News.bg публикува текстовете ви без редакция...
Пиша това, защото преди дни завърших образованието си с получаване на магистърска степен на 24 години, 17 от които прекарани в българската образователната система.
Това е момент, за който учениците още от най-ранните класове подсъзнателно мечтаят, но винаги е изглеждал толкова далечен и недостижим.
Гледайки назад се замислих: кога е първият път в живота, когато се сблъскваме с корупция, лоша администрация, психологически стрес за бъдещето?
Разбира се - в училище. Най-вече по време на кандидат-студентски кампании налице излизат всички схеми за мамене, печелене на пари, всички прехвърлени амбиции на родителите, всички проблеми между учители и ученици, всички недъзи в системата.
Малката гражданска война с бутане и ръгане, в която всяко дете е по-добро или по-лошо от друго, се води всяка година като спорт, а огромният товар да знаеш, че един кратък момент решава бъдещето ти, е способен да те направи агресивно амбициозен, или пък отчаяно равнодушен.
Арбитрите на тези малки войни знаят, че в системата има проблем, но също така знаят, че колкото и да е зле, тя все някак работи. Учениците знаят още по-добре за тези проблеми, най-вече в психологически план, но желанието най-накрая да стигнеш до следващото ниво и никога повече да не мислиш за предишното, е прекалено голямо.
В подготвителните класове вече с облекчение и насмешка гледаш на кандидатите след теб, а в университета вече съзнателно се опитваш да забравиш какво е било по-рано.
След завършване вече ти иде въобще да не се сещаш за проблемите на образователната система. Проблемът се забравя, но не изчезва. А за учителите, за които този хаос е ежедневие, подплатено с унизително заплащане, нещата несъмнено са още по-тежки.
Не съм учител, но мога да си представя, че когато не можеш да установиш контакт с децата, които не виждат смисъл в учебния процес и когато не можеш да промениш статуквото, не ти остава нищо, освен да се примириш.
А реформите? От добавянето на многодисциплинни тестове към субективно оценяваните литературни анализи, до скорошното решение на правителството да „даде на учениците усещане, че могат да се справят с всяка материя, дори тя да е непозната за тях", реформите са меко казано неефективни и заблудени.
Интернет е може би най-добрият учебник, но и по цял ден да се ровиш из мрежата, няма да станеш експерт по „всяка материя" и „всяка дисциплина". Да не говорим каква част от „наученото" по тестове и уроци се губи още месеци след неговото „попиване", ако въобще е попито, а не преписано отнякъде.
Проблемът не е, че учениците на са специалисти по всичко, или че не си вярват че са такива. Нима има малко „експерти", които са такива само по име и държание, но не и по подготовка?
Основният проблем е, че профилирането не става по-рано. Между ранния ентусиазъм в началните класове и трескавото обмисляне на професия в последните учебни години, учениците имат огромен празен период, в който нито знаят за какво ходят на училище, нито каква е ползата от него... често с право. В този период те стават недоволни, а от това страдат и учителите.
Но да погледнем какво става в горните класове в профилирани гимназии като СМГ - колкото по-близо са учениците до любимото им занимание, толкова по-усилено учат и толкова по-лесно е на учителите. Тези ученици са имали късмета отрано да се насочат към любима дисциплина и така са получили по-дълго време за подготовка и ориентиране към бъдещо занимание.
Разбира се примерът на СМГ не е универсален и не е идеален. Става въпрос за един единствен профил - ами ако децата се откажат от него? Наистина не можем да очакваме едно дете на 14 години да определи точно бъдещата си професия. Но ако ги попитаме за два или три любими предмета, съм почти сигурен, че ще ви ориентират правилно и в един от тях ще са наистина добри. Тогава защо не ги питаме?
Вместо хаотичния и корумпиран процес по кандидатстване за ново училище, би било много по-разумно учениците след 7 клас да избират по 2-3 любими предмета, които да изучават усилено и по повече часове, а останалите, които не ги интересуват, да останат на заден план. Така ще им е интересно и полезно и ще знаят за какво учат. Учителите пък ще имат едно наум върху какво да наблягат, кои качества да развият и на какво да не държат толкова.
След 5 години профилирана подготовка учениците ще могат лесно да изберат с кой от трите любими предмета искат да се занимават и ще са много по-добре подготвени.
Ако профилирането не може да стане в гимназията, в която учат, или качеството е незадоволително, чак тогава може да става дума за преместване. Така кандидат-студентската кампания ще се превърне от паническо масово преселение в обмислен процес. А и защо трябва да е ограничена само до 7 клас?
Защо тази схема още не работи? Освен простото обяснение, че още никой не се е сетил, по-скоро обяснението е, че на никой не му се занимава с организацията в училищата - как навсякъде да се подготвят избираеми часове и профили. А решението е просто и се прилага в университетите, най-успешно в заведения с единна компютърна система като НБУ.
Но администрацията предпочита всяка година да върти същата позната процедура с козметични промени, а на всеки глас за смислена промяна се отговаря: „абсурд, това ще създаде хаос... ще наруши образованието на децата...".
Но накъде по-голям хаос и по-неадекватно образование от това, което имаме в момента?
Brandt
на 25.03.2010 в 20:10:54 #4к'ви заплати, к'ви 5 лева..... учебниците са важни и програмата, а последните 20 години - само реформи се правят-файда .....Ц-Ц-Ц нима мислите, че хората които са учители в момента работят заради заплатата...и като им се повишат заплатите ще се промени нещо да не ме разбере някой накриво....заплатите им са смешни, статута - още повече
Марат
на 25.03.2010 в 17:34:04 #3Трите избираеми предмета са добра идея,но знаете ли колко учителски норматива ще паднат,ако се въведе.И сега повечето неща в системата на родното образование се правят,не толкова за ползата за децата,а да се осигурят заплати за учители и възможност на майките да работят,защото с една бълг. заплата деца не се гледат.
ptitsa
на 25.03.2010 в 16:04:28 #2Средното ставаше за нещо през татово време, сега гледма съвсем се е меркантилизирало и гаменизирало. А висшето никога не е ставало у нас поради простата причина, че сме малка страна, кадрите ни са с недостатъчно цялостно виждане върху науката и поради бедността на страната и разхвърляността на науката, всеки хванал един клон да язди и на други не дава (състоянието на БАН сега). Професорите ни са с остаряло образование, повечето имат теоретични специалности (щото няма апаратура) и не са в състояние да изведат преподаването на високо съвременно ниво. Това освен цялостната организация на висшето образование е недостатчно добро. А минисърат ни не знам доколко отбира от науки като биохимия, нанотехнология, нано-био-химия, какво им трябва, камо ли да отпуска пари или нещо подобно. Предполагам че всякакво вътрешно финансиране в страната става чрез връзки (както си е било от време оно), също така назначаването на ръководни кадри начело на институции. Тогава какво му се чудим на състоянието? Сменени ценности, изгаменяване на поколението.
buddy
на 25.03.2010 в 15:51:59 #1Профилиране е възможно да стане в гимназията. В САЩ, например, то е заложено в принципите на самата образователна система. За да получи диплома за средно образование, ученикът трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да вземе определен брой образователни кредите (часове) по следните клъстари: основен език (за тях английския), математика (включително статистика), наука (физика, химия и биология) и социални науки (история, география, психология). Дисциплините в тези клъстъри са избираеми от ученика и са с различни нива на трудност - от елементарно до включително университетско ниво. Макар и избираеми, дисциплините от всеки отделен клъстър имат предварителни изисквания за компетентност на ученика, така че до достатъчна степен да е гарантирано, че той/тя ще започне обучението в заявената от него дисциплина без особени сътресения.Така в първите две години в американските гимназии, учениците се стремят да покрият задължителните изисквания по всички клъстъри, а в следващите две продължават образованието си само по онези клъстъри, които са им по талант и по сърце. Дисциплините с най-високо ниво са на университетско равнище и след тяхното завършване учениците полагат т.нар. АР (advanced placement) изпит (преглеждан от независими университетски преподаватели) върху неговия материал. Ако успеваемостта на ученика на АР изпита е по-голяма от 4 по петобалната система, ученикът спечелва 3 образователни кредита за своето бъдещо бакалавърско обучение в университета. Така още преди да започнат обучението си в университета, учениците могат да покрият още в гимназията голяма част от изискванията за задължителните клъстъри в университета. Това пък осигурява възможност за по-добра специализация на бакалавърско, магистърско и т.нататък образователно ниво. Разбира се, не всичко в средното образование в Америка е толкова розово - в по-бедните квартали АР дисциплини почти не се предлагат не само защото няма желаещи да ги изучават, но и самите училища са по-бедни (бюджетът им се осигурява главно от таксите, които плащат върху доходите си хората, живеещи в околността на училището). Затова когато избират място за живеене, най-важният критерий е какви хора с какви доходи живеят в района и това до голяма степен определя качеството на училището в него.