През последните 25 години България се реформира ежедневно. Всеки сектор на обществените отношения трябва да се променя към по-добро или към утвърдени международни стандарти.

Свидетели сме на реформа в образованието, здравеопазването, съдебната система, сигурността и през последната седмица в модела на пенсионната система. Модел, който бе установен преди 15 години и за изненада на повечето наблюдатели и участници в процеса се наложи и заработи достатъчно стабилно и надеждно. Един от малкото успешни резултати на постоянно реформиращото се българско общество.

Как се стигна до този резултат? Разбира се с много работа, подготовка, анализ на средата, резултатите на подобни модели в други страни и най-важното с дебат между всички потенциални страни в този процес - синдикати, работодатели, държавните институции и потенциалните професионални финансови участници.

На база на този успешен диалог се създаде тристълбовият модел на пенсионното осигуряване в страната ни. Модел, формирал важни участници във финансовия живот на България. Така че пенсионните компании да управляват 8 милиарда лева „дълги" пари, които са на бъдещите пенсионери, но и междувременно са и важен партньор на държавата в процеса за финансиране при необходимост на нейните дейности.

В настоящия момент паралелно с пенсионната реформа се дискутира и съдебната реформа. И ако сравним очакванията и предпоставките за нейното реализиране, неминуемо се набиват на очи няколко странни разлики в подхода.

При съдебната реформа се цели ефективност, безпристрастност на съда и върховенство на закона. Все цели заложени за тази система в Конституцията на България и за постигането на тази реформа се търси широк обществен консенсус както в обществото, така и в парламента, с дебат по същество с оценка на регулаторното въздействие и всички европейски изисквания при един законодателен процес.

В този ред на мисли неминуемо идва сравнението с актуалната реформа в пенсионното осигуряване. Защо при него се бърза така, без реален дебат, със сепаратистки съглашения със синдикатите и с неприятното усещане за налагане на промени на принципа на силата.

В крайна сметка всяка реформа има цел и средства за постигане на целта. В конкретния случай с пенсионните фондове не се вижда целта. Добре, ще се даде право на осигуряваните за избор между частен фонд или НОИ, но тава е инструмент.

Остава важният въпрос - каква е целта на  предложената промяна?