Последните събития около Сирия ме накараха да се обърна директно към американския народ и техните политически лидери. Важно е да се направи във време при незадоволителни комуникации между нашите общества.

Това пише руският президент Владимир Путин в статия за „Ню Йорк Таймс", озаглавена „Апел за предпазливост от Русия. Какво Путин трябва да каже до американците относно Сирия".

В началото на статията Путин разглежда отношенията между САЩ и Русия от Втората световна война и създаването на Организацията на обединените нации. Той подчертава, че решенията в ООН, свързани с война и мир, трябва да се вземат само с консенсус.

Никой не иска ООН да пострада от съдбата на Обществото на народите, която се разпадна заради липсата на реално постигане на цел. Това е възможно, ако влиятелни страни пренебрегнат ООН и предприемат военно действие без разрешението на Съвета за сигурност", пише той.

"Потенциален удар от страна на САЩ срещу Сирия, въпреки силната опозиция от много страни и големи политически и религиозни лидери, включително папата, ще доведе до повече невинни жертви и ескалация, потенциално ще доведе до конфликт и извън границите на Сирия. Ударът може да увеличи насилието и да отприщи нова вълна от тероризъм. Може да подкопае многостранните усилия за разрешаване на иранския ядрен проблем и израелско-палестинския конфликт и допълнително дестабилизиране на Близкия Изток и Северна Африка", подчертава Путин, допълвайки, че може сегашният ред да излезе от баланс и международното право да не бъде валидно.

По-нататък Путин излага, че „Сирия не е свидетел на борба за демокрация, а на въоръжен конфликт между правителство и опозиция в мултирелигиозна страна", подчертавайки, че „има няколко шампиона по демокрация в Сирия...но повече от достатъчно бойци и екстремисти от Ал-Кайда".

Според него сериозно безпокойство навява участието на наемници от арабски и западни страни, включително и от Русия, в конфликта в Сирия.

Могат ли те да се върнат в нашите страни с получения опит в Сирия", пита той, допълвайки, че те са се били в Либия и Мали.

„Това заплашва всички ни", изтъкна той.

По думите му Русия е адвокат на мирния диалог, позволяващ сирийците да развият компромисен план за тяхното собствено бъдеще."Ние не подкрепяме сирийското правителство, а международното право. Трябва да използваме Съвета за сигурност на ООН и аз вярвам, че защита на правото и реда в днешния сложен и турбулентен свят е един от малкото пътища да се запазят международните отношения от плъзгане към хаос", пише руският държавен глава, допълвайки: „Законът все още си е закон, ние трябва да го следваме дали ни харесва или не".

Според него сега международното право позволява сила само при самозащита или с решение на Съвета за сигурност на ООН. „Всичко друго е неприемливо според Хартата на ООН и ще се възприема като акт на агресия", смята той.

По думите му никой не се съмнява, че е използван отровен газ в Сирия, подчертавайки, че има причина да се вярва, че е използван от опозицията, за да провокира „техните силни чуждестранни патрони, които са на страната на фундаментализма". Информацията, че екстремисти подготвят друга атака - този път срещу Израел - не може да се игнорира", отбелязва той.

Путин изразява съмнението си, че САЩ имат дългосрочен интерес в Сирия. Той изброява примери като Афганистан, Либия и Ирак, подчертавайки, че в тези държави има само разделение и гражданска война.

Ние трябва да спрем използването на езика на силата и да се върнем по пътя на цивилизованата дипломация и политическото регулиране", пише той

Според него международната общност трябва да се възползва от новата инициатива да се изземе химическото оръжие на Сирия.

Ако можем да избегнем сила срещу Сирия, това ще подобри атмосферата в международните отношения и ще укрепи взаимното доверие. Това ще бъде нашият споделен успех и отворена врата за сътрудничество по други критични проблеми", смята той.

В края на посланието си Путин подчертава, че работните му и лични отношения с президента Обама бележат нарастващото доверие, но той изрази несъгласие с част от речта на Обама пред нацията от вторник, завършвайки, че САЩ не са различни, както смятат, а че политиката им е различна, но все пак всички са равни пред Бог.