Вестниците в понеделник съобщават за новоучреденото сдружение на бившия еврокомисар Меглена Кунева - "България на гражданите".

„Бившият еврокомисар и неуспял кандидат за президент Меглена Кунева се обяви за алтернатива с новоучреденото си сдружение "България на гражданите", без да отхвърли варианта то да прерасне в партия, ако се наложи. След първия тур на президентските избори преди два месеца Кунева потвърди, че ще участва в политиката и даде знак, че гледа към неправителствена организация, а не "поредната политическа партия".
"Партия заради самата партия като инженерство не е по моя вкус", декларира тя на пресконференция днес, на която официално обяви сдружението и учредителите му...
Партньорът на Меглена Кунева в кандидатпрезидентската двойка - Любомир Христов, не участва в днешната пресконференция, името му не беше споменато и сред учредителите. "Нямам опит и вкус към организационен живот" - така Христов обясни  отсъствието си от списъка с учредителите на сдружението." - пише „Дневник".

„След края на президентските избори преди два месеца Кунева потвърди, че ще участва в политиката и даде знак, че гледа към неправителствена организация, а не към "поредната политическа партия".
Сред учредителите на "България на гражданите" са двама бивши кадри на НДСВ - ексвицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев и бившата зам.-министърка Мария Дивизиева. Там са шефът на на издателство "Сиела" Веселин Тодоров, правозащитникът Йонко Грозев, режисьорката Иглика Трифонова и др." -  продължава темата в. „Труд".

„Икономическата криза, липсата на позиция на България по промените в ЕС, реформите, борбата с корупцията и правата на човека са проблемите, по които „България за гражданите"  ще се изказва в опозиционен тон. "Вие знаете ли, дали искаме да влезем в еврозоната и каква е стратегията на България за следващия програмен период в ЕС", попита риторично бившият просветен министър Даниел Вълчев, който също е сред учредителите.
Кунева не потвърди, но и не отрече, че ще прави партия. "Демократичните партии в Народното събрание са добре дошли да попитат, да кажат какво мислят по нашите предложения. А ние ще пътуваме, ще правим клубове из страната", коментира тя. В Управителния съвет на сдружението са Меглена Кунева, Калин Томов и Иван Стамболов." - съобщава „Стандарт".

На фона на плановете за политическото бъдеще на Меглена Кунева в. „24 часа" пише за не особено любезна реакция на публиката към премиера Бойко Борисов на състезание по мотоциклетизъм:    
"Нощта на скоковете" ще се запомни и с освиркванията по адрес на премиера Бойко Борисов при откриването. Подобно нещо се случи и на първия мач на волейболните национали в "Арена Армеец".
"Не защитавам премиера и не му правя PR, но освиркванията по негов адрес не бяха правилни. Без него нямаше да има спорт, фрийстайл, ски на Банско и т.н.", коментира шефът на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов."

Типично за края на календарната година вестниците публикуват данни от социологически изследвания, даващи картина на българското общество.

Българите стават по-нетолерантни" - алармира в. „Сега".
"Българите са най-нетолерантни към наркозависимите, серопозитивните, психично болните и хомосексуалистите. Това сочат данните от проучване на агенция АФИС за нагласите на хората по отношение на различията, основани на произход, вяра, традиции и обичаи. Повече от половината запитани - 54 процента, казват, че не биха искали да живеят с наркозависими в държавата, 45 на сто не приемат серопозитивните, 43 процента са против психично болните, а 38 процента не одобряват хомосексуалистите.
Малко над 20% пък не искат в България да има роми, африканци и азиатци, 14% биха изгонили от политиците, а 11% от анкетираните не искат богаташи в държавата.
Проучването е проведено в периода ноември-декември по инициатива на евродепутата Кристиан Вигенин и в него са участвали 1300 души от различни етноси. Според резултатите между 50 и 64 на сто от анкетираните от българско, българомохамеданско, турското и ромско население са на мнение, че политическите борби усложняват междуетническите отношения."

На базата на същото изследване в. „Дневник" съобщава, че една пета от българите виждат хора над закона до себе си:
"Една пета от българите заявяват, че виждат близо до себе си хора, които стоят над закона.
Социолозите са проучвали  нагласите по отношение на различията между хората, основани на произход, вяра, традиции и обичаи.
Според половината от участвалите в проучването  отношенията между различните етноси не са нито добри, нито лоши, а според една трета - през последните години те се влошават."

Неспазването на законите и корупцията се във фокуса на вниманието и на чужди компании, работещи у нас, според публикация на в. „Сега", който съобщава за риска големи инвеститори да напуснат страната:
"Още авторитетни компании си тръгват заради непоследователната политика на ГЕРБ, корупцията и натиска да изпълняват популистки капризи...
Няколко големи енергийни компании обмислят оттеглянето си от България заради подготвяните от ГЕРБ поправки в закона за възобновяемите източници на енергия, които променят съществено правилата за инвеститорите в този сектор за втори път в рамките на една година. Ако това се случи, ще бъдем свидетели на поредния групов отлив на големи инвеститори от България. От лятото досега четири от най-големите и авторитетни международни компании си отидоха от България.
В началото на декември се оттегли германската Е.ОН, която снабдяваше с ток Североизточна България. Преди това, в края на юни, си отиде и друг голям инвеститор - италианската "Енел". Германската RWE също затвори всички свои проекти в България и дори закри офиса си в София поради липса на перспективи за бизнес. Подобно нещо се случи и с AES Wind Power, която премести офиса си в Полша и вече управлява вятърния си парк на Черноморието оттам. Японската "Тошиба", която официално заяви намерението си да инвестира в голям фотоволтаичен проект у нас, изгуби интерес след промените в Закона за ВЕИ, които драстично влошиха средата...
Статистиката също отчете драматичен отлив на чуждестранни капитали в България. По данни на БНБ преките инвестиции в България от януари до октомври 2011 г. са 668 млн. евро, или 1.7% от БВП. През същия период на миналата година вложенията в България са били почти двойни - 1126.6 млн. евро (3.1% от БВП). Докато през 2002-2008 г. чуждестранните инвестиции бяха над 17% от БВП, след 2008 г. насам те са намалели средно 4 пъти."

В. „Труд" на свой ред търси бизнес акцентите на годината и поглежда към следващата,  като публикува данни за най-търсените категории специалисти:
"Продавачи, специалисти по информационни технологии и служители в центрове за обслужване на клиенти бяха най-търсените професии през 2011 г. и ще са още по-желани от работодателите през 2012 г. Това прогнозираха мениджъри и консултанти по управление на човешки ресурси пред "Труд".
В това няма нищо чудно, защото през последните 2-3 години в България се откриват много работни места от големи търговски вериги, както и от чужди компании, изнасящи у нас дейности по обслужване на клиенти (кол центрове). Активни са и компаниите за информационни технологии.
Паралелно с това в индустрията ще се засилва гладът за инженери.
Компаниите обаче няма да търсят само висококвалифицирани кадри, но и работници...
Оптимизъм идва и от сигналите, че догодина у нас ще навлязат нови аутсорсинг центрове, като в същото време съществуващите до момента ще разширят дейността си. Предимство на България в тази област е не само евтината работна ръка, но и способността ни да говорим чужд език без акцент, казват специалистите по човешки ресурси. Най-желани са хората с немски, английски и френски, но сред обявите за работа почти няма език, който да не се търси - от руски, украински и гръцки до датски,

Коледната трапеза също е сред коментираните теми във вестниците.

„Предпразничното поскъпване на зеленчуците вече започна. Доматите са с 4,6% по-високи цени, а зелето - с 6,5 на сто, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От продуктите за салатата най-малко е поскъпването през миналата седмица на краставиците - само с 0,9%.
Хубавите домати вече се продават по пазарите по 2,50 лв. за кг, а краставиците гонят 3 лв.
Най-евтината салата за коледната трапеза ще бъде от зеле и моркови. Те струват съответно около 40 ст. и 1 лв. за кг.
През миналата седмица е отчетено и поскъпване с 5,3 на сто на яйцата. Бройката на едро е 20 ст. При пакетиране в кутии по 6 пък цената стига до 30 ст. за яйце.
Цените на едро на брашното, захарта и олиото се задържат, отчитат още от комисията по стоковите борси. Леко нагоре вървят и варивата - зрял фасул и леща. Поскъпване с 2 до 4 на сто е започнало и при бананите и цитрусовите плодове. Все още в София може да се намерят портокали и по 99 ст./кг. Тяхното качество обаче е доста лошо и стават най-вече за фрешове. Подобна е ситуацията и с мандарините.
При млечните продукти почти няма промени в цените преди Коледа.
Сиренето и кашкавалът са поскъпнали с по 0,6 на сто до съответно 4,95 и 10,64 лв./кг на едро. Доста по-високи обаче са цените в София и Шумен. Там по тържищата кашкавалът стига до 12,60 лв./кг, а по магазините е 14-15 лв.
Огромна разлика има и в цените на замразеното пиле в Ловеч. На едро то може да се намери от 2,55 до 4,45 лв. за килограм. Още по-голяма е ножицата при боба в Благоевград. Има и за 1,29 лв., както и за 3,29 лв. за кг. При олиото пък най-ниската цена на борсите е 2,18 лв. за литър в Хасково, а най-високата - 2,99 лв. в София." - информира „24 часа".