Матурите отминаха миналата седмица и в момента цялото българско общество е във вихъра на абитуриентските балове.

След въпросителните, чупенето на пръсти и притеснително вдигнатите вежди следват възклицателните отброявания от 1 до 12, клаксоните и пак чупки, но вече на други части от опорно-двигателната система.

Цяла България празнува завършването на един випуск, това е всяка година. Винаги съм се питала, след като резултатите от матурата не са излезли, какво по-точно се празнува. Та, някой абитуриент може да не е издържал изпита, дори и двата изпита. Тогава не би бил завършил гимназия, нали?

Или не, това е малко вероятно да се случи. Най-малкото университетите трябва да си попълнят бройката.

Във всеки случай между матурите и баловете, между изпита и празника в последните години се затвърждава една обща черта, която някак си ги прави не само неразривно свързани и сякаш единосъщи - охраната.

Държавните зрелостни изпити минаха под зоркия поглед както на МВР, така и на камери. До компютърните системи, генериращи вариантите за изпита, са имали достъп освен няколкото представители на образователното ведомство, и трима представители на МВР. Поне сто пъти представител на Министерство на образованието, отговорно за реализацията на матурите, подчерта, изтъкна, повтори, натякна, че матурите за първи път се провеждат на 100% под видеонаблюдение.

Дали това е напълно законно - не знам, дали си изплаща вложения финансов ресурс - съмнително, но 50 000 зрелостници писаха, брисаха, потиха се и преписваха под видеонаблюдение. Камери, техника, стаи за контрол, техници, вещи лица. Звучи като сериозна подготовка за акция на ЦРУ срещу скривалището на Осама. Само дето става въпрос за държавни зрелостни изпити, а не за проблем от националната сигурност.

Също така, няколко дни преди започването на баловете МВР свика специална пресконференция, на която да разясни всички мерки, които ще предприеме за охрана на абитуриентските балове - координация с училищните директори, маршрути на преминаване на колите, ескорт, засилени патрули около заведенията. Предполагам са взаимствали от стратегията на охрана по време на посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери преди няколко месеца.

Та, докато няколко патрулки наблюдават дали абитуриентка няма да се подхлъзне с 12-14 сантиметровия си ток на капака на колата, където се е качила, за да изброи заветното от 1 до 12, въпреки че всъщност изобщо не знае дали е успяла да завърши това 12 и може би трябва да брои само до 11, някъде някои обират една баба.

Но явно охраната на абитуриентите е по-важно нещо - и на изпита, и на бала.

Пробив в осигуреността въпреки това имаше - сега текат разследвания, проверки, събират се доказателства. И пак работата явно ще трябва да я свърши МВР. До тогава въпросителните остават - кой е знаел автора, темите, видовете въпроси, знаят ли се предварително, могат ли да се решат за 40 минути и да се разпратят на СМС, защо няма камери и в тоалетните, защо не се придружават абитуриентите и в тоалетните, защо не им се конфискуват телефоните, защо не се заглушава сигнала на операторите и т.н.

Министерството на образованието има да работи цяла една година по следващите матури и мерки за контрол и предотвратяване на теч. До следващата година и до следващия номер. И пак ще се намери начин да се препише или да изтече информация предварително.

Факт е, че това е част от тази система, от същността на фигурата на ученика. И в това няма нищо ненормално. Ненормалното е, че опитът, успешен или неуспешен, се превръща в национален проблем - родители, учители, държавни и частни, програмисти, технически лица, медии, МВР, следователи. Цялата държава се занимава с един матури и с едни преписвачи.

Само няколко дни след това започваме да се занимаваме с един еуфорични балове и с пияни вече не-преписвачи. И отново - родители, баби, дядовци, учители, полицаи, медии. И за едното пет дни, и за другото. Като в приказката „всяко чудо за три дни", но вече е за 5.

И ако съм напълно съгласна с думите на зам.-министър Ваня Кастрева, че Министерството не „продава" матурите, или поне не би трябвало да е така (разследващите ще си кажат крайната дума), нещо не мога да се съглася с продължението на думите й - че министерството „подарява знания".

За да се занимава истерично цялото общество с един най-обикновени изпити - да, матурите както в 7, така и в 12-ти клас всъщност са най-обикновени изпити, които показват дали ученикът е усвоил определено количество знания, за да може да премине в горна степен на обучение - та, за да се занимава цялото общество и цялата държава с едни изпити, на първо място Министерството не се е справило с подаряването на смисъл.

Все още, ама никак не е ясно, не само на учениците, но и на техните родители, баби и дядовци, защо ги има тези изпити. Какъв е техният смисъл? Каква е тяхната задача? Каква е тяхната цел? Имат ли цел и задача изобщо? Не е ясно и защо трябва да се доказват някакви знания в края на образователната степен? Не е ясен смисълът на цялото упражнение. Или е просто предварителна мобилизация на обществените сили за тренировка преди изпитанието абитуриентски бал? И на ресурса на МВР, съответно.

Все още твърде рядко си задаваме същите въпроси обаче за абитуриентските балове. Те имат ли смисъл изобщо - под охрана, под конвой?

И на матурите, и на баловете охраняваме поколението от самото него си. От това, което може само на себе си да причини. Това обаче на първо място означава едно - провал, провал на министерство, на учители, на родители, на полиция, на общество.

Охраняваме поколението, но не сме успели да запазим смисъла - и на изпита, и на празника.