Евентуални поредни изменения и допълнения на Конституцията могат да бъдат обосновани и отстоявани единствено с цел да се увеличат на конституционно ниво гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт.

Това се посочва в становището на Прокуратурата на Република България по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Становището е въз основа на проведените във върховните прокуратури, в Националната следствена служба и в Апелативните райони професионални дискусии сред прокурорите и следователите.

Според магистратите представеният законопроект само отчасти е способен да обслужи крайната цел и затова търпи съдържателно и редакционно оптимизиране.

В становището се подчертава, че същественият въпрос, на който следва да отговори законодателят, е доколко предлаганите изменения и допълнения на Конституцията запазват баланса между властите, върху който е изграден действащият конституционен модел. Само при убедителен позитивен отговор на този въпрос, 43-ото Народно събрание би имало основания да гласува проекта, категорични са магистратите.

За изготвянето на становището са взети предвид резултатите от проведени обсъждания във всички прокуратури и следствени отдели в страната, в Националната следствена служба, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Магистратите считат, че необходимо условие е да се даде израз на автентичния глас на прокурорите и следователите.

Те смятат, че възникват два въпроса - дали Обикновеното Народно събрание може да приеме тези промени и относно гарантирането в еднаква степен на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Магистратите считат, че превръщането на главния прокурор в обект на парламентарен контрол по конкретни въпроси, свързани с неприключили наказателни производства би било необосновано и противоречащо на принципа за разделение на властите.

Подкрепят предложеното нормативно разрешение съдът да сезира Конституционния съд.