"Препечатваме" текста от електронното списание за култура и критика blistermagazine.com
Отдавна исках да напиша този текст, но по ирония на съдбата го провокира човек, който може би в най-малка степен заслужава упрека в него.
Мариус Куркински даде интервю за в. „Труд", в което каза: „Надявам се да има компетентни хора, които след време да опишат какво точно се е случило през последните ни 20 години. Но за мен лично периодът е сред най-позорните в историята ни. В него мина младостта ми, видях много пошлости, побоища, бруталност, корупция... Ужасяващи години."
Навярно е обидно за интелекта на читателя да констатирам очевидни неща, но Мариус Куркински е една от най-значимите фигури в съвременния български театър - уважаван в гилдията, признат от критиката и обожаван от публиката. Личност, която се ползва с достатъчно публичен и медиен комфорт, за да лидира с лекота обществено мнение.
Вместо това Мариус Куркински постъпва така, както постъпват голяма част от българските интелектуалци през последните 20 години: окопава се в собственото си, макар и прекрасно, изкуство и гнусливо, но все пак удобно отказва да има нещо общо със злободневието. Същото онова социално-политическо злободневие с „пошлости, побоища, бруталност, корупция", което днес със сигурност щеше да е друго, ако насреща си имаше непримирим отпор или поне адекватен коректив в лицето на една отговорна и ангажирана интелигенция.
Поправете ме, ако бъркам, но по нашите географски ширини за последните 20 години така и не се появи българската Дубравка Угрешич - хърватска писателка, която емигрира от разпадаща се постокуминистическа Югославия, заклейми с доброволното си изгнание безумията на войната и отказа да се идентифицира с примиренческата безтегловност на народа си.
Не се появи и българският Орхан Памук - турският писател със заявено влечение към европейските демократични ценности, нобелов лауреат, който влезе в съдебни дела и в открита битка с властите в Анкара заради непризването на Арменския геноцид.
Не се появи и българският Роберто Савиано - безрасъдно смелият италиански писател, който написа разтърсващо откоровена книга за неаполитанската мафия и вече пета година е принуден да се укрива заради заплахи за живота си.
Да имаш ясна и последователна обществена позиция е досадно занимание, което българската интелигенция през последните 20 години предпочете да заобикаля.
Една част от нея загуби гражданската си позиция подобно на синьо мънисто някъде из огромното площадно множество на първите демократични митинги. Друга част от нея зачеркна гражданската си позиция с подпис под Инициативни комитети за издигане на президенти. Трета част продаде гражданската си позиция срещу трохите от държавната трапеза - някой и друг орден или сигурна заплата от Фонд „13 века България", Фонд „Научни изследвания" или от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Четвърта част от българската интелигенция просто безучастно позволи да приспят гражданската й позиция, докато тя бе улисана да са забавлява на вицовете за Бойко Борисов.
Как иначе да си обясним, че едно споразумение между кинаджиите и министър-председателя, което никой не възнамерява да изпълнява, успя да прибере от улицата режисьорите и продуцентите и да ги напъха обратно в празните им студиа - нищо, че в следващите години там няма да се произведе нито един български филм?
Как да си обясним, че скулпторът Велислав Минеков като същи Мунчо от „Под игото" е „единственият луд", който се осмели да протестира срещу нелепия Музей за социалистическо изкуство - апотеоз на министерска грандомания, който с лека ръка лепи нечестни етикети върху достойни художници и безотговорно подменя истината за социализма?
Как да си обясним и конфузното мълчание на цялата българска интелигенция и всичките й художествено-творчески колективи пред гузното и слагаческо отмиване посред нощ на прерисувания Паметник на съветската армия?
Как да си обясним търпимостта на същата тази българска интелигенция към 330 000 български лева, отпуснати от Националния филмов център на италианска филмова продукция, само защото на някой скучен Европейски съвет Берлускони е мерил с педи гърба на Борисов? Ами търпимостта към воаяжите до Венеция на министъра на културата и придворната му актьорска свита, платени от шармантна жена с гол гръб, заинатила се да става режисьор?
А оглушителното мълчание на българската интелигенция, когато понечиха да присъдят на дипломирания полицай Бойко Борисов званието „почетен член на Съюза на българските художници"? Или когато назначиха неговия футболен шут Христо Стоичков за почетен консул в Испания, а после съвсем в унисон със средното му образование от Харманли го удостояват и с титлата „доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет?
В едно е прав Мариус Куркински. Последните 20 години наистина бяха ужасяващи. Но ужасяващо беше и дистанцирането на българската интелигенция от тях.
Тя протестираше гръмогласно срещу чалгата и простащината на масите, но, подвластна на страха и инстинкта за самосъхранение, не посмя да протестира срещу чалгата и простащината по върховете. Не протестира, когато за председатели на Комисията по култура в парламента бяха избирани хора, които бъркаха Златю Бояджиев с Панчо Владигеров. Нито когато за министри на културата бяха избирани хора, които творяха концерти за обой и оркестър, посветени на Царя, пишеха „сбогом" със „З", редяха художествените колекции на мутрите и раздаваха юмруци по улиците.
Нито един важен обществен, да не говорим за политически дебат, не тръгна през последните 20 години от средите на интелектуалците. Нещо по-лошо, нито един обществен или политически дебат дори не отекна в средите на интелектуалците.
Никой от тях не ми се струва притеснен от начина, по който се проведоха последните местни и президентски избори в България, например. Нито от това, че български министър-председател на държава-членка на ЕС в началото на 21 в. се гордее с управлението на диктатора Тодор Живков и по подобие на него мачка духа с асфалта от магистралите си.
Аз все си мисля, че онзи Мариус Куркински, който многократно е спирал дъха ми с великолепните си представления, не може да не се тревожи от всичко това. И че следващия път той непременно ще го говори в интервютата си, ще алармира, ще провокира дебат, ще защитава ценности, ще търси истини, ще държи будна съвестта на много хора...
Иначе излиза, че единственото важно за българските интелектуалци през последните 20 години е само изкуството им! Което за всички останали става все по-маловажно. И това е съвсем логично. Просто няма как да те ценят като голям творец, ако се показваш като малък човек.
димукрад
на 02.01.2012 в 13:50:42 #11" ... и безотговорно подменя истината за социализма?" Да, това е вярно! С това съм съгласен! Но не съм съгласен, че времето на Тодор Живков мачкаше хората така, както ги мачка сега полицаят Бойко Борисов! По времето на Тодор Живков, в което време аз съм се родил и съм живял, на първо място стояха хората! ХОРАТА! Но имаше хора! А днес има животни, наричани от управниците ни "население, избиратели, гласоподаватели ..."!
Miki
на 26.12.2011 в 18:29:20 #10Да драга авторке, статията е точна затова пак я прочетох. Вярно е че сме страхливи всички ние заедно с интелигенцията ни. Цитирате някои по-смели хора но не българи а ние не сме били като тях. Ами Георги Стоев? Забравихме ли го или не смеем да си спомняме за него публично? Да съгласен съм напълно с Мариус Куркински но и той постъпва като всички нас. Скоро си смени квартирата защото го обирали два пъти и то както той сам каза за да не се случи когато го оберат трети път той да е в къщи. Просто се страхува какво ще направят с него въпросните бандити. До като сме такива умни страхливци като Мариус нищо добро не ни чака.
Miki
на 26.12.2011 в 14:51:19 #9boris | 30.11.2011 14:06 Абсолютно вярно! С всеки ред написан от вас съм съгласен 100%.
boris
на 30.11.2011 в 14:06:27 #8Miki -------------------------------------- Ще ти отговоря на по-долният пост за смисъл от борбата. Преди време тук във форума един запита, кака така хората постоянно стачкуват и недоволстват, а избраха президент от партията която е на власт и по този начин и гласуваха доверие. Ще ви отговора защо. Защото "хората" започнаха да разбират, че им трябва смяна на сюжета на пиесата, а не смяна на актьорите. Това разбира се е изключително бавен процес, свързан със смяна на поколение и мислене, но той е много положителна тенденция. "Българинът" от по-правило има една много отвратителна черта да очаква някой да се грижи за него. Това убеждение, освен че е наследено и мног вредно се предава и на болшинството от младите хора. Тоест смисълът на един протест е удовлетворяване на някакви искания, а не смяна на човека който да удовлетвори тези искания. Или поне, не непременно, ако се вижда че той може но не иска. Това обаче е именно по-трудният за един народ път, а за нашият явно и прекалено труден, защото за да случи това от горното изречение, се изисква това искане да бъде формулирано. Едно е да кажеш това е неправилно и аз смятам, че ако е иначе ще е по добре и аз протестирам за да е иначе, друго е - „тоя не става дай да турим друг”. За първото се иска акъл. И вътрешна организащия между хората. Но това се случва. Бавно но българите израстваме за демокрация – тоест израстваме до нивото когато ще можем да формулираме какво искаме. Народ не може да се самоуправлява ако не знае какво иска. И от тази гледна точка, ако трябва да напиша нещо по темата, българската интелигенция (публично познаваната), е много повече длъжник, не защото не критикува властта, а защото не генерира идей. Критиката на властта е робска позиция, даването на смислени предложения е позиция на гражданин.
Miki
на 29.11.2011 в 21:44:29 #7Страшна заблуда и непознаване на елементарни елементи на демокрацията. Да не би да си въобразявате, че при демокрацията целия народ ще е в парламента? Да не би да си въобразявате, че само онзи който е на власт е на най-горния клон? Нищо подобно! Та то дори сега властта не е на най-горния клон. Демокрацията е нещо опасно за капитализма и властите им от 1989г. насам. Ето защо ще се намерят много писатели като този под мен, които да проповядват такава теория с оглед отказването на хората от демократични помисли.
Miki
на 28.11.2011 в 21:18:28 #6Наистина нещата ще станат не със самозапалване а с палене. Но дори и да се случи така, че народа да стане пак някои ще рискуват и ще възседнат народното недоволство. С други думи ще го поведат. След като всичко приключи, на мястото на сегашните богаташи ще застанат новите водачи. Смятате ли че народа нещо ще спечели? Смятате ли че новите господари ще са по-добри от старите? Да нещата ще стават все по-зле и по-зле. Но когато дойде момента наистина някой вече трябва да разясни някои неща на хората за да не се повтарят старите грешки. Смятате ли че интелигенцията е добрия вариант на новия господар? И нещо повече: Колкото повече един народ се стреми да се самоуправлява, толкоз по-близо до демокрацията се намира. Сега някои хора наричат сегашното положение демокрация, а то е много далече от нея.
drunk-ula
на 28.11.2011 в 04:03:27 #5Другарката Маргарита Бойчева нещо се е пообъркала! Проблема на българската нация след Осжобождението и до сега е, че не е имала стойностна интелигенция, която да е водач. В замяна и специално от 1945 г. и до днес наблюдаваме цъществуването на една "квази", по-точно една Ялова Интелигенция !!, която слугува на управляващата класа (преди 1989 г., и днес през 2011 гг.). Нека си припомним, че Министър Председателят, Бойко Борисов, който бил прочел само една книга в живота си (Винету) е Доктор по Психология, а съперника му, сержанта от милиционерското училище, спешъл ейджент Ал. Петров е Доцент по Икономика !!
Haflinger
на 28.11.2011 в 00:24:19 #4Има три варианта на поведение спрямо движението на тълпата: С нея, в страни, срещу нея. Последния не е за предпочитане, поне от интелигентните хора.
Юлиан-3
на 27.11.2011 в 19:36:58 #3Иначе излиза, че единственото важно за българските интелектуалци през последните 20 години е само изкуството им! грешка....единствено важен е комата ....даже не и кокала-средният "интелектуалец" отдавна е вегетарианец по принуда....щото....къде е изкуството?....изключенията са си изключения, а реалността е следната:министър Мултак, премиер Простак, а Мариус-обикновен интелектуалец....
bond 007
на 27.11.2011 в 19:06:01 #2Едновременно великолепна и много,много тъжна статия...Поздравления за авторката на тази статия! Докато има такива българи и българки,няма да загине България!
Комита
на 27.11.2011 в 17:56:43 #1Не само интелектуалците мълчат като агнета, а и целокупният български народ. Премиерът ни е доказан бандит, лидер на престъпна групировка, но какво от това?