Звучен шамар получи „Дондуков" 2 от площад „Народно събрание".

Една от мисиите, с които президентът Плевнелиев искаше да се запомни мандата му - иницииран референдум, който преобръща с главата надолу Изборния кодекс, отиде в историята.

Макар че, тепърва може би ще узнаем - и то след време, какви бяха истинските мотиви държавният ни глава ненадейно преди година и половина да поиска референдума с трите изборни въпроса, след като дотогава не бе продумал и думичка по темата.

В ония бурни времена на кабинета „Орешарски" тогавашната опозиция и днешни управляващи - ГЕРБ, погледнаха много благосклонно на идеята и горещо я подкрепиха, включвайки се активно в събирането на подписи в рамките на акцията „Близнашки". По-късно разбира се тогавашният парламент успешно финтира въпросната подписка, осуетявайки започването на процедура за провеждане на референдум.

Сега обаче шамарът е много по-звучен, тъй като парламент, доминиран от десни и други, в страни от лявото, окастри до неузнаваемост президентската идея за референдум, оставяйки от трите формулирани въпроса само един - и то най-несъщественият.

Това си е своеобразен вот на недоверие към държавния глава - макар в Конституцията ни да не съществува подобна възможност.

Дали пък президентът ни не трябваше да се примоли на премиера Борисов да направи една совалка из парламентарните групи - както го стори за промените в Конституцията. Може би Бойко Борисов щеше да успее да убеди депутатството да бъде по-благосклонно към идеите на бившия си министър.

При всички положения обаче Плевнелиев сериозно трябва да се замисли за авторитета си в сградата на площад „Народно събрание", както и за това, защо ГЕРБ с половин уста подкрепиха искания от него референдум.

Друг е въпросът защо хората на Борисов претърпяха метаморфозата, която охлади страстите им по референдума. Това най-малкото означава, че ако Росен Плевнелиев случайно пожелае втори мандат, то вече трябва да знае, че гласовете на герберите са изгубени за него.

Странно е все пак защо депутатството осакати до неузнаваемост искането за всенародно допитване. Тук е мястото да се отбележи фактът, че референдум въпреки всичко ще има - макар и с едно въпросче, така че държавният глава ще може да го постави във „витрината с купите си".

Но за отбелязване е и поредният абсурден акт на народните ни избраници. Първо направиха на пух и прах искането за референдум, оставяйки едно нищо и никакво питане - за електронното гласуване, с което почти напълно обезсмислиха провеждането на въпросния референдум. Това им даваше блестящия мотив на последвалото гласуване въобще да отхвърлят на 25 октомври да има всенародно допитване.

Но те, противно на всякаква логика, или може би - както казваме в махалата - за да си вържат гащите - щедро гласуваха „за", с което бъркат здраво в хазната за отпечатване на нови бюлетини, да не говорим за Централната избирателна комисия, която в спешен порядък трябва да готви избори 2 в 1. Чието провеждане и последвалото броене и т.н. ще бъдат най-вероятно пълен хаос.

И за да бъдем докрай отрицателни в емоциите си, можем да заявим, че заради това, на което заприлича, този референдум не трябва да бъде успешен.