Снимка: Emaxpress

Днешната сбирка на политическия и “икономически” елит на България за обсъждане на кризата ми прилича на завера на непослушни малчугани от квартала, събрали се да бистрят оправдание пред родителите си (суверена – българския народ) за направената голяма беля по време на интересната игра с новите другарчета от западната махала.

За съжаление на нашите момчета, техните нови приятелчета са се оказали обикновени тарикатчета и докато е могло да прибират са се държали “дружески”, но след като татковците и майките на първите останали с по един гол тиган, са се “изпарили” и са ни оставили сами да се оправяме и лекуваме раните от унижението за хитрото прекарване.

И днес тайфата се събира, за да бистри, ние сами ли си поискахме или ни накараха да го направим.

И как да обяснят на родителското тяло, че през последните 20 часа са изнасяли семейните ценности в посока съседния квартал, защото оттам им били обещали големи подаръци във вид на лъскави нови ролкови кънки, за да могат нашите по-леко да се изпързалват при нужда.

Обаче, по-големите другарчета не са спазили дадената дума и днес, когато почти целият град попадна в лапите на нечаканото чудовище – кризата, добрите ни и по-умни приятели ни отпратиха с думите: “Хайде чао, ще се видим догодина...ако оживеете!”

И сега започва най-неприятното: някои стартираха мисловен процес (което сигурно никога не са правили), за това какво да предприемат и на кого да си го изкарат.

Дали това да са лошите мама и татко, или едни стари наши другарчета, или други с дръпнати очички, или четвърти с картонени калашничета и тайни пещери.

Последният съвет на оттеглилите се аверчета от развития край на града е бил по-скоро за последното оправдание, но нашите дечица прекрасно разбират, че техните родители много са видели и помнят, че вчера и тях ги набеждаваха в “прекалена любов” към един Голям римски Папа, затова такова оправдание няма как да мине.

Ситуацията напомня на разгорял се огромен огън в бараката, гасен от самите причинители на пожара, които нямат очи да повикат пожарникарите, защото последните многократно са предупреждавали, че с тази жар по средата на помещението дървената постройка рано или късно ще пламне.

Пред инатлиите-авантюристи стоят два варианта за действие:

- да продължат да симулират някакво гасене, успокоявайки (ако трябва) широката публика с фотомонтажи на потушения пожар, докато в действителност старата постройка се разсипва от пламъците, или

- да зарежат цялата тази овъглена страна и да отидат да се порадват на някой екзотичен остров, с помощта на милиардните си сметки, натрупани от спестени закуски и работа за народното благо.

И тогава, унижените българи може би ще намерят сили за пореден път да стиснат зъби и с общи, колективни усилия (както винаги е било във времена на тежки изпитания) да построят своя нов, но този път каменен дом, за който да има място не само за дребни и по-едри гешефтари, а и за хорицата, които все още вярват на понятия като социална справедливост и честни обществени отношения.