Мнозина твърдят - и не без основание, че 24 май е сред най-хубавите български празници.

Някак си е мила темата за словото, за духовното, за книжовността, българщината, науката...

Денят е толкова голям в родовата памет на българина, че гражданите биват мигом запленени от някои спомени, хубавите речи, писания, венци по паметниците и т.н.

Духът на 24 май ни завладява и за наша радост ни кара да забравим за средата, в която живеем през останалите 364 дни в годината.

Какво се прави на този ден, ще попита някой. Едно време правехме манифестации - на които вървяхме и махахме, радвайки се, че и отгоре ни махат.

В демократичното ни битие ситуацията се попромени - в търсене на нови форми за израз на признание и благодарност към „четмото и писмото".

Разбира се, най-категоричната проява на празничността си остават пълните салони, концертни зали и книжарници, изкупените билети и изчерпаните тиражи на български автори.

И затова изключително странен и непонятен е фактът за един паднал спектакъл, насрочен по програма навръх празника.

Два дни преди 24-ти, Националната ни опера представи поредната си премиера - „Хофманови разкази" на Офенбах.

Един приказен спектакъл с великолепни изпълнения - Константинов перфектен в четирите си роли - превъплъщения на дявола, а Костадин Андреев като Хофман дълго ще бъде помнен от родните меломани.

Режисурата на Пламен Карталов, декорите и костюмите пък показаха какъв е начинът да се пълни оперната зала - която на премиерата бе до краен предел.

Само дето идва вечно присъстващото „но".

За 24 май - какъв по-добър начин да се посрещне този празник, бе насрочен вторият спектакъл на операта - със същите изпълнители (за сведение, част от тях след това заминават за чужбина и приключват участието си).

Тук въображението може да се развихри, представяйки си как културното министерство организира билети на половин цена - заради празника, безплатен вход за ученици на тази дата и още, и още.

Уви, вместо това става ясно, че спектакъл няма да има, заради проблем с празничните хонорари на оркестъра и хора - зависещи от въпросното министерство.

Коментарът е излишен, а тъй като ние сме свикнали да се радваме на малкото - поне имаше цветя от министъра след премиерния спектакъл.

Малко, но от сърце.