Писателят Александър Томов отговори на вашите въпроси в онлайн интервю за news.bg. Поводът бе двутомникът му "Според мен"

Въпрос от deep: Г-н Томов, защо чак сега - след 6 години, пишете тези неща?

Томов: Преди около година изд. "Сиела" ми предложи да направя два тома мемоари. Те имат такава поредица, която сега започва да излиза. Казах им, че не ми се пишат мемоари, а по-скоро мога да напиша два тома с мои гледни точки относно българската поезия, българската проза, българското кино. Това е първият том, а вторият е гледни точки към българската политика и народопсихология на българина по време на прехода. Какво спечели и какво загуби българинът?
Тези гледни точки са теми за грабежа, за политическата класа и за интелектуалците в политиката. Двавата тома излязоха през октомври и вече са в ръцете на читателите. Времето не играе роля, а по-скоро поканата от страна на "Сиела" да бъдат издадени два тома с мои гледни точки.

Въпрос от Случаен: Какво цели един писател, когато разголва душата си пред публиката? Защо трябва да ангажира общественото мнение със своите лични преживявания и преценки за събития и хора? Всеки един от нас има своето мнение, своите разочарования от времето на възторга от "синята" идея до сегашния червено-мутренски модел на съществуване на Родината ни, но не е тръгнал да ангажира всеки с него. И какъв ли би бил ефектът?

Томов: Първо, това е покана от издателството. Пожелавам и на участника в разговора да бъде поканен. Издателството е преценило така и аз се съгласих. Това са два дълбоко лични тома. Първият е събрал литературния ми опит от близо 40 години, тъй като аз имам над 20 книги белетристика, поезия и публицистика и съм сценарист на 13 български филма, някои от които с големи награди по западни фестивали.
Що се отнася до втория том, в който има мои гледни точки за политиката, така или иначе, аз съм участвал по някакъв начин в нея и имам публикувани над 1000 статии в закрития вече вестник "Демокрация". Най-вероятно от "Сиела" тъкмо по тази причина са се обърнали към мен като писател.

Въпрос от Кондьо Тариката: Понеже забелязах ваше изказване срещу Николай Хайтов, моят въпрос е: как мислите, защо е толкова силна завистта на писателите спрямо по-талантливите от тях?

Томов: Случаят "Хайтов", който е в първия том, е свързан с една книга на моята съпруга - писателката Екатерина Томова. Книгата е много известна - "Забравените от небето". Върху нея са направени 13 театрални постановки, издавана е в чужбина, правени са постановки и там.
Скандалът беше точно около тази книга, на която въпросният Хайтов пречеше да излезе. Тук няма завист, това е един литературен казус, който беше защитен от близо 5000 човека в тоталитарните времена. А книгата беше издадена лично с разрешението на Тодор Живков, който се обяви против "хайтовите" методи на действие. Според мен неговите методи не бяха писателски, а съвсем други.

Въпрос от Dobrina: Смятате ли, че един квалифициран икономист и експерт от висока класа, какъвто е Иван Костов, чието семейство освен това има значителна по размери реституция на скъпи имоти, не може да закупи акции или ценни книжа за 120 000 долари или евро? Ако не знаете тези подробности, нека да не клеветничите без основания, ако ги знаете - не слугувайте на червените си господари.

Томов: Той може да закупи много повече неща. В това отношение определено има качества. Аз се съмнявам в политическите му качества.

Въпрос от pimp: Бихте ли могъл да прогнозирате как след десетилетия историците ще анализират управлението на Иван Костов и неговите действия - като политик и държавник.

Томов: Мощен опит за реформи, който за съжаление не можа да се състои, тъй като беше удавен от корупцията. Мисля, че този опит беше положителен.

Въпрос от A C A B: Господин Томов, защо отказахте поста шеф на БНТ, а приехте да станете шеф на НСРТ?

Томов: Не бях наясно със спецификата на поста шеф на НСРТ. Аз съм го писал и в книгата. Това беше качествено нов орган, който имаше за цел да внесе ред и законност в електронните медии. В Закона за радио и телевизия имаше точки за произход на капитал, за програмни схеми и неща, които бяха важна част от реформите у нас. Самият аз не очаквах толкова бурна реакция от страна на електронните и печатните медии към този новосформиран съвет. Атаките към него бяха непрекъснати и явно продиктувани не само от програмни интереси.

Въпрос от fisk: Не е ли късничко за подобен труд? Защо го поднасяте сега, а не когато е било актуално? С какво би помогнала и какво би дала настоящата ви книга на хората? Според мен това е поредният "социален шум", разсейка от реалноста и проблемите сега...

Томов: Може да се изтълкува и така. Проблемите сега са съвсем различни, но това е лична книга и ситуациите, през които съм преминал - особено политическите, навеждат на много размисли за скандалите, които съпътстваха и продължават да съпътстват нашия преход. Много трудно може да обясним защо ние, българите, сме на последно място по стандарт в Европа. Отговорът за грабежа не е само икономически и политически, а е въпрос и на народопсихология. В тези книги става дума и за това.

Въпрос от sheli: Защо се толерира чалгата в живота ни? Как да се озапти агресията, особено сред младите? Къде изчезна толерантността?

Томов: Това е много сложен въпрос. Аз познавам умни и млади хора, които като отидат в дискотека, след 12:00 също танцуват на чалга. Очевидно ги увлича ритъмът и нищо повече, защото едновременно с това могат да се водят много сериозни разговори с тях. Агресията, не само сред младите, е много силна. Тя е продиктувана от липса на пари, липса на възможности, ограбване на държавата, много богати хора, които незнайно как са си спечелили парите... Страшно много са факторите в нашето общество, които диктуват агресията. Да не забравяме също така, че агресията е въпрос на манталитет, на възпитание, на преосмисляне на нещата. При мнозина от младите в България очевидно съществува липсата на едно или друго, емоцията често надделява, желанието за богат и охолен живот също и агресията е налице.
Тези дни в наш всекидневник прочетох една ужасяващата история - три момчета от провинцията дошли да разгледат София, погрешка ги хванал някакъв наказателен отряд, сбъркал ги с наркопласьори и им отрязал по едно ухо, погрешка. Този тип агресия минава всякакви граници. Очевидно редът и законите трябва да влязат в някакво действие, защото в противен случай агресията ще става все по-страшна.
Между другото агресията сред младите не е само български проблем. Това е световен проблем. Ученици в Щатите и Германия стрелят в училищата... Проблемът е, че у нас тази агресия става все по-уродлива, това е лошото. Обществото ни е много разслоено и просто е пронизано от агресия под всякаква форма. Аз мисля, че хора, които ограбват милиони, са не по-малко агресивни, перфидно агресивни, спрямо всички останали.Тъкмо такива хора са причината за необуздания гняв, който понякога бушува в младите. Когато един млад човек види свои 17-годишен връстник да кара последен модел BMW, гневът е налице - няма начин да не се запита откъде е това BMW. И ако наистина не му се обясни откъде е тази кола, става страшно. Така се ражда агресията плюс цинизмът. Много често младите не вярват в никого и в нищо, освен в парите.

Въпрос от CHINCHIL: Защо не успяхте да възпитате сина си и допуснахте да се самоубие в апартамента, който му подарихте? Защо вашият син ви ненавиждаше и с действията си доказа това?

Томов: Това е много личен и сложен въпрос и е зададен много елементарно.

Въпрос от bgbgb: Има ли според вас България достатъчно интелектуална сила, за да преодолее статуквото и да успее да се възроди като съвременна европейска държава? Казано по друг начин: има ли достатъчно силна интелигенция в България, която да е способна да се пребори с политическата и икономическата престъпност и да изведе страната от дяволския кръг, в който е попаднала? Според мен е налице явната нужда от поредно българско Възраждане. Възраждането на България през 21-век.
Каква е според вас ролята на българската интелигенция в него? Имаме ли сили да направим едно истинско възраждане, така че да не ни се налага да повтаряме тези усилия на 50-100 години? Ако "не", какво ни пречи? Ако "да", какъв е пътят? Задавам тези въпроси с неизбежното чувство на "вина", което тегне в душата на всеки истински българин, принуден да емигрира от Родината предимно, но и не само по икономически причини.

Томов: Не, нямаме в момента интелигенция, която да се противопостави на това, което става в България. Нашата интелигенция е разбита, разрушението при нея е пълно и трудно оказва съпротива, в това число и интелектуална - чрез изкуството. Аз самият като интелектуалец чувствам в себе си вина за това, което става, но не съм в състояние да се противопоставя с нищо друго освен с книгите си. Повече от очевидно е, че на някои явления в България не можем да се противопоставим само с думи. Превърнахме се в една огромна говорилня, в която само се говори и пише, но много често резултатите са плачевни и всичко си продължава постарому.
Нямам представа как могат да се променят нещата. Някои говорят за нова революция, за нова национализация или денационализация, за действие с оръжие едва ли не. Аз съм писател, интелектуалец, дълбоко чужди са ми всякакви насилствени действия. В това се състои и личното ми объркване какъв е пътят. Знам само, че той ще бъде изключително труден и ще минат може би десетилетия, докато се оправим.

Въпрос от Остап: Преди да задам въпроса си, ще си позволя да изразя едно мнение. Филмите, които бяха създадени преди 10 ноември по ваши сценарии, направиха силно впечатление в съзнанието на хората. Те бяха скандални, донякъде брутални и гротескни. Защо сега не направите такъв филм? Мисля, че историята в романа "Арсения" е много подходящ материал за сценарий на такъв филм.

Томов: От пет години "атакувам" БНТ и българското кино с мои сценарии, които са не по-малко скандални, гротескни и според мен добри. Никой нищо не пуска. За тези пет години единственото нещо, което е откупено като проза от БНТ, е трилогията ми "Новобогаташи" с тенденцията да се направи сериал по нея. Вече трета година и това не върви. Процесите в българското кино са много сложни. Фактът, че за 17 години преход българското кино не направи нито един филм, който да напълни салоните, а камо ли да бъде селекциониран например на фестивала в Кан, говори достатъчно.
Преподавам "Кинодраматургия" в два университета на млади и много амбициозни кинематографисти. Задаваме си непрекъснато въпроса "Защо българското кино..." Дано един ден тези млади хора си отговорят на него и да започнат да правят българско кино, което да се гледа и да има успех. Очевидно критерият някъде е сбъркан.

Въпрос от Traqn: Костов добър политик ли е ?

Томов: Мисля, че да. Той е добър политик, но му липсваше голяма стратегия и не беше в състояние докрай да обхване процесите, които бушуваха около него. Това му беше грешката. Но това е грешка и на избирателите, на целия български народ.

Въпрос от don: Как да спрем циганизацията на България? Как да върнем емигрантите? Докога българската държава ще бъде надупена на силния на деня - довчера на СССР, днес на САЩ...? Какво Ви е отношението към глобализацията и не смятате ли, че е крайно време умовете на България да се обединят с цел спиране на демографската и културната деградация на народа? Не дойде ли най-после време да сме прагматици?

Томов: Това е много сложен и много тежък въпрос. Учените твърдят, че до 15-20 години 40% от българското население ще е ромско. От друга страна, се твърди, че самите роми са най-мизерната прослойка от населението. Вероятно на това се дължи голяма част от негативизма, който се наслагва в обществото. Ние по някакъв начин трябва да възприемаме тези хора, няма друг изход. Ако има антагонизъм и обществото се настройва срещу тях, ще има много остри реакции от страна на ромите.
Миналото лято в София имаше много остри изстъпления и изказвания. Това може да се използва от някои хора за разгаряне едва ли не на гражданска война, на много остри сблъсъци. Нека не подценяваме тези етнически моменти. Всички знаем, че ромите трябва да се образоват, трябва да им се създават условия, работа... но има и друг момент - голяма част от тях не искат да работят, не искат да учат, а искат да си живеят живота и това е големият проблем при тях. Понякога си мисля, че и при българите този проблем не е малък - на мнозина не им се работи, не им се учи, а като се има предвид, че една част от българите, без да работят и да учат, живеят в лукс, разслоението сред обществото е просто невероятно.
Няма ли сериозна държавност, няма ли спазване на реда и законите в една държава, всичко започва да се изражда и това е най-страшното. Нашият голям проблем е истинска ли е нашата демокрация, основана на спазване на реда и законите, или е точно обратното - няма такава. Отговорим ли си на този въпрос, може би ще се оправим.

Въпрос от Kihano_: Каква е вашата оценка за социалистическия период на България? Как трябва да гледаме на него и какво да включим в учебниците по история, без да уронваме националното си достойнство?

Томов: Аз съм писал много за тоталитаризма у нас. Да речем в литературата - тогава съществуваше свирепа цензура и въпреки това и в поезията, и в прозата имахме сериозни постижения. Не могат да се отрекат Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков. Имахме големи поети по време на социализма - Константин Павлов, Христо Фотев, Атанас Далчев... това са все поети, с които може да се гордее всяка голяма европейска литература. Поне в литературата големите имена си остават и никой не може да ги мръдне.
Освен това по времето на социализма, независимо от цялата тъжна уравновиловка на всички нас, която ужасно ни потискаше, законът се спазваше. Сега имаме постоянно нарушение на законите и това е голямата ни драма. Оттук тръгва и масовата носталгия по социализма. Когато си на последно място по стандарт в Европа, когато съдът ни не е наред - а той е в основата на правовата държава, и мнозина едва свързват двата края, защо трябва да се учудваме, че определени хора изпитват силна носталгия към социализма? Нали всички искахме да премахнем социализма в името на по-доброто, на по-високия стандарт. За съжаление не се получи, както всички го искахме, или може би ще се получи, но много по-късно. Тепърва някои положителни неща и по време на социализма ще се пресяват, отричат и заемат мястото си в бъдещата история.
Ние сме млада и кипяща нация, неулегнала според мен, и поради тази причина са тези люшкания, тези непрекъснати скандали, за всичко. Яростни изблици, емоции, настройване един срещу друг... аз на няколко пъти съм писал и казвал, че имам чувството, че сме в необявена гражданска война - всеки срещу всеки. Това не може да продължава вечно.

Въпрос от carlos: Какъв е тиражът на "Според мен" и откъде пари за него?

Томов: Предполагам, че тиражът е около 1000 бройки. Издателство "Сиела, след като ме е поканило да напиша тези книги, поема всички разноски по издаването.

Въпрос от carlos: Как бихте коментирали твърдението, че овчарите у нас не са на изчезване, а не работят по специалността?

Томов: Това е много важен въпрос. Какво имате предвид под овчари? Защото страшно много хора не си работят по специалността. По време на този наш преход всичко до такава степен се обърка и размести в обществото, в икономиката и в сферата на услугите, че вече много трудно може да му се хване краят на това нещо. Много институти бяха ликвидирани, страшно много заводи бяха затворени, много хора бяха изхвърлени на улицата, станаха какво ли не - от продавачи по сергиите на пазарите до пазачи на паркинги. Това е едно бушуващо море, което докато не се уталожи по някакъв начин, държавата няма да е наред. Прибавете към това бушуващо народно море факта, че нашите мутри се политизират очевидно, а някои от нашите политици на свой ред се мутризират, и вече хаосът става неописуем, координатите на обществото са напълно объркани, така че най-малкият проблем е дали овчарите са на изчезване, или не са.
Очевидно е за всички, че ако искаме да влезем в Европа както трябва, може да влезем единствено с нашето земеделско стопанство и нашия туризъм. Можем да си представим само какви усилия трябва да положим, за да имаме земеделско стопанство на европейско ниво. В туризма сме по-напред - Черноморието ни вече е бетонирано с хотели, от които явно се печели.

Въпрос от Капуцин: Съжалявате ли, че станахте маша в ръцете на ДС, като гостувахте във "Всяка неделя" и се включихте в публичния погром над човека, който измъкна България от комунистическото блато и я постави на евроатлантическия път!

Томов: Не знам дали съм бил маша на ДС, но аз винаги участвам емоционално в такива предавания. Във "Всяка неделя" е участвал половината от българския народ преди и след 1989 г. Много ми е интересно къде е бил "борец" срещу ДС като вас навремето, когато никой не смееше да каже дума. Сега е много лесно да си "борец" с късна дата, има ги много такива.

Въпрос от deep: Г-н Томов, писахте преди години, че новите варвари заплашват младата ни демокрация. Официално бе обявено в началото на тази година, че преходът у нас е свършил. Застрашени ли сме от нови нови варвари?

Томов: Не съм се отказал от есетата за новите варвари, които избълвах преди години. Новите варвари стават все повече и повече. Очевидно това е някакъв много дълбок и много сериозен процес на варваризиране на обществото, на липсата на сериозни и цивилизовани методи на работа в обществото. Натъкваме се все повече на скрит вандализъм, "майсторски" обири, грабеж и терор на "белите якички". В това отношение обществото все повече изпитва ударите на "новите варвари", чиито армии стават все по-мощни. Все повече хора се обезверяват, все повече хора се отчайват, все повече хора не вярват, че нещо може да се оправи - това е изключително драматичен проблем.
На последните местни избори стана ясно, че разни сенчести босове са изхарчили близо 200 милиона за закупуване на гласове. Това какво означава? Че някогашните нови варвари мимикрират и приемат различни образи и съвсем не са изчезнали. Съзнавам, че някога тези есета от моя страна бяха много остри и агресивни, и силно политизирани, но гневът в тях за онова, което ставаше и продължава да става, дълбоко в мен не се е променил.

Въпрос от Капуцин: Защо смятате, че сте излъган, когато всички вече виждат колко много е действала ДС в оклеветяването на Костов с цел да притежава страната ни като територия? Нима не виждате, че днес именно Костов се оказа прав за всичко около прехода!

Томов: За целия 17-годишен преход всички така или иначе се оказваме прави, всеки посвоему, защото просто той не се е получил. А като се обърне колата, мнения и пътища много. В това отношение дори Костов да е прав, е крайно време да потърси вината за този провал и в себе си, защото аз смятам, че не само той, а всички ние, които вярвахме в демокрацията и целия преход, имаме някаква вина за неговия провал.
Прекалено много подценихме процесите, които се извършваха в страната. Прекалено много се подцени и ДС, и червената номенклатура, която беше в дъното на този грабеж. Сега непрекъснато излизат списъци на "ченгета", но в огромната част от тях са вече парите и какво като сега излизат списъците? Какво като научаваме и знаем, но останалите сме бедни? Както се казва, какво ни грее?
Този въпрос трябваше да се реши в началото на прехода, да се пресече по някакъв начин грабежът, сега вече е късно. Г-н Костов също има вина за това неотваряне докрай на досиетата. Ако се бяха отворили по-рано, може би щяха да бъдат по-други нещата. Сега много се говори, излизат списъци, но вече няма никакъв ефект за съжаление.

Въпрос от 4и4О: Имаше ли облаги в НСРТ? Ама честно... облажихте ли се за сметка на бедния народ?

Томов: Не. В моята книга има един пасаж, където майка ми, която живее в пределите на София, ме попита веднъж с поглед: "Крал ли си?" Отговорих й: "Никога, майко." Тогава тя въздъхна с облекчение: "Остава и вие писателите да започнете да крадете."

Въпрос от A C A B: Трябва ли интелектуалците да имат позиция и да реагират по всички наболели обществени проблеми, или е по-добре за нацията да се съсредоточат и да работят всеки в своята област?

Томов: Интелектуалецът е човек, който мисли и има мнение по всичко. Аз смятам, че най-добре биха си вършили работата в тази държава експертите. Има обаче един голям проблем - България беше ограбена точно от експерти, и то от големи. Зависи кой експерт за кого е работил и кой му е дърпал конците, защото човешката алчност е глобален проблем. Лично аз от години се занимавам и правя това, което мога - пиша книгите си.

Въпрос от pimp: Трябва ли да бъде обединено дясното пространство и кой да стори това - СДС, ДСБ или ГЕРБ. Бихте ли приели покана за членство в някоя от тези политически формации?

Томов: Голямото ми разочарование от синята идея и дясното дойде точно от тези крамоли и разправии в ръководството - кой да води бащината дружина. Мисля, че това оказа непоправимо въздействие на синята идея, от която и аз самият тръгнах някога. Както често казват седесарите у нас - "Ние сме си същите. Вие горе се променихте". Мечтая за едно голямо обединение в дясното, страшно много хора го искат това. Лидерите в дясното се умориха от амбиции. Крайно време е да проумеят, че личните им амбиции могат да съществуват и при едно голямо обединение, от което всички дясномислещи хора у нас се нуждаят.
Засега не мога да кажа, че бих участвал отново в политиката. Мога да мисля по това единствено ако видя, че наистина дясното се обединява и ще бъде от огромна полза за страната. Ако дясното се обедини както трябва, страшно много хора биха се върнали отново към него. При разцеплението СДС загуби около 2 милиона избиратели - това е страшно. Сега според мен биха се върнали, ако дясното се обедини, ако обединението е истинско и му повярваме.

Въпрос от Бойчо: Според Вас коя е причината народът ни да стигне до тази духовна криза за последните 18 години?

Томов: Навремето в Русия големият руски поет Карамзин написал 11 тома за историята на Русия. От Франция дошъл журналист, който да го интервюира по повод на тези 11 тома. Питал го може ли с една дума да обобщи своя труд и Карамзин отговорил с едно изречение - "Краде се". Затова става дума сега и у нас. Крадат се милиони, краде се вяра, доверие, смисъл на живот, страшно много неща се крадат в прекия и преносния смисъл. Това неминуемо поражда криза от всякакъв характер. Някои казват, че преходът бил завършил - ама за някои, а останалите? Как да повярват, че преходът е завършил? Само едно подобно твърдение е в състояние да породи духовна криза.
Като писател не смятам, че трябва да прекарам целия си живот в следене по медиите кой колко е крал и дали ще бъде вкаран в затвора, или не, дали ще има възмездие, или не. Не мисля, че целият ми живот трябва да мине в едно такова общество. Често ме интересуват проблеми на духа, идеи, интересувам се от история... Не смятам непрекъснато да мисля кой колко е крал и дали ще му ги вземат.
Същото е и с младите хора - той е роден, за да живее. Те искат да обичат, да се оженят, да имат деца, да пътуват. Като писател се интересувам от тези проблеми непрекъснато, защото имам една поредица в изд. "Хермес" - казва се "Лешоядите", в която продължавам сагата за българския бандитизъм. Вече има три книги - "Мечът на групировката", "Милион от лукавия" и "Концерт за лешояди". Догодина ще излязат последните два тома - "Триумфът на лешояда" и "Глутницата".

Въпрос от general gol: Г-н Томов, завистлив човек ли сте? Запитах се, когато разбрах, че това са ваши думи: "Едно е да се бориш за свобода и европейски стандарт, за какъвто всички мечтаехме в началото на нашата демокрация, а съвсем друго е днес, в 2007 г., да се чудиш как да си платиш сметките за ток и парно и едновременно да прочетеш във вестника, че семейството на Иван Костов, в който някога си се клел и който на свой ред е заявявал по митингите, че никога няма да те предаде, посочва в декларация за доходите си официално, че е закупил за 120 хил. долара акции".
Аз вярвах и продължавам да вярвам на Иван Костов - той е най-достойният политик в България в момента. Относно свободата и европейските стандарти, за каквито всички мечтаехме, аз съм ги постигнал благодарение на това, че откакто съм създал моята фирма, не съм спрял да работя нонстоп повече от 15 години и не съм чакал да ми даде пари нито Костов, нито някой друг. Аз ще бъда първият, който ще свали доверие от Костов, ако се докаже от българския съд, че той е мошеник и крадец.

Томов: Много българи, това е най-положителното в тази държава, станаха добри бизнесмени. Ако има нещо в България, което ми дава куража, че нещата ще се оправят, това са почтените бизнесмени. Има такива и те са много. Аз никога не съм имал качества на човек, който може да прави бизнес, и в този смисъл не мога да завиждам на който и да е човек, който печели много пари с бизнес. Напротив - приветствам това. Колкото по-богати хора има, толкова по-бързо ще дръпне страната напред - в това число и изкуството.
Венеция не е построена и създадена от бедни хора, точно обратното. Нещо повече, знам, че всяка една цивилизация в света е възникнала благодарение на търговията. В този смисъл не завиждам на г-н Костов и на който и да е друг за финансовите възможности. Но когато става дума за политика, нещата са съвсем други. Политиката означава не финансови възможности за който и да е отделен човек, а стандарт за много хора.

Въпрос от troyanski_kon: Защо според Вас толкова години няма нито един емблематичен български филм със запомнящи се и повтарящи се от хората реплики? Като например "Опасен чар"? Само до липса на пари ли опират нещата? Или е нещо повече?

Томов: Най-общо казано, липса на талант, защото талантът да направиш голям български филм е ти самият да можеш да се впишеш в регионалното и в глобалното. Типичен пример за това е "Ъндърграунд" на Кустурица и въобще целият Кустурица.

Въпрос от Капуцин: Любимият ви писател? А роман ?

Томов: Достоевски. "Престъпление и наказание". Наскоро имах идея да нахвърля някакъв съвременен роман със заглавие "Престъпление без наказание". Не знам дали ще го осъществя...

Въпрос от Дрaго: Какво представлява "демокрацията" най-общо казано и има ли я въобще някъде по света?

Томов: Както са казали, демокрацията е лошо нещо, но по-добро от нея не е измислено. По този въпрос може да се говори с часове, изписани са томове още от Древна Гърция насам. Още от времето на великия Платон, когато е стояла една дилема - тирания или демокрация? Така че този въпрос стои още от древността. Не съм много сигурен дали е намерен точният отговор.