Колкото повече „демократически" опит и стаж натрупва държавата, толкова по-трудно, като че ли става да се разбере, на каква логика и принципи функционира управлението у нас.

Че „батаците" при Тройната коалиция са чутовни, е ясно. Но през последните дни въпросителните взеха да се трупат със страшна сила и особено отчетливо зазвучава въпросът дали въобще е удачно към „тройна" да се прибавя понятието „коалиция".

Онзи ден стана ясно, че още много отдавна ДПС имали цялостна визия за здравната реформа, която обаче не могли да приложат по време на управленския си мандат, защото от БСП имали нещо си наум.

Тия дни се заговори и за прословутите заменки, което веднага предизвика отбранителната позиция на жълтите от НДСВ.

Оказа се, че още по-отдавна те били яростни радетели за спирането на заменките, но ДПС и БСП нещо имали против, което не позволило хората на царя да прокарат идеите си.
Явно 8-годишният престой във властта е твърде кратък период, за да се разгърне потенциалът на една политическа формация.

Някои ще кажат обаче, че все пак става въпрос за управление, съставено от три партии, с различни цели, програми, интереси, идеологии, при което е напълно логично да се появяват подобни пропуквания.

Може би, но в момента е твърде махленско, изтъркано и някак си по детски - да се оправдаваш с другарчето си, с което до онзи ден сте се тупали взаимно в гърдите, възхвалявайки уникалността на явлението „тройна коалиция".

Добре, но какво да кажем за сегашните стопани на Дондуков 1 и парламента...

Тук всичко е единично - концентрирано в здравия юмрук на премиера. Сиреч - изключено е да има липса на координация и разнобой в действия, говорене и послания.

Уви, бягаме и от това правило. Христоматийни стават действията на достопочтените членове на кабинета, чиято валидност трае най-често по 24 часа, след което или те сами се опровергават и поправят (напоследък възприеха тактиката, че медиите не ги били разбрали), или премиерът Борисов взима решения - противоположни на прокламираното от подопечните му министри.

Едва ли е нужно да припомняме идеите на първия ни финансист Дянков, още по-преди - някои закани по адрес на решения на предишните управляващи, впоследствие обаче изпълнени от сегашния кабинет.

Няма да споменаваме някои номинации за високи постове, провалили се с гръм и трясък.

От последните дни пък е примерът с двата закона, приети от мнозинството на ГЕРБ, чието президентско вето бе подкрепено от Борисов с тъжната констатация, че няма време да ходи в парламента, за да контролира к'ви ги вършат депутатите му.

И всичко това - само за 6 месеца.

Тук някой също би намерил основание да каже, че кабинетът „Борисов" е изграден от хора с не достатъчен опит в управлението, че координацията тепърва ще се оправя, че Борисов не е..., за да огрее на всякъде и т.н, и т.н.

Лошото обаче е, че управлението на ГЕРБ олицетворява и изпълнителната, и законодателната власт, сиреч - всичко, от което зависи държавата.

И наистина няма никаква възможност за тестов период, който да покаже кое става и кое - не.

Ако можеше така, щяхме да дадем на кабинета не 100, а 1000 дни за усвояване тънкостите на управлението.