Предстоящите мести избори и промените в изборния кодекс са сред акцентите на вестниците във вторник.

„Референдум с местните избори т.г. да определи всички промени в изборното законодателство, не само дали да се въведе задължителното гласуване. Това е най-справедливата позиция спрямо избирателите, коментира в Чепеларе зам. председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.
"Ние смятаме, че на местните избори т. г. могат да бъдат проведени два избора - избора с референдум и избора за местна власт. Избирателите са тези, които ще кажат дали да въведем тази възможност за задължително гласуване. Един референдум действително би могъл да даде много трезва оценка и за законодателите, за да могат да променят законодателството, съответстващо на потребностите и желанието на избирателите, с опции, които да доведат до увеличаване на избирателната активност и повече представителност на гражданите в парламента", каза Цветанов.
Той подчерта, че голямата част от хората, с които се е срещал през годините подкрепят въвеждането на задължително гласуване, а българите от чужбина настояват и за електронно гласуване. С електронно гласуване смятам, че ще дадем възможност на милиони българи да гласуват, каза Цветанов. Отделни мандати за българите в чужбина, а не преразпределение на гласовете им е друг от дефицитите в сегашното законодателство, който доведе до напрежението в Кюстендил, припомни депутатът..." - в. „Труд".

„ГЕРБ прибавя и е-вот към въпросите за референдума...
"Не трябва да се изключва възможността за електронно гласуване, с което ще се облекчат и българите, живеещи в чужбина." Това е заявил Цветан Цветанов в Чепеларе вчера, цитиран от пресцентъра на ГЕРБ. Той е потвърдил намерението на ГЕРБ местните избори през есента да бъдат заедно с референдум за задължителното гласуване. Според него, "ако се стигне до такъв вот, репресивните функции трябва да бъдат ограничени".
"Голямата част от българските граждани, с които аз съм се срещал през последните години, са за въвеждане на задължителното гласуване, но не трябва да изключваме възможността за електронно гласуване, защото има много български граждани, напуснали родината си. Те искат да упражнят конституционното си право, но знаете колко неудобства им се създават, когато се провеждат избори извън пределите на страната - секции, пътувания, разходи, време", обяснява Цветанов.
В ГЕРБ обаче не приемат еднозначно идеята за задължително гласуване. Според секретаря на ПГ Станислав Иванов то не е панацея и е заблуда да се смята, че само със законодателни мерки ще се провокира висока избирателна активност. Иванов все пак уточни, че задължението да се гласува ще даде по-голяма представителност на българите в парламента. Той е на мнение, че трябва да има преференции за упражнилите правото си на вот, вместо санкции за онези, които не са..." - в. „Сега".

„Върховният съд прекрати делото за референдума за изборите
Върховният административен съд (ВАС) прекрати делото срещу отказа на председателя на 42-рото Народно събрание Михаил Миков да определи дата за референдум за изборното законодателство. В решението на ВАС се посочва, че компетентен да разгледа делото е Софийският административен съд.
Делото бе заведено във ВАС през 2014 г. от инициативен комитет, начело с бившия служебен премиер проф. Георги Близнашки. Жалбата е срещу отказа на тогавашния председател на парламента да даде едномесечен срок за отстраняване на нередности във внесената в НС подписка с искане за референдум, както и срещу отказа му да представи подробна информация какви са установените нередности в нея.
В средата на март 2014 г. в парламента бяха внесени малко над 570 хил. подписа с искане за организиране на референдум с въпроси трябва ли да се въведе дистанционно електронно гласуване, трябва ли част от депутатите да се избират мажоритарно и да се въведе ли задължително гласуване. Впоследствие от протокол на ГРАО стана ясно, че не достигат над 36 хил. от необходимите 500 хил. подписа..." - в. „Дневник".

Възможността ГЕРБ да издигнат жена като свой кандидат за президентските избори също е сред темите на всекидневниците.

„Държавният глава не пожела да отговори на журналистически въпроси, след като министър-председателят Бойко Борисов лансира идеята следващият кандидат за президент да бъде жена. Президентът Росен Плевнелиев обеща да даде пресконференция след два дни, съобщи БГНЕС.
Плевнелиев покани всички журналисти на предстоящия брифинг и се ангажира да отговори на всички техни въпроси. Той присъства на представянето на книгата "Китайската мечта" на президента Си Цзинпин..." - в. „24 часа".

„Вицепремиерът Румяна Бъчварова определи изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за издигането на жена за президент като израз на любезност към партийните активистки.
"Какво очаквате премиерът да каже на форум на жени на ГЕРБ? Това е най-любезното нещо, което той може да каже на присъстващите там. Моят съвет е - не се задълбочавайте по тази тема", допълни Бъчварова, с уточнението, че темата се използвала за спекулации на политолозите. Здравният министър Петър Москов пък смята, че Борисов няма да се кандидатира за президент, и дори обяви, че е готов да се хване на бас." - в. „Сега".

„След като вчера премиерът Бойко Борисов каза, че ГЕРБ "може да се напъне за кандидат-президент жена", днес вицепремиерът по коалиционните въпроси Румяна Бъчварова посочи, че реакцията му била от любезност...
По думите й интересът на темата бил по-скоро спекулация на политолози.
Вчера на общото събрание на "Жени-ГЕРБ" в НДК премиерът заяви: "Сега като ви слушам и като ви гледам с интерес към президентските избори, си мисля, защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент. Имаме достатъчно фигури, които можем да обсъждаме"... - в. „Дневник".

Вестниците продължават да следят и развитието по темата за пенсионната реформа.

„По 1,70 лв. на ден на работещ българин ще струва увеличението на пенсионната осигуровка с 0,5%. Тази сметка направи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него това ще е увеличението при заплата от 1000 лв.
За нормален месец с 22 дни това означава, че  всеки ще внесе по 37,40 лв. Допълнително в НОИ.
При сегашното разпределение на  осигурителната тежест между работодател и работник в съотношение 60:40 работодателят ще плати 1 лв. дневно по-висока осигуровка, а работникът 70 ст., обясни Калфин във фейсбук профила си.
Вицепремиерът обаче пресметна увеличението само за една година.
Реално предложенията са осигуровките да растат с по 0,5% в следващите 10 години. Тази прогноза се основава на сметки на НОИ, че осигурителният институт няма да има нужда от бюджетна субсидия, ако пенсионните осигуровки бъдат увеличени с 8% спрямо сегашното си ниво от 17,8%. Това обаче означава при заплата от 1000 лв. месечната осигуровка да скочи от 178 лв. на 258 лв. При предложението на Калфин за ръст с 5% месечната вноска ще нарасне до 228 лв...
Финансовият министър е категорично против  вдигане на осигурителната тежест и  предпочита да затегне работата на приходните агенции и събираемостта.
Заради това той е предвидил до 2017 г. да замрази осигуровките. Освен ГЕРБ и партията на Калфин АБВ не подкрепяла напълно предложението му за ръст на осигуровките.
За вдигане на вноската засега са само реформаторите...
В защита на вдигането на осигуровките се обявиха и от КНСБ...
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: Ще тласнат доста фирми в сивата икономика
При световна икономическа криза, която още се усеща, не е моментът за вдигане на осигуровките. Не виждам как това ще помогне на конкурентоспособността на икономиката. Преди изборите ГЕРБ обещаха да не вдигат данъчната и осигурителната тежест. А сега една малка партия, с малко представителство в парламента, чийто член е вицепремиер и социален министър, да служи като параван за увеличаването им, не изглежда добре. До какво ще доведат тези намерения, ако се осъществят? Правим блиц анкета сред членовете на КРИБ, но отсега може да се каже, че това ще доведе до намаляване на работните места, не малко фирми ще бъдат тласнати отново в сивата икономика. Притеснително е, че управляващите предприемат най-лесните мерки : в енергетиката, дайте да вдигаме цени, в осигурителната сфера - да вдигаме осигуровките..." - в. „24 часа".

„Омбудсманът Константин Пенчев настоява за мащабна дискусия при вземането на решение за регламентиране на избора на осигуряване и за пенсионната реформа. В противен случай той ще сезира Конституционния съд, става ясно от съобщение на неговата пресслужба.
Националният омбудсман е изпратил писма на председателя на Народното събрание и на парламентарните групи, в които „с безпокойство констатира, че извършените законодателни промени срещат негативен отзвук и неодобрение не само от страна на пенсионноосигурителните дружества, но и от различни организации, а най-вече от гражданите".
Пенчев посочва, че са постъпили множество искания на граждани да сезира Конституционния съд във връзка с промените в пенсионната система, наложени с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ЛИДЕР...
Пенчев напомня, че в края на миналата година управляващото мнозинство е поело ангажимент тези промени да бъдат подложени на обществена дискусия до края на месец март 2015 г..." - в. „Труд".

„Националният обмудсман Константин Пенчев настоява да се чуе и гласът на хората при вземането на решение за регламентиране на избора на осигуряване и за пенсионната реформа. Той може да сезира Конституционния съд заради предвидените промени, информират от пресцентъра на обмудсмана.
Ето какво пише на официалната му страница:
По повод на общественото недоволство от законодателното решение за „Избор на осигуряване", предвидено в изменението на Кодекса за социално осигуряване (КСО) съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., националният омбудсман изпрати писмо до председателя на Народното събрание, министър-председателя и председателите на парламентарни групи в 43-то Народно събрание.
Той с безпокойство констатира, че извършените законодателни промени срещат негативен отзвук и неодобрение не само от страна на пенсионноосигурителните дружества, но и от различни организации, а най-вече от гражданите. В институцията на омбудсмана са постъпили множество искания за сезиране на Конституционния съд на Република България по повод на измененията в КСО, които съдържат аргументи за противоречието на промените с редица разпоредби от Конституцията, свързани с правата и свободите на гражданите.
„Моята твърда позиция е, че промени в законодателството и особено такива в чувствителни области, каквато е пенсионната реформа, трябва да се осъществяват след обстойно обществено обсъждане, като се изследват подробно всички мнения и становища и се дава гласност на различните гледни точки и предложения, с цел да се постигне консенсус по важните въпроси" - пише омбудсманът и допълва: „Логично, непрозрачният и прибързан начин на вземане на това законодателно решение, което допуска с акт на Министерския съвет, а не със закон, да се регламентират редът и начинът на осъществяване на избора на осигуряване, предизвика обществено недоволство и възмущение, което заля институцията на омбудсмана на Република България. Към мен с подписка се обърнаха 2 600 граждани и над 200 лица с индивидуални жалби, които не одобряват „национализацията" на средствата им"...
Омбудсманът подчертава, че ако до края на март надеждите и очакванията на българските граждани за пореден път не бъдат оправдани, ще прецени дали да упражни правомощието си да сезира Конституционния съд." - в. „Стандарт".

Опитите за здравни реформи също са във фокуса на всекидневниците.

„Плаващите цени за болниците вече породиха недоволство
Изненадващо решение за спиране на преразхода на здравната каса, съгласувано тихомълком в края на миналата година, вече поражда недоволство. На 29 декември м.г. здравната каса и лекарският съюз подписаха рамковия договор за работата на лекари и болници с НЗОК за 2015 г. и едва тогава се разбра, че той предвижда на всеки три месеца да се прави преоценка на цените на клиничните пътеки за болниците. По пътеките, по които има преразход, цените ще се намаляват. Не е ясно обаче при какво надвишаване на бюджета ще бъдат намалявани цени - това ще става по преценка на касата и лекарския съюз.
"Така например, ако броят на инсултите се увеличи над предвидения от НЗОК и БЛС, договорената цена от 620 лева може да стане 520 или 420, или даже 4.20 - ограничения в намалението не са предвидени", коментират от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според тях разликата ще се плати от пациентите, а промяната не е съгласувана с болниците. От центъра се чудят и защо текстът е одобрен от делегатите на събора на лекарския съюз, които трябва да приемат рамковия договор, за да може ръководството на съсловната организация да го подпише.
"Още по-странното е, че надзорният съвет на НЗОК първоначално отказа да подпише новия НРД и той стана факт благодарение на натиска на БЛС и намесата на здравния министър. Какво излиза? Лекарите сами са настоявали да получат плаващи цени, тоест да им плащат по-малко за същата работа. Е това ако не е грижа за пациента, здраве му кажи. После пак да казват, че лекарите не спазвали Хипократовата клетва. Реакции от лекари и пациенти засега няма. Ще има, когато почнат да плават цените. Може да се появи мъртво вълнение, че даже и лека буря. Буря в чаша вода, разбира се - такава е традицията", размишляват от Центъра за защита на правата в здравеопазването..." - в. „Сега".

„Новата идея на здравния министър Петър Москов за премахване на ТЕЛК-овете разтревожи болните хора. Нужда от промени има, но те трябва да се обмислят добре, за да не ни вкарат в поредния Парaграф 22, категорични са специалистите.
Бум на мними инвалиди вещаят доктори и пациенти при закриване на комисиите.
ТЕЛК-ът попадна в Параграф 22. Пациенти, лекари и две министерства - на здравеопазването и социалната политика, влязоха в остър спор какви промени са необходими, за да се подобри системата. Преди дни здравният министър Петър Москов разбуни духовете, като обяви, че комисиите от лекари, които издават удостоверенията за инвалидност и постановяват от какви медицински изделия и помощни средства се нуждае болният, може да се разпуснат. Вместо това всеки специалист с определен стаж да издава експертизата, а социални комисии да определят от какви допълнителни средства се нуждаят инвалидите. Целта на промяната е да се премахне излишното чакане и да се улеснят хората, обясни Москов. Според лекари и пациенти обаче предложението крие куп рискове.
Все още не сме изготвили становище за тази идея, но се притеснявам, че изведнъж броят на мнимите инвалиди може рязко да нарасне, коментира председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. Причината е, че в момента работят 72 ТЕЛК-а, а броят на специалистите, които биха могли да издават експертиза, е много по-голям. У нас има близо 29 хил. лекари, каква част от тях биха могли да правят експертиза зависи от критериите, които биха се поставили.
Опасения, че ще настане бум на инвалиди имат и самите представители на хората с увреждания.
Техните тревоги обаче са и в други посоки.
Медицинската експертиза дава информация за степента и вида на увреждане, намалената работоспособност, препоръки какво не може да работи този човек, както и от какви медицински изделия има нужда, казва Веска Събева. Тя е зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Според Събева подобна преценка няма как да направи един социален работник. На същото мнение е и самото социално ведомство, което не за първи път има отрицателно становище по тази идея. Друг проблем е, че един инвалид има основно, но и придружаващи заболявания, затова оценката сега се дава от комисия, в която влизат различни специалисти. Какъв ще бъде редът занапред и при колко лекари ще трябва да мине човек в подобна ситуация, засега не е ясно. Без отговор остава и въпросът дали опашката пред ТЕЛК няма да се премести пред социалните служби, ако те ще трябва да дават и оценка за нуждата от различни помощни средства. Пациентите се притесняват и къде ще внасят жалби, ако оспорват експертизата на лекаря. Сега висшата инстанция е НЕЛК. От здравно министерство не успяха да дадат отговори на тези въпроси..." - в. „Стандарт".