това твърдят както българи, така и роми в столичния квартал "Орландовци". Те са категорични, че помежду им няма конфликт. "Живеем заедно от години. Никога не е имало напрежение", казват циганите. "Проблемът в квартала не са местните роми, а тези, които се заселват тук. Идват от Стара Загора, Ямбол, Хасково. От всякъде ги има. Те крадат и правят пакостите", обясни бащата на пострадалия в съботното меле Валентин Радков. Същото твърди и Златко Иванов от ромската махала.
"Ние сме заедно от деца, учили сме в едно училище. Приятели сме", обясни мъжът. Той е съдържател на една от най-големите погребални агенции и лично е присъствал на инцидента в съботната нощ. Иванов разказа, че и него го обират роми. "Само че не нашите. Местните ме знаят и не биха посегнали никога. Наложи се да сложа камери, защото преди година ме нападнаха, пребиха ме и ми свалиха златния ланец пред къщата", твърди младият ром. Вчера по обяд в квартала беше спокойно. Единствено присъствието на камионетки на жандармерията, полицейски патрулки и униформени, поседнали в околните капанчета, издаваха, че нещо се е случвало предните дни. Българите и ромите бяха заети с обичайните си дейности в делничния ден. В магазините без проблем пазаруваха както едните, така и другите. Видимо напрежение помежду им нямаше. Но въпреки това местните жители се оплакаха от циганските набези.
"Кражбите много зачестиха. Налага се да слагаме решетки, катинари. Да пазим къщите си", жалваха се те. Хората обаче се разграничават категорично от участие на ултраси и рокери в протеста им. Те настояват онези цигани, които нямат регистрация в квартала и не са от София, да бъдат изселени. Пристигането на футболни хулигани в "Орландовци" за местните е нежелателно...
И бандити сред побойниците
"Имало е хора от крими контингента на размириците в Орландовци. Засечени са и спортни хулигани." Това обяви шефът на полицията главен комисар Христо Терзийски. Източници на "Стандарт" разкриха, че в конфликта са се намесили отделни представители на футболните фракции, както и познати лица от уличните сблъсъци от февруари 2013 г. Сред агитките имало и хора, задържани покрай конфликта в Катуница..." - в. „Стандарт".

„Предизборното лято ще е "горещо" за управляващите заради опасността от верижна реакция на конфликтите по сценария в Гърмен и "Орландовци", прогнозираха анализатори вчера. Столичният квартал от събота вечерта е блокиран от жандармерия заради сбиване между роми и българи по аналогичен повод както при безредиците в Гърмен миналия месец - след забележка за силна музика. Още стотици подобни "мини" могат да избухнат в страната, тъй като наближаващите местни избори са единственият шанс местните жители да привлекат вниманието към себе си и да поискат решаване на пренебрегвани от години проблеми като престъпността, незаконното строителство, шума, мръсотията и бедността.
И ромите, и българите в "Орландовци" вчера роптаха срещу едно и също - бездействието на управляващите и на полицията. Никой от правителството обаче не пое пряко отговорност за решаване на конфликта. Вътрешният министър Румяна Бъчварова за разлика от друг път не посети мястото на сблъсъка и дори не се изказа за него. Премиерът Бойко Борисов, който бе в Швейцария, час по час пускаше съобщения в профила си във "Фейсбук", но по проблемите с бежанците. Кварталът остана блокиран от полиция, жандармерия и пожарни. Пред читалището и пред циганската махала дори бяха разположени две водни оръдия, защото в социалните мрежи беше организиран протест и за понеделник вечерта.
Сблъсъците в ромските махали през последните години протичат по идентичен начин - беззаконието властва години наред, напрежението избухва по дребен повод, намесват се футболни агитки и яростни националисти, жандармерията влиза и осигурява временно мир и спокойствие. След изтеглянето й конфликтите си продължават постарому. И в "Орландовци", и в Гърмен ропотът е не срещу местните роми, които от години живеят там, а срещу самонастанили се пришълци, които нарушават реда и не спазват законите. Вчера протестиращите в Гърмен обявиха, че подкрепят софийския протест, и предупредиха, че ако до 18 юли незаконните строежи в селото им не бъдат премахнати, протестът им ще се пренесе на жълтите павета..." - в. „Сега".

В. „Дневник" цитира експерта по националната сигурност Николай Слатински:
„Мой колега, наблюдавайки действията на властта и отношението на възможно най-широките народни маси към ставащото: "Обществото се държи като пияница, който ужасно мрази и проклина черния си дроб, смятайки го за виновен за цирозата, от която боледува.
„Да, съгласен съм с колегата: Нашето общество не иска да осъзнае, че цирозата е само следствие - тя е последица от прекомерния алкохолизъм, от битовото самоотравяне с политики и политици ментета, от поглъщането на конски дози безхаберие, вярване в лесни решения на сложни проблеми, илюзии и търсене на вина у всекиго другиго, само да е извън нас..."

В. „Труд" съобщава, че синдиците на КТБ вече търсят просрочени дългове:
„Синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев вече са започнали да търсят просрочени дългове и по кредитни карти и овърдрафти (кредитен лимит по дебитни карти), става ясно от редовния им седмичен отчет. През миналата седмица са били изпратени 25 уведомления до граждани заради просрочени дългове по такива продукти.
Данните показват още, че за времето от 8 до 12 юни за погасяване на кредити в КТБ са постъпили близо 64 хил. лв.
Приблизително толкова бяха събрани и през предходната седмица.
Синдиците са предприели и нови действия срещу прихващания, които може да увредят имуществото на банката. Те са подали искова молба до Софийския градски съд (СГС), с която искат да бъдат обявени за недействителни 16 прихващания на обща стойност 13,1 млн. лева.
Сделките са били извършени от дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), но името му не се споменава, защото е обект на търговска и банкова тайна. Компанията е изкупила спестявания от вложители и след това е направила 16 уведомления за прихващания срещу нейни дългове в КТБ. В такива случаи сделките може да се оспорват наведнъж, а не една по една, обясниха юристи.
Законът за банковата несъстоятелност позволява синдиците да атакуват в съда прихващания, които са били направени след обявяването на банката в неплатежоспособност. Това може да се прави, ако чрез сделките едни кредитори на банката се поставят в привилегировано положение спрямо други или се уврежда имуществото й.
Съдът определи дата на неплатежоспособност на КТБ 6 ноември 2014 г., когато беше отнет лицензът на кредитната институция. Тя обаче се обжалва от прокуратурата и БНБ. Институциите настояват датата да бъде 30 септември 2014 г., когато от отчетите на КТБ стана ясно, че има отрицателен капитал."