Православната църква почита на 30 ноември паметта на Свети апостол Андрей Първозвани, който е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос.

Свети Андрей е брат на апостол Петър. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Според народните обичаи, денят се нарича още Мечкин ден.

30 ноември се отбелязва в чест на Свети апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христос. Когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, Андрей станал един от неговите ученици. Той стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Христос и прекарал с него целия ден.

След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

Свети Андрей се счита за апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Светото кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други.

Според българските народни традиции Андреевден е празник на семето (зърното). На този ден се вари жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На младите жени се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, както бързо наедряват те, така и булките да наедряват с бъдещите си деца. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят.

Народът нарича Андреевден още и Мечкин ден, тъй като Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В повечето предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден.

На Андреевден започва нарастването на деня. Според вярванията денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце".

На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.