Явно волейболът ни тръгва към Лондон в ролята на аутсайдер, колкото и да не ни се иска и да не сме свикнали на това, предвид имиджа на мъжкия ни волейбол от последните години.
Разбира се, никой пряко не го е казал - както впрочем и никой все още не е обявил какви са амбициите ни за олимпийския турнир.
Изводи за изходните позиции на Найденов и компания можем да си правим единствено от свършилия късно снощи финален турнир на Световната лига, събрал в София една голяма част от елита на световния волейбол.
До първия ни мач в Лондон остават по-малко от 20 дни - време крайно недостатъчно за някакви сериозни корекции в играта на националите ни.
Това от една страна, от друга - треньорът Найденов обяви, че нямаме резерви и отборът е това, което видяхме последните пет дни в Армеец Арена. И което - въпреки емоцията, себераздаването и сърцатостта на момчетата - няма как да ни хареса.
Найден Найденов, известен във волейсредите като Наката, на предпоследната пресконференция - след загубата от Полша, обяви, че отборът е направил нещо велико.
Изказване, което най-малкото смущава. Минаха 48 часа от него - през това време паднахме и от Куба - и аз още не се сещам на какво основание треньорът изрече тези думи.
Всички знаем, че се класирахме за финалите на Световната лига по силата на домакинството ни, „взето" с една немалка сума пари, дадена от данъкоплатците. Ако не бяхме домакини, трудно щяхме да си спечелим групата с Аржентина и Германия, за да се класираме по нормалния ред.
Започнахме турнира с една престижна победа срещу Германия, която се оказа и последната ни. След това инкасирахме три загуби, като в големи периоди от мачовете със САЩ и Полша бяхме като спарингпартньори.
Показахме зъби срещу Куба - която половината мач игра с контузената си мегазвезда Леон - но стигнахме единствено до пети гейм, който загубихме с разлика.
Другото, което се опита да изтъкне треньорът ни бе за състоянието на вътрешното ни първенство, залите, кадрите, младите и т.н.
Няма как да не се съгласим с него за вътрешната ни волейболна трагедия. Но Наката май пропуска, че в националния отбор три четвърти от момчетата играят навън и вече нямат нищо общо с родното ниво. И центровете, и диагоналите, и посрещачите - всички те са с добър стаж в по-елитни първенства.
Ще кажете - тия пак започнаха да плюват. Не е точно така, защото през годините - когато печелехме наред и когато не на шега тръгвахме за Пекин за златото - волейболът ни е получавал заслужени аплодисменти и възторжени статии. Сега не е така.
Макар и дипломатично, целият свят ни се смее на дереджето - месец преди олимпиадата да останем без треньор, без най-добрия си волейболист и без титулярния разпределител. 'Ми - без коментар.
Ще кажете още - виж Бразилия и те паднаха. Че кой е казал, че бразилците имат шансове в Лондон? Освен това да не забравяме за кого говорим - между двата си загубени в София мача - срещу Куба и Полша, Бразилия сякаш се възроди, показа огромна разлика в играта и за малко да бие поляците. Ако имаше и трети мач, Жиба и компания вече щяха да мачкат. Както най-вероятно ще стане след дни на олимпиадата.
Ние пък - незнайно защо, демонстрирахме спад - и то сериозен - в елемента, с който сме прочути - блокадата. А там липсващи няма.
Помните ли нечуваните 15 блокади на Теодор срещу сърбите в първия ни мач от първия предолимпийски турнир в София? Ами великата му игра срещу французите, когато спечелихме квотата за Лондон?
Сега центровете ни имат по-малко блокади от разпределителя Братоев и посрещачите.
За посрещането няма смисъл да говорим, а към това обаче ще трябва да прибавим и влошаването на началния удар. Като изключим разбира се някои феноменални сервизи на Вальо Братоев.
Така че, великото, което сме направили, най-вероятно е само някъде в съзнанието на треньора. На терена виждаме нещо съвсем друго.
Затова може би трябва да си кажем - отборът е сериозно подмладен и несработен, преживя тежки дни, най-вече от психологическо естество, и в момента са в ситуация на интриги, подмятания, инсинуаци и т.н.
Така че - да се въоръжим с търпение за следващия олимпийски цикъл. Сега ще се обиграваме и ще се топлим със спомени.
Защото май няма как да си купим и олимпийския турнир...
stormp
на 09.08.2012 в 20:44:56 #3Ех, Йосифов, какви ги пишеш...
Montesuma
на 09.07.2012 в 14:13:46 #2А вие какво очаквате от страната на Коко Динев,Андреа ,Бойко Борисов Булгаристански овце блеещи
Минувач
на 09.07.2012 в 11:17:57 #1Не виждам причина, г-н Йосифов, да бъдете прекалено критичен към нашия отбор. Това са възможностите и мотивацията на отбора ни в момента. Не забравяйте базата от кадри, с която разполага не съвсем опитния ни треньор. Считам, че той има определена вина за съставянето на отбора, с оглед моментното състояние на всеки от играчите. Например: забавящата се замяна на Соколов с Николов, след като първия показа огромен спад в играта си. Считам, че мястото на Салпаров е сред публиката. Във всички мачове той беше абсолютен фигурант, който в единични случаи безуспешно посягаше към топката. Колкото до купените мачове, вземете си думите назад! Абсолютно не сте прав! Отсъствието на Казийски и особено на Жеков е особено осезателно, за което е виновен типично българския ни манталитет.