169 години от рождението на Апостола

Днес се навършват 169 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

По този повод в родния град на Апостола Карлово се организират чествания през целия ден, а вечерта там ще се проведе митинг заря.

Отбелязването на датата започна с литургия в храма „Св. Николай", съобщи БНР.

В града пристигнаха участниците в националния туристически поход "По стъпките на Васил Левски". В похода се включиха 130 човека от цялата страна, от всички възрасти и професии. Най-малкият участник е 7-годишната Ивета.

Организирано е също масово шествие до площад „20 юли", където след това ще бъде отслужен водосвет.

В Националния музей Васил Левски ще се състои традиционният литературен салон, а по-късно от там ще бъде изнесено знамето на Карловския революционен комитет.

На вечерния митинг заря слово ще произнесе президентът Георги Първанов.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в тогавашната Павликянска кааза (област) в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.
Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.

Той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето.

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.
На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България.

пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси.
От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

1865-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.
Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора.
Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.
На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г.
Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе.
Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.
Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - „Привременно правителство в България".

В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.
Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.