В обръщението си пред високопоставени лица в Люксембург през 2005 г. тогавашният премиер на България изтъква предимствата на членството в Европейския съюз, заявявайки готовността на своя народ да заеме своето място в сърцето на континента.

"България се завръща политически в семейството на европейските държави, на което винаги е принадлежала", обяви Симеон Сакскобургготски при подписването на документите от България и Румъния, които поставиха след две години началото на членството им в ЕС - през 2007 година.

Реториката е пълна, съчетаваща повода, емоцията със спомени от съветското влияние, което е все още прясно в съзнанието на повечето българи и особено на Сакскобургготски, детето, което е цар на страната, преди да бъде свалена монархията през 1946 година.

Но осем години след този оптимистичен пролетен ден в Люксембург, днес, когато разделена България се подготвя за парламентарните избори на 12 май, пропастта между тогавашните стремежи за членство в ЕС и ежедневната реалност на принадлежността в съюза става все по-дълбока, се казва в коментар на Ройтерс.

Вместо да се чувстват в сърцето на Европа, България и Румъния се намират на ръба на дебата с често повдиганите въпроси от техните европейски партньори за ангажимента им към принципите на правовата държава и желанието им да се справят с корупцията, организираната престъпност и нелегалната миграция.

Членството не им даде еднопосочен билет за демократичната стабилност, икономически растеж и по-голяма възможност за всички. Дипломати от другите държави-членки често тихо си задават въпроса дали е било разумно тяхното приемане.

"Европейският съюз се разглеждаше като някаква златна дъга на хоризонта", коментира Аманда Пол - експерт по Източна Европа от Центъра за европейска политика по повод образа, който са имали в съзнанието си много българи и румънци преди да се присъединят към ЕС.

"Като цяло мисля, че както румънците, така и България имаше полза от членство, но те все още имат значителни пропуски в демокрацията", казва тя, като обясни, че ако гражданите искат да разберат разликата между очакванията и реалността, те трябва да я търсят първо у дома, а не у Брюксел.

"Те трябва да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, отколкото от европейските институции и от това, което ЕС е успял да направи за тях", посочва още Пол.

Независимо дали живеят в родните си страни от югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите все повече се чувстват в изолация.

Макар доходите на глава от населението трайно да са се повишили след присъединяването им към ЕС - с около 30 на сто между 2006-2011 г. и за двете страни, според данни на МВФ, както са се увеличили и възможностите да се преместят и да работят в Европа, все още в двете страни няма усещане, че те са напълно интегрирани в Съюза на европейските държави.

България и Румъния остават извън Шенген - споразумение, което дава възможност за свободно движение на гражданите в рамките на 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към европейската валута са замразени за близкото бъдеще.

Когато двете страни се обсъждат по време на дебатите в ЕС, най-често се говори за постигането на целите им за укрепване на съдебните им системи или дали правят достатъчно за борбата с контрабандата и ограничаването на притока на имигранти от близкия изток.

"Ние сме втора класа граждани на Европейския съюз и ние сме оставени настрани от основните решения, взимани в Брюксел", споделя 64-годишен инженер, живеещ в Букурещ.
"Нашите политици са некомпетентни и през последните шест години не се борят за това мнението на Румъния да се цени повече", допълва той.

На срещите на върха на ЕС лидерите на Румъния и България имат абсолютно същите възможности като всеки друг държавен глава или премиер да говорят, и често го правят. Но когато става въпрос за вземане на решения, особено през последните три години на икономическа криза, София и Букурещ са просто присъстващи."Това са две страни, които трябва да полагат доста повече усилия в преговорите и да имат силна воля по ключови за тях въпроси като членство в Шенген", заяви дипломат от ЕС, запознат с двете страни и видял слабото им влияние.
"Макар те със сигурност да работят усилено, просто им се дава по-малко пространство за действия", допълва дипломатът.

Друго препятствие, пред което са изправени, е липсата на опитни експерти за прокарване на техните дипломатически усилия. Като най-нови от 27-те страни-членки на ЕС - поне докато Хърватия се присъедини през юли - е нужно време за натрупване на критична маса и влияние по време на срещите на високо ниво, не само сред посланиците, но във всички нива на бюрокрацията и безбройните политически и дипломатически срещи.

"Когато става дума за важните решения, е игра на големите да бъдеш агресивен, за да направляваш малкия кръг, който взема решенията", заявява друг дипломат от по-стара европейска сила.

Като пример те сочат преговорите от по-рано тази година за над 1 трилион евро за дългосрочния бюджет на ЕС, голяма част, от които се изразходват за фондовете за развитие на по-бедните страни в ЕС, което го прави критичен за Румъния и България.
"Когато става въпрос за бюджета, Румъния и България обират само остатъците", заявява дипломатът, визирайки липсата им на влияние.

От своя страна, длъжностни лица от двете страни изтъкват, че техният глас винаги присъства в дискусиите на ЕС, и задават въпроса защо двете страни са третирани като граждани втора ръка, когато става дума за Шенген, вероятно най-голямото им разочарование.

На изборите в неделя в България дясноцентристката партия, ръководена от бившия министър-председател Бойко Борисов, се очаква да излезе на върха, въпреки че няма да може да получи достатъчно гласове за формиране на свое собствено правителство, а и заяви, че няма да участва в коалиция.

Това повдига опасенията за по-нататъшна политическа несигурност в страната, както и съмнения около икономическата програма на страната, две неща, които ще заглушат гласа й в Брюксел.

"Сериозно работим със страна от Дивия запад", казва европейски служител, който отговаря за Източна Европа, като изразява съмнения относно способността на България да прилага законите и да живее според демократичните норми.

Със свиване на раменете в смисъл "какво мога да направя?", той коментира, че не е възможно да се върне историята и че Румъния и България са членки на Европейския съюз. Другите държави трябваше да приемат тази реалност и да я накарат да проработи, но понякога това е истинско предизвикателство.

За Кармен Поп - 32-годишна собственичка на малък румънски ресторант в Брюксел, членството в ЕС е нож с две остриета. То й позволява да работи в столицата на Европа и да изпраща пари у дома на родителите си. Но това далеч не е съвършеният свят.

"Предимствата на европейската общност не са за румънците", казва тя с чувство на неудовлетвореност. "Ти си част от общността, но не може да работиш като останалите европейци. Ние винаги носим етикет, че сме българи или румънци", допълва румънката.