В нощта на 28 срещу 29 февруари 2008 година два от вагоните на влака, пътуващ от София за Кардам, избухват в пламъци близо до гара Червен бряг.
В огнената стихия гаснат девет човешки живота - на Валерия Желева, Даниел Вичев, професор Рашо Рашев, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов, Галина Иванова, Елена Халачева и Антоанета Тодорова.

Според заключението на пожаро-техническата експертиза причина за пожара, тръгнал от купе номер 6 в кушет-вагона, е значително превишаване на допустимата температура на отоплението и възпламеняване на леснозапалими вещества - дезодорант или парфюм. Експерти констатират множество неизправности в електрическата и отоплителна система.

Всичките девет жертви на пожара във влака София-Кардам са загинали от отравяне с токсични вещества, след което телата на пътниците са изгорели до неузнаваемост, сочат данните на съдебно-медицинската експертиза.

Делото влиза в съда, а обвиняеми в причиняване на смърт по непредпазливост са кондукторът на изгорелия кушет-вагон Георги Георгиев, Георги Иванов - заместник-директор по експлоатацията на "Спални вагони" в системата на БДЖ по време на инцидента, както и началникът на влака Иванка Костадинова.

Драма, трагедия или инцидент; влакът-факла или вагонът-убиец - без значение е как ще назовем случилото се в онази нощ. Без значение е дали ще проклинаме държавата, недомислените закони, съдбата или лошия късмет.

Девет души загубиха живота си, десетки техни близки загубиха най-скъпите си хора, а не са много тези, които все още си спомнят. И тази човешка трагедия не успя да послужи за грозен урок и постепенно се превръща в обикновени папки от съдебно дело.

А в нощта на 28 срещу 29 февруари 2008 г. журналисти наравно с полицаи и пожарникари брояха овъглените трупове и всички криеха сълзите си - че е непрофесионално да бъдат пристрастни. Роднини трепереха пред „Съдебна медицина" и през сълзи се молеха да не разпознаят близките си сред деветте жертви, отишли си без време.

Ето, две години по-късно „новината" за панихидата беше подмината от някои медии, а „събитието" беше отразено само от регионални журналисти.

Но какво би могла да направи четвъртата власт в случай като този, освен да напомня. След две години какво ни остана?
Да простим на онези, които не искат да се обръщат назад и да си спомнят. Да простим и на онези, които нито за миг не се вгледаха в очите от снимките и не се запитаха какво се е криело зад тях.

Да сведем поглед, да запалим свещ и да се помолим - за загиналите - да почиват в мир, и за себе си - да не оставаме безразлични. И да благодарим..., че сме живи.