15 септември тази година премина без бурни тържества, празнична атмосфера и шумни прояви.

Първият учебен ден се превърна в символ на стачката, взаимните обвинения, разочарованието и мълчанието.

За първи път медиите у нас се надпреварваха да отразяват не тържествата за откриването на учебната година, а това колко и кои училища се са включили в протестните действия на учителите.

И за първи път може би голяма част от учителите в България бяха така солидарни и единни.
Така, както бяха преди месеци и лекарите. И така, както може би ще бъдат още много.

Най-недоволни от цялата ситуация обаче са родителите, които не желаят децата им да губят от обучението си.

Учениците пък са на другия полюс на настроението.
Те са щастливи - неочаквано ваканцията им продължи - и то, както се оказва, безсрочно.

Най-апатични са политиците.

"Не съм магьосник!", възкликна българският министър на образованието и науката след като стана ясна стачката на учителите.

Наистина политиците ни не са магьосници, но безспорно са доста умели в това да коментират, обобщават, обясняват...и да харчат бюджетите си не съвсем добре.

Да прахосват пари, човешки ресурс и знанията на можещи и мотивирани млади хора, които с право решават да подарят възможностите си на някои други, далеч по-способни политици в някоя друга държава.

Наистина българските политици не са магьосници.

За разлика от българските родители.

Защото само този, който владее тайните на магическото изкуство, би могъл при заплата от 300 или 400 лв. да подготви добре детето си за първия учебен ден - който за момента се оказва и последен.

Според някои данни през последните две години 80 хиляди деца са напуснали България заедно със своите семейства.
Други 20 000 отпадат от образователната система годишно.

Без коментар.

И докато българите продължаваме да намаляваме, апетитът на политиците за власт да расте - право пропорционално с новите им автомобили, а стачката да се превръща в ежедневие (учители, социални работници, а скоро и лесничеи излизат на улицата), европейското настояще на страната ни се превръща в бъдеще и изглежда доста далечно и мъгливо понятие.

Редно е да се запитаме защо вековните пазители на книгата и науката - учителите, се отказаха от своето призвание - да съхраняват желанието на децата ни за четмо и писмо.

Защото едно от малкото красиви неща, които сме длъжни да съхраним в настоящото ни битуване, е първият учебен ден.

Защото той просто няма цена.