News.bg публикува текстовете ви без редакция. Този коментар е в отговор на текста "За българите и циганите", който публикувахме по-рано днес.

В България, а и в доста други европейски страни, се харчат значителни средства за така наречената „ромска интеграция”, като успехът навсякъде е нулев. Интересно е да разгледаме основната причина за неуспеха на това иначе толкова благородно дело. За тази цел в следващите редове ще Ви представим някои непознати за средностатистическия човек факти за това как циганите гледат на останалите народи и в частност на нас, Българите.

Подробно ще се спрем на тяхната расистка култура и привички, които са причина те да бъдат гонени през цялата им история от всяко едно място, където са попадали.
Всеки от вас ще може сам да прецени, дали причините за изгонването им през 1500-та година от Холандия, преследванията през 18-ти век в Англия, стерилизирането им през миналия век в скандинавските държави и екстрадирането им от Италия днес се крие в коренното население на съответните държави или расистката циганска култура предизвиква естествени защитни реакции във всеки един народ, без значение от епохата, в която са се разигравали дадените събития.

За начало е добре да уточним, че нещата трябва да бъдат наричани с истинските си имена. Ако говорим Български език, трябва да наричаме мургавите ни събратя “цигани”, защото това е Българската дума. От доста време медиите опитват да наложат думата “ром”. Тази дума е неподходяща, защото звучи чужда и смешна за много цигански групи, които не я употребяват като самоназвание. Но основната причина да не използваме думата “ром”, е циганският расизъм, който стои зад нея.


Циганите имат специална дума за „нециганин”

Тази дума е „гаджо” или „гадже”. Тя е обидна и означава „дивак; некултурен човек”. Този факт е засвидетелстван от всички изследвания за циганската идентичност, като също така е записан в „Енциклопедия Британика”. Проектът Rombase на университета Karl-Franz в Грац, Австрия, пише следното:

„Всички определения за „нецигани”, използвани от циганите, са основно с обидно значение.” Те имат поговорка като: „Гаджо никога не казва нещо вярно”. С течение на времето циганите са изградили непреодолими граници между себе си и останалите народи. Тези граници обаче са непреодолими само в една посока – един „гаджо” никога не може да стане истински „ром”. Нециганин, който говори цигански език и спазва циганските традиции, който е приет в общността и смята себе си за „ром”, бива възприеман като „ром” в по-малка степен от един асимилиран циганин, който не говори цигански.

Да бъдеш „ром” се счита за право по рождение, а да бъдеш „гаджо” може да бъде научено. Предимно негативният образ на нециганите е много ясно изразен, особено в литературата и в устните предания на циганите. Те гледат на нециганите с недоверие, присмех и презрение.” По-горният цитат е взет от изследване, проведено с подкрепата на Европейската общност в рамките на програма „Sokrates” и със съдействието на австрийската академия на науките. От него става ясно, че циганите са „изградили непреодолими граници между себе си и останалите народи”.

Никой у нас не говори за това. Никой не казва, че циганите сами се изолират и гледат на останалите народи с „недоверие, присмех и презрение”. Защо тогава останалите презрени народи трябва да плащат за благоденствието на циганите-расисти? Българите нямат дума за „небългарин”.

Българите нямат проблеми да живеят с представители на други народи, включително с цигани, стига те да живеят като нормални хора. От друга страна, циганите доброволно се отделят в гета, в които почти не допускат представители на други етноси, освен циганския. Кой е расистът в случая?

Циганите имат специална дума за „Българин”

В циганския език съществува думата „дас”. В миналото тя е означавала „роб”, а в настоящето циганите в България наричат Българите със същата тази дума. Според проекта „Ромско езикознание и ромски език“ на Манчестърския университет, „циганите наричат другите народи с думата „гадже“ или „гаджо” и в частност славяните - с „дас“, от оригинална индийска дума за „роб“ - игра на думи, вдъхновена от подобността на гръцките думи ‘склавос’ (роб) и ‘славос’ (славянин)”.

Така наречените „Български цигани” (цигани, чийто майчин език е Българският) се наричат от циганоезичните цигани „даскане рома”, а турците ги наричат „гяур ченгенеси” (източник: „Ромското всекидневие в България”, 2006, Алексей Пампоров, стр. 62). Сиреч „дас” в превод на турски е „гяур”. За жалост на Български тази дума не може да се преведе, понеже няма Българска дума за „небългарин”. Накратко казано - ние Българите за циганите сме не само диваци, но и роби.

Циганската традиция „махриме”

Различните специалисти, проучвали „ромската” идентичност, са стигнали до извода, че тя се основава на разделението „ние – другите”, „бог – дявол”, „чист – нечист”. Тук предоставям информацията от проекта Rombase, споменат по-горе:
„Циганите имат една дуалистична философия, която разделя доброто от лошото.

„Махриме” наричат ритуалната нечистота. Терминът се отнася до разделението „чист – нечист”. „Махриме” определя границите между половете, между възрастите, между циганите и „гаджетата”. Причината, заради която спазващите традициите цигани се стараят да имат минимален контакт с нецигани, е най-вече от социално естество. Донякъде тази изолация е избрана от тях самите и е тясно свързана с разбирането, че те са различни и превъзхождат нециганите в културно отношение.

Трябва да се отбележи, че достъпът на циганските жени до света на нециганите е много по-ограничен, а преминаването на границата се наказва много по-строго в сравнение с мъжете. Например, за много цигански групи отношения между цигани и нецигански жени за позволени, докато отношения между циганки и нецигански мъже са строго забранени. Без значение на пола, винаги когато е възможно те отбягват работа, която води до зависимост от „гадже”. Още за „махриме” от книгата „Ромското всекидневие в България”, 2006, на Алексей Пампоров, стр. 286-288:

“Вярванията, свързани с ритуалното омърсяване, са представяни като сърцевина на ромската култура, която служи, за да изрази и подсили етническата граница, и която създава фундаменталното разграничение между ромa и гаджe.” В България махримето бива представяно като възлов елемент в развитието на циганския етнос, а наличието му като критерий, че групата се придържа към ромската традиция.

Според Марушиакова, до махриме може да се стигне, при неспазване на груповата ендогамия; неоказване на помощ на член от групата неуважение към вътрешните органи на властта и предпочитане на органите на макрообоществото. Също така източник на махриме са някои ритуални забрани, както и хранителни такива за контакт с нечисти в ритуален смисъл индивиди. Де факто, всички изследвания акцентират върху два вида махриме – един, който разграничава мъжете от жените и друг, който разграничава циганите от не-циганите.

Съответно в една скала на ритуалната чистота най-чист е мъжът ром, а най-нечиста е гаджи – жената нециганка. Според разделението на „ромската дуалистична философия”, нециганите са част от „лошото”, те спадат в категорията „други”, а отношенията с тях са в категорията „нечисти”.

Изниква въпросът – как и към какво да се интегрират Български граждани, които считат останалите Български граждани за нечисти, избягват контакти с тях и не искат да работят работа, в която са подчинени на представители на друг етнос?

Някои изследователи правят уточнението, че в България тази традиция е размита, понеже по времето на централизирана планова икономика циганите са били принудени да работят и да се хранят редом до нецигани. Само че сега вече имаме пазарна икономика и съгражданите ни не са принудени да се трудят. Нашата икономика освен това е от такъв тип, че трудещите се са задължени да издържат нетрудещите се. Следователно циганите имат всички условия да продължат да спазват расистките си традиции.

Циганската сегрегация

Според различните програми за „ромска интеграция”, циганите живеели сегрегирано – в гета – и трябвало да бъдат „десегрегирани”. Никой не задава въпроса „А кой ги е сегрегирал”? Истината е, че циганите сами искат да живеят в гета. По времето на комунизма се раздаваха апартаменти на цигани в блокове с Българско мнозинство, с цел десегрегация. Но самите цигани доброволно продаваха тези апартаменти и купуваха апартаменти на Българи, живеещи в цигански квартали.

Небезизвестният квартал Столипиново в Пловдив възниква по подобен начин – цигани се заселват, купуват апартаменти от Българи, други построяват незаконни къщи и постепенно създават едно огромно гето. Циганската сегрегация всъщност се дължи на гореспоменатите цигански традиции, според които те трябва да отбягват контакти с нецигани. Всички Българи, представители на НПО-та и други, които твърдят, че циганите били жертви на дискриминация, също се страхуват да минат сами през някоя непозната циганска махала.

Значи те също спомагат за сегрегацията. Тези хора казват, че са за „интеграция”, но същевременно одобряват изучаването на цигански език в училище и „запазване на ромските традиции”. Ако искат да се борят против сегрегацията, трябва да се борят срещу циганските традиции и циганския език, защото те са расистки по своя характер. Самото начинание „интеграция чрез запазване на традициите и езика” е безумно.

Думата „интеграция” произлиза от латинската дума „integer”, която значи „цял”. Който иска интеграция, трябва да работи в насока малцинствените култури да се приобщават към културата на Българската нация, която трябва да бъде цяла и единна, а не както в момента да подхранват расистки настроения в малцинствата.

Пиша ви това, с ясното съзнание, че няма да публикувате нищо, защото когато циганин обезглавява възрастна жена, смазва черепа на друга или съсича с брадва 80 годишен мъж за 5 лева или един хляб - това е "културна особеност", а когато някой каже "СТИГА ЦИГАНСКИ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ" - това е расизъм!