Стана ми гадно. И някак си се запитах - докъде може да доведе графоманството, неизживяното, странното желание за мъст...

И всичко това след изчитане на „Тъпият номер с човешкото лице" - текстът на Виктор Пасков, публикуван в новия брой на l'еuropeo и препечатан тук-таме.

Гаден текст - пълен с реваншизъм, преки обиди и твърде високо самомнение.

Лошо е, когато една такава символна година, каквато е 1968 предизвика подобни писания.

Смайващо е и послането на витиеватите слова на Пасков.

Аз разсъждавам простичко. 1=1, 2=2 и т.н.

А пък авторът на „Тъпият номер с човешкото лице" иска по някакъв начин да ни убеди, че 50-те - по негово твърдение, хипарчета - пак по негово твърдение, от София са равни на хилядите от Прага.
И че София 68-ма е равна на Прага 68-а? Е не е и няма как да е.

Защото група „копелета" (пак думи на Пасков) - част от тях с мамита и татита по високите етажи на тогавашната власт, дрънкащи на китари в София, няма как да са „случилата се 1968 в България".

И най-елементарното е, че ако се беше случила, съветските танкове щяха да бъдат в София, не само в Прага.

Това е истината и тя не може да бъде променена с нищо.
Както и това, че тя не може да бъде повод за отхвърляне на цяло едно ново поколение, чиято основна „вина" е, че се е раждало в онези години и е съзрявало далеч след тях.

Гаден е и въпросът към същото това поколение - „къде бяхте през 89-а, когато дойде вашият шанс".

Така може да пита само човек, който е седнал на първи ред на първи балкон и потрива ръце, очакващ „сеира".

Къде бяхме ли? По площадите - ден след ден. И не 50-60, ами десетки хиляди. И не през меката пролет и лятото на 68-а, а през гадната студена зима на 89/90-а.

Вярно, има прилика между тези поколения - за жалост тя е в илюзиите и надеждите, в до голяма степен несъстоялата се промяна и пречистване.

Нямаше да седна да пиша този текст, ако не беше това неистово тупане по гърдите, това абсурдно противопоставяне - ние, хипарите и вие, „шампанизираните и хайверизирани"...

Всъщност хипари ли? По вид може, но по друго... едва ли. Да наречеш Хендрикс и Джанис Джоплин „колоси на попа" и да се мислиш за хипар...

Какъв поп са тези величия на блус рока, бре Пасков...

И друго, вулгарното „реанимиране" на противопоставянето софиянец-селянин, леещо се в изобилие от текста...

Това ми напомня за един мой познат, който преди години - когато започвах да се дуя и правя на отворен, ме затапяше с „трай бе, сопол софийски".

Къде ли е сега той, да прочете „Тъпият номер с човешкото лице"...