Здравейте,
Първо искам да пожелая весели празници на всеки, който прочете това писмо.
Пише ви един недоволен българин. Поредният недоволен българин.
Нормално, ще си кажете, та нали ние българите сме винаги недоволни - от всичко и от всички. Даа, това ни е нещо като национален специалитет- затова сме и на това дередже. Но за това друг път - сега по темата.
Вчера (26/12/2011) се завърнах от Испания. Там бях, защото за рождения ми ден прекрасната ми приятелка и прекрасните ми приятели ми подариха билет за концерта на Red Hot Chili Peppers (Барселона, 15/12/2011).
Концертът беше страхотен, преживяването - уникално - абе точно като в приказките. Да, ама не съвсем. По едно време установих, че ми е изчезнала личната карта - единственият валиден документ, който притежавах.
Тъй като знаех, че Барселона е един от градовете, в които се краде, много предвидливо бях оставил портфейла си със всички кредитни, дебитни карти и прочее в сейф в хотела. В себе си имах единствено документ за самоличност и неголяма сума пари в кожено калъфче.
В петък сутринта след концерта чинно отидох и докладвах за това, в най-близкото полицейско управление. Оттам ми издадоха съответния документ, за това, че съм станал жертва на кражба. След кратка справка се оказа, че не мога да се кача на самолета с него, тъй като въпреки че сме в Европейския Съюз не сме в Шенген и за да се прибера ще трябва да ми се издаде временен паспорт, или така нареченият пасаван.
Документът се издава от консулските служби.
Тук дойде първата неприятна изненада. Оказа се, че имаме консулство в Барселона, ама не точно. То с такива работи не се занимава . От участъка се свързах с българското посолство и оттам ми обясниха, че трябва да отида до Мадрид, където да подам заявление за пасаван. Това може да стане всеки работен ден от 9 до 11 сутринта на обявеният адрес в Мадрид. В Петък след обяд нямало много, много какво да се направи.
Приемливо - мисля си - никой не работи в събота и неделя - еле пък консулството. Ядосвам се, че не съм успял да си опазя личната карта и понеже родителите ми живеят в Испания, тръгвам да ги посетя. Във влака си мисля - добре де - аз съм лесен - така се е случило, че имам пари в повече, за да си платя транспорта, имам роднини, имам подслон, па макар и на 1000 километра. На 25 години съм, не ми е проблем да издържа пътя, да не спя един ден, но какво би станало с някой друг. Някой, който точно като мен е взел възможно най-евтиния полет без застраховки и прочее, с идеята да посети едно мероприятие, или просто е без пари на края на екскурзията си.... напълно реален сценарий - все пак не взимаме немски, френски, английски или испански заплати... прогонвам мрачните мисли от главата си.
Добирам се до испанското си вкъщи благополучно. В неделя вечерта, зареден с енергия, хващам рейса за Мадрид. 5 часа и половина - 400 километра и в 05:30 в понеделник съм на мадридската автогара. Пия кафе и в точно 08:00 - един час преди приемното време съм на линия пред консулския отдел на Santa Maria Magdalena № 15. Тук вече са се събрали хора. Всякакви хора. Цигани, нормално изглеждащи българи, гастербайтъри, майки с деца. Нареждам се и започвам да чакам. Прави ми впечатление, точно пред консулския отдел обособено нещо, като клека - буквално.
В 09:05 излиза мъж с костюм и започва да разпитва кой за какво чака. Пита всички дали имат копие на документите си за самоличност. Тези, които нямат, изпраща до близката книжарница да си направят. Първото нещо, което ме смая - та нали взимат пари за услугите, които извършват - не могат ли да сложат вътре копирна машина... Идва моят ред: „Вие за какво сте." Обяснявам, показвам документа от полицията. „Имате ли копие на личните документи?" Търпеливо обяснявам пак за какво съм. „Копие на документа от полицията трябва!". Решавам - няма да се заяждам - такава е процедурата.
Обяснява ми къде е книжарницата и аз отивам. Оказва се, че книжарницата отваря цял час по-късно. До нея обаче услужливо е кацнал офис за преводи от и на български език, където се предлагат и копирни услуги...по 1 евро на страничка. Не мога да повярвам ,но това е положението - ако искаш чакай час...
Копирам двете странички срещу 2 евро и се връщам - 15-ината души вече са над 30 и всички са скупчени в клетката. Въпросната клетка не се отоплява - за сгряване има само една лампа, около която са накацали децата. Студено е - дори и в Испания на 19 Декември сутринта си е хладничко. Не стига друго ами и клетката се заключва отвътре, а костюмарчето щъка нагоре надолу.
Хората са наредени на малка площ пред един метален детектор, като онези по летищата. „Вие за какво сте?" отново ме пита костюмираният, отключил вратата. Обяснявам пак. „Попълнете тези." Подава ми 2 странички формуляри и отново пита: „Ама никакъв документ ли нямате".
Потвърждавам. „Ами значи и тази декларация"- подава ми трети лист - „Трябват двама свидетели, че ви познават." Не вярвам на ушите си. „Ама как, откъде да ги намеря- сам съм тука." „Изискване на МВР" ми вика онзи. „Е какво да правя - от опашката и да карам хора да лъжат, че се знаем?!?". Онзи свива рамене и признава, че това е практика. Червен като домат от яд и безсилие заставам пред тълпата и започвам да апелирам хората да излъжат, че ме познават. За това трябват двама души, които да изчакат, да влезнат с мен, да си покажат документите и да се разпишат пред служител, че декларират, че ме познават и че ако лъжат, ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Отгоре на всичко трябва да са с валидни български документи, а те повечето хора са там, защото точно с документите имат проблеми.
Попълвам всичко и се нареждам най-отзад с надеждата, че ще измисля нещо. Чакам вече 2 часа.
Виждам костюмаря: „Тоалетна?"."Тука няма - ей там" и ми сочи кафето отсреща. ОНЕМЯВАМ. МАЙКИ С ДЕЦА, СТУД И НЯМА ТОАЛЕТНА. Отново имам късмет - баща ми, който е бил за кратко в България, каца в Мадрид на същия ден. Въпреки че има служебни ангажименти е принуден да дойде до посолството - друг начин няма - вече е 12 и половина, а опашката дори не е към края си. Баща ми идва с копие на личната си карта. Само той не е достатъчен. Навивам един пичага от Варна. Казва се Илиян и чака за документ, за да могат жената и детенцето му да дойдат при него в Испания. Да е жив и здрав - и той и цялото му семейство. След още час чакане плащам 70 евро за услугата. „Елате днес след обяд, ако не е готово - утре, най-късно в други ден." 70 евро и 2-3 дни за една проста справка - все пак са ме снимали - в 21 век сме.
Връщам се в испанското си вкъщи и след 2 дни повтарям същата процедура. Докато чакам чинно за документа пред консулството младо момиче обикаля тълпата и моли за 2-ма души с валидни документи (паспорт, шофьорска книжка или лична карта ) да свидетелстват, че я познават. Тя няма моя късмет. Очевидно няма и пари - сълзите се стичат по лицето и. Не мога да и помогна - с пасаван не става...
Не знам дали някоя от медиите, до които пиша, и на които вярвам ще публикува историята ми. Знам само, че съм гражданин, на който му пука . Че се водя част от „бъдещето" на една уж демократична държава и че имам право на глас. Гражданин, който си плаща съвестно данъците и който няма да остави нещата така. Ако не получа гласност на историята си, бих бил благодарен и на съвет - къде мога да се оплача, каква е процедурата и прочее.
Благодаря предварително и весели празници!
dido-clima
на 11.03.2017 в 08:44:25 #47Здравейте, дали има някакво развитие в това посолство , че като чета се плаша . Снощи на моя приятелка са и отмъкнали всички документи ,пари и карти .
Petrov06
на 16.01.2012 в 18:08:11 #46Все си мислех че испанците са най мързеливия и некадърен народ в Европа.(от11г.живея в Испания).След контакта ми с БГ. посолството в Мадрид си промених мнението.На фона на българските ,безхаберие,простотия,мързел,апатиа,наглост.......................................................сега си мисля че испанците са забавни шматки. Свалям шапка на екипа на посолствотони в Лисабон.Обсужват в деня в който си пристигнал. Идващите от далече(Испания)се обслужват по най бързия начин за си пътуват на обратно.
gabriel
на 10.01.2012 в 15:16:39 #45Г-н Никола Тасков, доколкото разбрах от Вашият материал /по-горе/, Вие сте млад, умен и интелигентен мъж, който и не е беден. Ще Ви задам само един ЕЛЕМЕНТАРЕН въпрос: "Защо след като притежавате ТЕЗИ качества НЕ ОТИДОХТЕ във Външно министерство, а занимавате нас с проблема си?" Да поясня за какво става дума: 1. Не знаете къде се намира министерството? 2. Не знаете как точно да си напишете жалбата? 3. Нека не се задълбочавам повече.... Аман от ИДИОТИ.... Може би за да мотивира и други хора да изкажт болката си и да предприемат действия в последствие. Какъв точно е проблема, нали за нещата трябва да се говори?
dakl
на 03.01.2012 в 23:16:27 #44Като човек,койта е работил д ъилги години втази ситема при дрги условия и преди доста години,мога категорично д а твърдя,че подобна практика никога не е съществувала даже и през годините на истинския тоталиризъм! Angelov
dakl
на 03.01.2012 в 23:15:36 #43Като човек,койта е работил д ъилги години втази ситема при дрги условия и преди доста години,мога категорично д а твърдя,че подобна практика никога не е съществувала даже и през годините на истинския тоталиризъм! Angelov
tonita
на 03.01.2012 в 01:21:42 #42За съжаление,можеш да се оплачеш само на Арменския поп,но не мога да ти кажа в коя служба ще го намериш.От коментарите се уверих,че почти навсякъде по света нашите посолства работят по един и същ начин.В Атина е абсолютно същото.Дори една служителка ми каза ,че трябва да се отнасям към тях така,все едно,че съм в полицията,т.е.само да се подчинявам и съгласявам,поне аз така го разбирам.По всяка вероятност и през ум не им минава,че благодарение на нас,обикновените български граждани те вземат тлъстите си заплати и трябва да ни обслужват и уважават.Сигурно си мислят,че са богопомазани и стоят над нас.Проблемите са много по-дълбоки.На една от разправиите ми със служителка от посолството в Атина,беше свидетел един грък,който от чисто любопитство искаше да разбере какво става.Като му казах,ми отговори с въпрос:"Вие българите защо търпите такива издевателства толкова дълги години?Вдигнете се и ги махайте,това не е демокрация.Не разбирате ли?"Наистина е прав.В Гърция една обикновена заверка на документ е безплатна,а в българското посолство ти вземат по 15 евро за всеки печат.Таксата за пасаван е безбожно висока.Не ти стига ,че са ти откраднали документите,а на всичко отгоре,трябва и да си платиш за това,че и те поставят в положение да се чувстваш виновен за станалото.Та,решението е да станем съвестни граждани,да създадем гражданско общество и да изградим истинска демокрация.
Prolific
на 02.01.2012 в 21:53:20 #41"Минувач",благодаря ти за линка!Изпратих им писмо ,без надежда да ми бъде отговорено.Ако случайно някой от МВнР прочете тези редове нека да съобщи в министерството че в сайта на "Контакти" има недоработка,там липсва опция за изпращане на документи /сканирани/.Поради тази причина прикачих всички сканирани документи към единствения Емаил който беше на сайта.
Минувач
на 02.01.2012 в 18:26:24 #40http://www.mfa.bg/bg/contact/
Минувач
на 02.01.2012 в 18:20:30 #39Господинът е сбъркал, че не се е обърнал към почетния ни консул в Барцелона - д-р хонорис кауза Христо Стоичков!
Prolific
на 02.01.2012 в 13:24:50 #38Ако някой знае ЛИНК към сайт ,където можем да се оплачем от своеволията на чиновниците в МВнР ,нека да го предостави.От форума научих че таксата за издаване на временен паспорт е 67 Евро а мен консулът ни в Пекин Тодор Василев Витев ме е таксувал с две фактури,едната е за издаване на личен документ 176 Юана,другата е както следва:1/формуляри 11 Юана2/Издаване на временен паспорт 550 Юана3/Още нещо което не мога да разчета 22Юана.Общо чиновникът ме е таксувал 759.20 Юана които са далеч по вече от 75 Евро по курса за 06.06.2010г.По сегашния курс са 93 Евро.Три дена ме мота в посолството за да ме унизи .При наличието на международен паспорт на който не е с изтекъл срок на годност ме накара да попълвам най невероятни формуляри с данните на роднините ми.Очевидно ме накара да мина прцедура все едно съм си загубил паспорта.В разговора на финала стана дума че китайци проявяват интерес към получаване на гражданство срещу инвестиция,юдея веднага извади визитна картичка на адвокат евреин с канадско гражданство,който се занимавал с оформянето на процедурата.Очевидно консулът ни в Пекин е на процент при канадските евреи
iXact
на 02.01.2012 в 09:30:24 #37Заливането с жалби - това добре, но бюрокрацията е ужасно изобретателна, когато се касае до кожата и; става толкоз хлъзгава, че след много обещания и демагогия всячески успява да вкара горещите въроси в девета глуха. Единстваното от което реално се плаши е общественото мнение, което по-трудно се манипулира, особено ако е в голям мащаб. Затова трябва тръбене и вой до небесата, писане и споделяне с конкретни случки и имена... с други думи - бой по каската докато омекне. Със сигурност поне нечия глава ще падне. И една обица на ухото за другите бюрократи. Кой зане...
atanas_1941
на 01.01.2012 в 19:36:00 #36Не трябва да ги оставяш на мира тези плазмодии.ГЕРБ не може да се справи с всеки един боклук настанен на някаква позиция от някой си. Докато не се задействаме всички срещу тези тъпанари няма да се промени нищо.
Miki
на 01.01.2012 в 17:58:43 #35сеирджия | 01.01.2012 17:29 Как да е глупаво това което казвате? Напротив! Само че може би ще е по-добре всички пострадали да не пишат по-горе а направо на сайта на министерството на външните работи. Направо да ги заринат с жалби, в които да опишат теглото си и от кое посолство и от кой конкретен служител са пострадали.
сеирджия
на 01.01.2012 в 17:31:15 #34България
сеирджия
на 01.01.2012 в 17:29:43 #33Сигурен съм, че Тасков ще напише жалба в министерството. Ама мисля, че един Тасков пролет не прави. Дори и да се приеме жалбата присърце и с нужното внимание, може да се обяви за единичен случай, и това е. За да има някакъв ефект, трябва всеки, настъпил консулската мотика да го обяви по-нагоре. И аз бих го направил, ама като нямам кофти преживявания от тоя род, да си ги измислям ли ?! Може това което казвам да изглежда глупаво-патетично, но точно вие, познаващи добре и други страни, не само България, знаете, че това на някои места работи перфектно. И това е посоката, в която трябва да върви Бълария.
dk
на 31.12.2011 в 18:08:50 #32Като повечето скитали по чужбина и аз съм имал перипетии. Отношението в посолствата, в по-вечето случаи е скверно. Но има и изключения. Отивах в Йордания, носех с мен освен документите си и един списък в който фигурирам. Списъкат беше на два езика, английски и арабски. В английския всичко е наред. Благополучно пристигам на сирийско-йорданската граница. Оказва се обаче, че в арабския списък не фигурирам. Спътника ми премина, а мен ме хванаха за яката и обратно. Едно раздрънкано такси, някакъв полуавтомобил полусамолет от 50години, май Додж беше. Обратно в Дамаск, това е четвъртък вечер. Без да знам език, самин, спомних си всичко от бедния ми английски, като се има в предвид че и на арабите нивото е същото, бая се изпотих. Намерих си хотел. На сутринта - в посолството, да ама петък е неработен ден при мюсюманите. Събота и неделя са почивни дни. Три дни се наслаждавах на старините там. В понеделник, отидах в посолството. И тогава стана невероятното - секретарката на посланика каза, че има някаква работа в Аман, била за по-нататък, но можело и да я свърши в тоя ден. Обади се на шефовете ми по телефона, натовари ме и ме откара с кола на посолството до Аман, в някакъв хотел лукс. Виках си - наложи ли се да плащам, ще свърша курса. Но шефовете вече ме чакаха, благодарих на жената и отпрашихме. И сега съм и благодарен, рядко се срещат такива хора! Няколко години по-късно, в европейската страна Полша, попаднахме 38 човека в една мафиотска фирма, на украински евреи, но регистрирана в Хюстън. След известно време, полицията ни влезе в дирите, бяха ни събрали документите, арестуваха ни, 24 часа прави в полицейското. Как са се оправяли мафиотите не знам, ние се обаждахме неколкократно до консулство, посолство. Поне десет дни въртяхме телефоните, а без документ до никъде. Никакъв шевинг. Не си мръднаха пръста за нас, едва се измъкнахме от там. Май по него време там посланик беше Александър Йорданов. Сложиха ни черни печати, аз се изсмях - за нищо на света не бих искал да ида там. Този който ни води там след известно време ми се обажда - Хайде, отиваме в Риека! Отпратих го много неласкаво! С една дума посланичеството за нашите политици е една синекурна длъжност, където да си отпочинат, да си поживеят сладко и накрая и парици да понатрупат.
Miki
на 31.12.2011 в 14:03:18 #31А защо никой от вас коментирайки проблема, който явно съществува във всичките ни посолства, не повдига въпроса за основната според мен причина за това положение? Деградацията и простотията на властта не може да не се отрази върху живота ни. Аз определено считам, че зад всичко това стои не само мързела и простотията на служителите в посолствата, а онова най-сладко нещо за всяка една власт наречено корупция. Тя е модна, тя е стил на живот и най-лошото тя е станала вече неделима част от живота ни. Хората за това се борят и идват на власт. Може да са алчни, може да са прости, може факта че са необразовани да е написан на челото им, но са над вас в обществената йерархия. Всички вие умници сте в краката им и им се молите но не сте се образовали достатъчно за да разберете с какви суми трябва да идвате в посолствата и как точно незабелязано да ги пускате в джобчетата им. Трябвало да пътувате от други далечни места до градовете където са посолствата, а ви разкарват и за нещо елементарно трябва да загубите няколко дни. Всичко това естествено са разходи за вас. Та защо никой не написа колко бързо са му свършили работа след като е пуснал съответна кръгла сума където трябва?
molly
на 31.12.2011 в 12:47:56 #30apropos, не знам дали е наследство от соц-а, според мен е липса на компетентност+простотия.През 1998г. тук посланик беше г-н Попчев, човек с опит и дълги години в бранша, бих казала дипломат от сърце.В посолството никога нямаше опашки, предварителни записвания за елементарни услуги, работно време за посетители....Винаги, когато човек имаше нужда от услуга там можеше да отиде и да си тръгне доволен.След това започна падането надолу - работното време за граждани започна да намалява - 4 дни в седмицата, по 2-3 часа на ден.Сега може да се ходи само ако си се обадил предварително и си си запазил час.Ако пътуваш от другия край на страната е крайно неудобно и в повечето случаи не можеш да свършиш работата си с едно идване.Разбира се това не важи за "връзкарите" - те са винаги на първо място.Може да се случи да отидеш, след 2-седмично чакане за твоя час и да се окаже, че там има връзкар на твоето място.Не съм привърженик на соц-а, в никакъв случай, но не мисля, че хора, "хванати от гората" могат да вършат всякаква работа.Положението ми прилича на 9-то септемврийския преврат в България, когато шумкарите са седнали на правителствените места.Явно трябва да минат много години.Но както казвате, длъжни сме да опитваме и... дано ни изненадат приятно Весело посрещане на Нова година!
elisabet
на 31.12.2011 в 11:25:54 #29Търсите майка си по чужбина!Хванете се да работите тук , не да обикаляте като безделници.Мързела мори нашия народ, пълни са кафенетата, пълни са МОЛ-ове, не се върви от коли, фукарията е голяма.
molly
на 30.12.2011 в 23:45:13 #28Г-н Тасков, да, тук има отзвук от вашето преживяване, но никак не вярвам, че ще има някаква реакция от Външно - според мен това отношение, стил, работа в посолствата са наложени от тях.Ще се оправдаят с няколко дежурни, нищо незначещи фрази, виновни няма, всъщност виновния сте вие, защото сте ги притеснили....Преди няколко години четох книгата на Росица Ташева "За дипломатите и хората", наскоро излезе "Мисия Лондон" - няма нищо случайно за жалост.Бай Ганьо е отишъл в Европа и е забравил да се върне......