ДПС подкрепи управляващите и за шеф на Сметната палата, Русия води информационна война и у нас, неяснотата по сделката за БТК остава...

Кадровите ходове във властта продължават да са сред водещите теми на всекидневниците.

„Народното събрание избра Сметната палата да бъде оглавена от Цветан Цветков, който е бил заместник-председател на одитната институция. Със 146 гласа "за", 1 - "против" и 21 "въздържал се" депутатите приеха предложението на управляващата коалиция от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Изненадващо партньорът им Патриотичен фронт оттегли своето предложение за председател Горица Грънчарова-Кожарева, което предизвика съмнения в БСП и "Атака" за политическа сделка за състезание с един кон. След като по време на дебатите и от ДПС съобщиха, че ще подкрепят кандидата, социалистът Георги Кадиев сравни ситуацията с пенсионните промени и ратификацията за заем от 16 млрд. лева, когато партията на Лютви Местан също даде подкрепа за управляващите.
"След заседание на групата и обстойно обсъждане ние решихме, че не бива да допускаме избора на председател на Сметната палата да се превръща в поле на политически сражения", обяви съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. По думите му от формацията обстойно са се запознали с работата на Цветан Цветков и смятат, че заслужава поста.
"Видяхме как ясно се получава съглашенство и как се прави състезание с един кон", отвърна лидерът на "Атака" Волен Сидеров и обяви, че депутатите му няма да гласуват, защото оттеглянето на кандидата на фронта е задкулисие..." - в. „Дневник".

„Няма да се съглася, че състезанието председател на Сметната палата с един кандидат е знак за политическа зрялост и консенсус. Tова каза Мая Манолова от ПГ на БСП лява България по време на изслушването за избор на председател на Сметната палата, съобщи „Фокус".
„По-скоро това е ясен знак за политическа сделка в управляващото мнозинство", заяви Манолова, след като от Патриотичния фронт оттеглиха своят кандидатура за председател на Сметната палата и остана само тази на Цветан Цветков, предложена от ПГ на ГЕРБ и ПГ на Реформаторския блок.
Според нея правомощията на председателя на Сметната палата са ясни и те сочат, че негова ще бъде отговорността да предложи зам.-председателите на Сметната палата, както и двама кандидати за членове от неправителствени организации.
„Негова ще бъде отговорността дали те отговарят на процедурите и дали изискванията са спазени", обясни Манолова. Тя информира, че е нарушено изискването на Сметната палата за публична процедура по избор на председател и не е станало ясно, защо даден кандидат е класиран за определното място..." - в. „24 часа".

„Бившият депутат от ДСБ - Иван Иванов е предложението на Реформаторския блок за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)...
"Смятам, че Иван Иванов е толкова качествена кандидатура, че много хора ще го подкрепят. Вярвам включително и от ГЕРБ", заяви депутатът от РБ Мартин Димитров. Той го определи като човек със сериозен авторитет, много опит и като преподавател, и като "колега в парламента"...
Според Медиапул номинацията на Иванов е била одобрена на заседание на Реформаторския блок по-рано през деня, макар партията на Меглена Кунева Движение "България на гражданите" да се е опитала да лансира друг кандидат - Свилена Симеонова. Тя в момента е член на Сметната палата, а преди това е била юрисконсулт на финансовото министерство и шеф на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция..." - в. „Сега".

„ГЕРБ ще подкрепи бившия депутат от ДСБ Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това съобщи председателят на Комисията по енергетика Делян Добрев. Той каза още, че за състава на новия 9-членен регулатор партиите са направили 19 предложения. Сред тях са досегашният председател на регулатора Светла Тодорова и настоящият член на комисията Евгения Харитонова, предложени от ГЕРБ. Освен председателя Реформаторският блок ще предложи и Елена Маринова, която ръководи правния отдел на КЕВР и е съпруга на бившия председател на комисията Ангел Семерджиев, както и Валентин Петков и Славчо Смилков.
БСП предлагат Еленко Божков, бившия изпълнителен директор на "Топлофикация Плевен" Валентин Терзийски, Илиян Илиев, който в момента е член на КЕВР, Димитър Кочков, който беше кандидат за народен представител на БСП от Плевен, и Любомир Денчев, който беше главен изпълнителен директор на "Булгаргаз холдинг". Последната номинация на БСП е на Петър Бояджиев което заместник-управител на ВиК "Пловдив". От ДПС пък са номинирали бившия депутат Ремзи Осман. БДЦ предлагат Георги Златев, а "Патриотичният фронт" - Aлександър Йорданов, Румяна Кръстева, Петко Михайлов, Владко Владимиров и Милена Миланова..." - в. „Стандарт".

Петъчните вестници отделят място и на българските аспекти на кризата в Украйна.

„Министерството на отбраната (МО) изразява безпокойството си от опитите за манипулация на обществото в България чрез медийни кампании и изказвания на политически лица за войната в Украйна. В България се води "хибридна война", констатират от ведомството в Доклада за състоянието на въоръжените сили за 2014 г., публикуван на интернет страницата на МО, и предупреждават, че системното намаляване на военния бюджет "може да доведе до частична загуба на суверенитет на страната до 2020 г.".
Докладът е бил представен и приет от правителството на закрито заседание на Министерски съвет в сряда.
"Незаконното анексиране на Крим от Русия и систематичните дестабилизиращи действия на Москва в източните части на Украйна, включително проникването на хиляди руски военнослужещи на украинска територия, оказваната подкрепа за сепаратистите в Донбас и провеждането на информационни кампании и кибератаки, са нагледен пример за същността и проявленията на тази нова форма на водене на война (хибридна война - бел.ред.)", гласи докладът.
"В тази връзка, безпокойство предизвикват опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др", се казва в увода към документа.
Терминът "хибридна война" се появи в официалните доклади на МО в ревизираната версия на стратегията "Визия: "България в НАТО и в Европейската отбрана - 2020". В оригиналната версия на документа се говореше за "информационна война", която Русия води на територията на България, но промените бяха нанесени след искане на служебният премиер Георги Близнашки.
"Кризата в Украйна е пример за нарастващата уязвимост на държавите, когато инструментите на "хибридната война" се използват ефективно за постигане на политически цели.
"Хибридната война" представлява качествено ново предизвикателство пред сигурността. Тясъчетава конвенционални и неконвенционални методи, военни и невоенни средства, с особен акцент върху воденето на информационна война и осъществяването на кибератаки. В този контекст, целенасочено за постигане на политически цели могат да се използват също и икономически и търговски инструменти, особено енергийната зависимост", пише още в доклада..." - в. „Дневник".

„Георги Първанов ще инициира лидерска среща с премиера Бойко Борисов, която ще се проведе през април. Това каза пред bTV председателят на АБВ в оставка Георги Първанов. Според Първанов, за момента АБВ не смята да оттегля подкрепата си за правителството, но иска да види в детайли какво смята да предприеме то...
Друга основна тема, по която АБВ имат активна позиция, е България да не се намесва в събитията в Украйна и Русия..." - в. „Труд".

Вестниците продължават да следят и сделката за БТК, която също се определя като важна за националната сигурност.

„Политиците се ослушват какво да правят със сделката на Цветан Василев
Предложението на депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов за промяна в законодателството, която да позволи на ДАНС да стопира сделки с фирми, когато касаят националната сигурност, се оказа на идеен етап. Самият Караджов коментира пред „Труд", че няма готов законопроект.
Депутатите от останалите парламентарни групи се изказаха в подкрепа на идеята, но с редица уговорки.
ГЕРБ не са запознати с предложението, каза пред „Труд" Димитър Главчев, член на Контролната комисия на партията.
Съпартийците на Кардажов Мартин Димитров и Найден Зеленогорски заявиха, че това е въпрос от особена важност и биха приветствали такова вето, стига да видят конкретните текстове. „Ако съществува възможност да се спрат такива сделки, аз съм „за", каза Зеленогорски, като изтъкна, че с такава промяна трябва да се бърза.
Корнелия Нинова и Георги Кадиев от БСП също направиха уговорката, че първо трябва да видят конкретни текстове, но като цяло са „за". Трябва да има обаче гаранции, че ДАНС няма да се използва за икономически интереси, а ще дава само мнение за отражение на сделката върху националната сигурност, смятат те... В същото време трети ден ДАНС мълчи и не дава отговор на въпросите на „Труд" какво прави с „инвеститорите", които обявиха, че купуват 6 фирми от Цветан Василев срещу 1 евро - дела му в БТК, „Дунарит", „Авионамс", ГАРБ, НУРТС и „Фърст Диджитъл" - в. „Труд".

„Валери Димитров: Имаме крупна финансова измама, организирана от Цветан Василев
Изненадващо се появи инвеститор, който да закупи част от активите на фирмите на Цветан Василев, които обаче до скоро всички институции обясняваха, че не са негови. Сега всички рязко разбраха, че той притежава голяма част от българската икономика и я продава за 1 евро на хора, които никой не знае какви са.
"Аз бих поставил въпроса какъв е небанковият и банковият бизнес на Цветан Василев. Това, което става ясно, е, че няма ясна граница между тях. Поставя се въпросът с чии пари е придобил дяловото участие във всички тези дружества. Това, от своя страна, поражда въпроса не е ли с пари на вложителите в КТБ? Според мен става дума за една крупна финансова измама, организирана от Василев, в която са присвоявани пари на банката, за да може той да придобива активи", коментира пред Нова телевизия експертът по банково дело проф. Валери Димитров, бивш шеф на Сметната палата.
Отговорът на всички тези въпроси трябва да бъдат дадени от регулативните органи, допълни той...
"Не мога да кажа еднозначно има или няма сделка и кой кой е в тези сделки. Това, което е по-страшното е, че държавата не знае какво се случва. Почти година след случилото се в КТБ продължаваме да не знаем кой кой е в цялата схема и кое предприятие чие е. Нещо, което трябваше да бъде изяснено от ДАНС и БНБ", на мнение е бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров..." - в. „24 часа".

Всекидневниците съобщават и за наказателна процедура на Европейската комисия заради законите, регулиращи покупката на земя.

„Европейската комисия започна наказателни процедури срещу България, Литва, Словакия и Унгария, защото законите им, регулиращи покупката на земи, противоречат на свободното движение на капитали в ЕС. Забелязана е дискриминация на инвеститорите от други държави - членки на ЕС. Наказателните процедури получиха ход чрез уведомителни писма, с които ЕК иска страните да обяснят защо са приели такива закони. Срокът за отговор е 2 месеца.
Наказателната процедура не е изненада, тъй като предупреждения, че приетите от депутатите ограничения при сделките със земя противоречат на европейското законодателство, се появиха още при дебатите на спорните текстове..." - в. „Сега".

„Европейската комисия взе решение да поиска официално от България, Унгария, Литва и Словакия да представят съображенията си относно своите закони, които регулират придобиването на земеделски земи.
Във връзка с това решение на Европейската комисия от Министерството на земеделието и храните заявяват, че България ще спази срокът от два месеца поставен от ЕК за изготвяне на отговор, след като се запознае подробно с решението й.

Министерство на земеделието и храните ще инициира разговор с Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, за да се обсъдят и предприемат адекватни действия, както в защита на интересите на земеделските производители, така и за спазване на европейското законодателство.
Според ЕК, нормативните актове, които регулират придобиването на земеделски земи, съдържат няколко разпоредби, които могат да се считат за ограничаващи свободното движение на капитали и свободата на установяване по смисъла на правото на ЕС.
Всякакви ограничения на тези залегнали в Договора основни свободи трябва да бъдат надлежно обосновани и да съответстват на принципите за недопускане на дискриминация и за пропорционалност. Макар че държавите членки имат право да определят свои собствени правила за насърчаване на развитието на селските райони, за запазване на земята за селскостопански цели и за избягване на спекулативен натиск върху цените на земята, това трябва да се извършва в границите, предвидени в правото на ЕС..." - в. „Преса".

Корупционните скандали също са  в полезрението на всекидневния печат.

„Софийската градска прокуратура привлече като обвиняема Антоанета Василева - секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, съобщиха от държавното обвинение. Срещу Василева са повдигнати две обвинения за престъпления по служба. Едното е, че от януари 2012 до декември 2013 г. е превишила правата си и от това са настъпили немаловажни вредни последици. Без да е имала право, без да са й били възложени задължения от председателя на Националната комисия и без да е проведена обществена поръчка по реда на ЗОП, Василева е сключила пряко договори със Сдружение "Равновесие" и с Фондация "ЕС О ЕС-семейства в риск". Договорите са за възлагане изпълнение на услуги в приюти за временно настаняване на жертви на трафик на хора в Бургас и Варна.
Престъплението е извършено с цел да се набавят за облаги за Сдружение "Равновесие" и Фондация "ЕС О ЕС-семейства в риск" в размер на 200 хил. лева. Обвинението на Василева за второто престъпление е за това, че в периода от май до декември 2013г. е сключила два анекса към Рамково споразумение с цел да набави за себе си облага в размер на 3607 лева. Срещу Василева е взета мярка за неотклонение "подписка". - в. „Стандарт".

„Пловдивският апелативен съд пусна под гаранция от 5000 лева началника на митницата в Свиленград Тодор Караиванов, съобщи БГНЕС.
Тодор Караиванов беше арестуван при акция на ДАНС в края на януари. Той бе обвинен в контрабанда и взимане на подкупи. По време на ареста на работното му място бяха открити 12 000 евро. Пари и три чувала с митнически документи бяха иззети и от дома му.
Караиванов определи ареста като провокация, която има за цел да не се разкрият контрабандните канали на Митница Свиленград.
Само няколко дни преди ареста му Тодор Караиванов бе награден от Ваньо Танов за добра служба по повод Международния ден на митниците..." - в. „Стандарт".