Пазарната среда е частично изкривена и никой не може да твърди, че имаме действаща пазарна икономика при тези пазарни изкривявания, които се наблюдават. Това заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Той припомни, че от средата на 2010 година досега има драстично повишаване на цената на природния газ. От първи февруари тази година са повишени и цените на ВиК услугите в редица големи градове, а от 1 юли се очаква и поскъпване на електроенергията. Всичко това не вещае добро бъдеще за покупателната способност на българския потребител, заяви Пламен Димитров и призова държавата да си влезе в ролята.

По думите му за целта тя може да използва два инструмента: да контролира регулаторните органи и второто е да предостави информация какво са свършили съответните комисии за последните 6 месеца.

„Нека видим какво са направили КЗК, КЗП, ДКЕВР, КРС и новосъздадена БАБХ и да видим какви картелни монополни или олигополни споразумения за открили".
Той настоя резултатите от проверките които се правят да бъдат предлагани на обществото всяка седмица.

Синдикатите излязоха със свои предложения за овладяване на цените и защита на доходите в условията на нарастваща инфлация.

Първото предложение е за стартиране на интензивни преговори с работодателите за определяне на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати в реалния сектор. Според КНСБ този процент трябва да бъде 7,35.

Второто предложение е свързано с увеличаване на минималната работна заплата, така че нетният й размер да покрие поне официалната линия на бедност от 211 лв.
Пламен Димитров изтъкна, че за последните 4 години съотношението на минималната работна заплата към средната работна заплата спада последователно.

За да се пречупи тази тенденция и да се направи крачка към необходимите съотношения компенсацията в изоставането  на минималната работна заплата изисква нейният размер да се установи на 290 лв.

Следващото предложение на синдикатите е отношението между минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и минималната работна заплата да нараства и постепенно да надхвърля 50%, като според КНСБ съвсем спокойно може да се говори за 55%.

Пламен Димитров е категоричен че трябва да се премине през актуализация на гарантирания минимален доход, който от 2009 година насам е замразен. Също така този доход трябва да бъде обвързан с прага на бедност и да достигне 84 лв.
Социалната пенсия за старост е плащане без осигурителен характер, заяви Димитров и подчерта, че тя трябва да бъде обвързана с прага на бедност в страната.

Последното предложение на синдикати е семейните помощи за деца, които в момента за в размер на 35 лв. за дете да бъдат увеличени с 10 лв.

И за да не бъдат голи предложенията, от синдиката са предвидили откъде могат да бъдат намерени пари за тяхното изпълнение.
Пламен Димитров съобщи, че един от вариантите за финансиране са несъбраните от НАП осигурителни вноски и лихвите по тях в размер на 1 млрд. лева.

Друг инструмент за финансира е въвеждането на осигурителни вноски за здраве за хора само с капиталови доходи, без да имат постъпления от труд.
Трети вариант за набиране на средства е многократно увеличаване на максималния осигурителен доход, както и да се ускори приватизацията, която беше заложена в антикризисните мерки.

Приходите от продажба на емисии и квоти са друга възможност за финансиране. „Да не са 500 милиона лева - да са 200, но къде са", запита синдикалния лидер.

Лидерът на КНСБ каза още, че в разходната част на бюджета е предвиден допълнителен буфер от около 300 млн. лв. Държавата може да похарчи тези пари, ако има нужда, а ние настояваме че такава нужда съществува, заяви той и допълни, че тези предложения ще бъдат връчени на управляващите.