Светът е оцелял, защото се е смял, гласи една стара народна мъдрост.

Уви, мъдростта като че ли все по-рядко може да бъде приписвана на родните ни управляващи, особено на онези по „камбанарията" на властта. Смехът и шегите им пък доста често напоследък не само не са на място, звучат нелепо, но и поставят в далеч по-комична, ако не и трагична, ситуация изреклите ги.

В конкретния случай„мъдрият" и почти бащински съвет на премиера Борисов, изречен със смях към дясната му ръка Цветанов, а именно - да награди кучето, открило трупа на изчезналата Мирослава с „три-четири пържолки", дори не може да предизвика обичайната доза усмивки по адрес на министър-председателя.

На почти всекидневните му бисери вече се наситиха и журналисти, и избиратели, и опозиция. Чухме, че сме лош материал, че винаги е по-добре да го вдигаш (рейтинга), че младите трябва да си потърсят работа на село, където явно картофите виреят по-добре и че археолозите-работници трябва да изкопаят де що има вековни находки за отрицателно време, навлечени с ватенки, ушанки, а защо не и полагащи обществено-полезен труд в краймагистрални палатки.

Но определено не бяхме чували подобен осакатен опит за хумор на фона на трагедията на едно семейство. Думите на премиера, гордо съветващ вицепремиера си да награди животното, открило тялото на Мирослава и сърдития му упрек към близките на момичето, които - как са могли милите - да критикуват МВР в работата им по случая, не са неволно изречени. Не са и изпуснати в разговор насаме пред „Цецо, партията или групата". Тях ги чухме всички - и журналистите, и избирателите, и опозицията. Чу ги и онази майка, която повече от месец се надяваше МВР заедно с кучетата си да открие изчезналото й дете.

Надали скръбта й щеше да е по-малка, ако полицаите с четирикраките си животни бяха открили двете двукраки, убили Мирослава, по-рано. Може би пак щеше да поиска „две дъски, за да закове тази полиция". Можем само да гадаем.

А през това време премиерът определено трябва да си потърси нов екип ПР-и. Макар че и най-добрите в бранша надали ще успеят да го научат кога да говори, кога да се смее и по-важното - кога е най-добре да замълчи. И пред скръбта на една майка да забрави за похвалите на верните си кучета, за пържолите и рейтинга. Защото пътят към камбанарията е най-лесен. По-труден е този обратно. А него ще го видят и журналистите, и опозицията, и избирателите.