Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Той е син на поета и писател Николай Райнов.
Завършил е специалност "философия" в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1943 г.
Автор е на монографиите „Стилът в изобразителното изкуство", „Проблеми на изобразителното изкуство," „Черният роман".
През 1941г. излиза първия му сборник със стихотворения.
След 1945г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективския му роман "Инспекторът и нощта" по който е заснет и едноименен филм.
Издава цикъл приключенски романи "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Голямата скука" и др.
По голяма част от тях са правени художествени филми в които той участва като сценарист. Автор е на редица трудове по естетика и изобразително изкуство.
Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди".
И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов -"Бялата стая", вторият - от Иван Ничев -"Черните лебеди".
Богомил Райнов е избран за носител на държавна награда" Св. Паисий Хилендарски" за 2006. за принос в литературата.
От Съюза на писателите в България разпространиха некролог по повод кончината на Богомил Райнов:
"Той беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура.
Роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия ерудит проф. Николай Райнов. Като ученик участва в марксически кръжоци, а като студент - в антифашистката съпротива. През 1943 г. завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Преподавал е естетика в Националната художествена академия - професор от 1954 г. От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в българското посолство в Париж. Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953 г.), в списанията "Художник" и "Септември". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1963-1970 г.). Повече от две десетилетия е първи зам.-председател на СБП (1968-1988 г.). Член-кореспондент на БАН.
Богомил Райнов е емблематично име в лириката на 40-те години, наред с поети като Ив. Пейчев, Ал. Вутимски, Ал. Геров, В. Петров. През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев "Господин Никой", "Голямата скука", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др., както и екранизациите, направени по негови сценарии.
Голямото му изкуствоведческо дело включва монографични очерци за художници като Паскен, Ван Гог, Дечко Узунов, Илия Бешков.
Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество.
Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп.
И ще остане завинаги там.
Поклон пред светлата му памет."
posredstven
на 10.04.2010 в 22:11:17 #13heiwa
на 08.06.2007 в 20:08:27 #12rusa
на 08.06.2007 в 19:59:33 #11to4kata
на 08.06.2007 в 19:21:15 #10Минувач
на 08.06.2007 в 18:22:32 #9sedese
на 08.06.2007 в 15:02:06 #8barabanista
на 08.06.2007 в 14:46:30 #7nikolaicho
на 08.06.2007 в 14:42:20 #6Kreten
на 08.06.2007 в 14:09:21 #5Васко
на 08.06.2007 в 13:57:51 #4Вигоров
на 08.06.2007 в 13:27:59 #3Deflector
на 08.06.2007 в 13:26:27 #2PrettyMan
на 08.06.2007 в 13:18:09 #1