И всичко това след изчитане на „Тъпият номер с човешкото лице" - текстът на Виктор Пасков, публикуван в новия брой на l'еuropeo и препечатан тук-таме.
Гаден текст - пълен с реваншизъм, преки обиди и твърде високо самомнение.
Лошо е, когато една такава символна година, каквато е 1968 предизвика подобни писания.
Смайващо е и послането на витиеватите слова на Пасков.
Аз разсъждавам простичко. 1=1, 2=2 и т.н.
А пък авторът на „Тъпият номер с човешкото лице" иска по някакъв начин да ни убеди, че 50-те - по негово твърдение, хипарчета - пак по негово твърдение, от София са равни на хилядите от Прага.
И че София 68-ма е равна на Прага 68-а? Е не е и няма как да е.
Защото група „копелета" (пак думи на Пасков) - част от тях с мамита и татита по високите етажи на тогавашната власт, дрънкащи на китари в София, няма как да са „случилата се 1968 в България".
И най-елементарното е, че ако се беше случила, съветските танкове щяха да бъдат в София, не само в Прага.
Това е истината и тя не може да бъде променена с нищо.
Както и това, че тя не може да бъде повод за отхвърляне на цяло едно ново поколение, чиято основна „вина" е, че се е раждало в онези години и е съзрявало далеч след тях.
Гаден е и въпросът към същото това поколение - „къде бяхте през 89-а, когато дойде вашият шанс".
Така може да пита само човек, който е седнал на първи ред на първи балкон и потрива ръце, очакващ „сеира".
Къде бяхме ли? По площадите - ден след ден. И не 50-60, ами десетки хиляди. И не през меката пролет и лятото на 68-а, а през гадната студена зима на 89/90-а.
Вярно, има прилика между тези поколения - за жалост тя е в илюзиите и надеждите, в до голяма степен несъстоялата се промяна и пречистване.
Нямаше да седна да пиша този текст, ако не беше това неистово тупане по гърдите, това абсурдно противопоставяне - ние, хипарите и вие, „шампанизираните и хайверизирани"...
Всъщност хипари ли? По вид може, но по друго... едва ли. Да наречеш Хендрикс и Джанис Джоплин „колоси на попа" и да се мислиш за хипар...
Какъв поп са тези величия на блус рока, бре Пасков...
И друго, вулгарното „реанимиране" на противопоставянето софиянец-селянин, леещо се в изобилие от текста...
Това ми напомня за един мой познат, който преди години - когато започвах да се дуя и правя на отворен, ме затапяше с „трай бе, сопол софийски".
Къде ли е сега той, да прочете „Тъпият номер с човешкото лице"...
Antonov86
на 28.09.2008 в 17:52:07 #7"С приетия проектозакон държавата прехвърля отговорността на хората. " Сефте Значи да тръгвам по етажа да питам съседите дали имат нещо против да си имам рибки
Mars
на 01.08.2008 в 13:29:57 #6Милослав Йосифов, роден 1966! А какво е станало през 68? Североамериканската пропаганда и милиони-милиардите новонапечатани долари се изливаха в най-уязвимата държава от социалистическия блок, за да предизвика смущение в живота на хората! Защо в Полша? Защото е католическа държава със силно религиозно население, винаги клонящо на запад ... Така беше и с Унгария през 1957 г., когато този господинчо още не е имал намерението да се ражда! Много пари са напечатани в САЩ, за да бъде платено на руснаци и неруснаци да разделят държавата си, събирана с много кръв още от руските царе и императори ... Елцин и Горбачов предадоха и нас! Кретени! И какво геройство е това! От съюзник на СССР да станеш съюзник на САЩ! И защо? Изроди!
Nigel
на 01.07.2008 в 12:40:17 #5Невероятно е как Пасков може да нарича поколението на 89-та "шампанизирано" и "хайверизирано", и то след като гордо е обяснявал колко генералски синове е имало в "бунтарската" им компания през 68-ма. Неуважаеми господине Пасков, аз произхождам от обикновено семейство, съвсем благонадеждно по тогавашните критерии, но без активни борци и генерали в рода. Въпреки това дори през ума не ми е минавало, че мога да уча в Английската гимназия или пък Международни икономически отношения - те си бяха запазени територии, на които най-напред кандидатът трябваше да отговаря на условието за трите имена и после на всичко останало. А за всеки който е живял през онези години знае, че ако имах "бунтарски" прояви като вашите изобщо нямаше да имам шанс да уча дори полувисшето училище за ветеринарни техници в Долно Нанагорнище. Така че този номер как ви изгонили от всички училища в България и по този повод сте отишъл да учите в Германия ги разправяйте на сегашните деца, а още по-добре на техните деца, защото сегашните все са подочули това-онова от родителите си. Аман от официални опозиционери !
djasta prasta
на 25.06.2008 в 19:20:59 #4аз също четох статията във въпросното списание и също съм на мнение че е леко обидна и нападателна. пък и случилото се за една група хора в българия, колкото и многобройна да е била вероятно, не означава "случило се" за цял един народ.
lebedev
на 19.06.2008 в 14:20:11 #3Започвам с това, че съм роден през 1944. Всичко, което пише Виктор Пасков, сега звучи много яко, само че кой от българска страна имаше достъп до въпросния фестивал? Кой можеше да се скрие в ГДР, след като го изключат отвсякъде в България? Кой можеше да дразни милицията безнаказано? Пък който прекали, не го ли хващаха да подпише някое документче, което да се прибере в някоя картотека? Въпроси.. Да се биеш в гърдите - нашето поколение, вашето поколение - това е комплексарски подход. Всяко поколение си има своите достоинства и недостатъци, а всяко ново трябва да бъде малко по-добро от старото.
NikB
на 19.06.2008 в 11:30:47 #2Не може историята да се замени с есета. Това е положението. Колкото и да се напъват двамата автори.
dddddd
на 19.06.2008 в 11:13:07 #1http://www.youtube.com/watch?v=2gKkTCm-gCY