Ръководството на БАН и представители на различните вероизповедания у нас призоваха политическите партии при предстоящите избори да бъдат по-умерени и национално отговорни в предизборната си агитация.

Те отправиха този апел чрез сключената декларация за толерантността между вероизповеданията и етносите в България след среща в кабинета на председателя на БАН.

В декларацията се изтъква, че още в 311 г. в днешната българска столица София, тогавашна Сердика, римският император Галерий подписва Сердикийския едикт за толерантност към християните, известен в културната история на Европа като „Едиктът на толерантността", с който се преустановяват преследванията им и християнската вяра се поставя редом до останалите вероизповедания в римската империя две години по-късно с Миланския едикт от 313 г.

Посочват се и всеобщата декларация за правата на човека, декларацията за принципите на толерантността.

„Виждате декларацията колко много нормативни основания има в миналото и днес", подчерта след срещата Гиньо Ганев, председател на сдружението за конституционализъм и демокрация.

Според него не е въпрос за търпимостта като поносимост, а за необходимостта от активна солидарност.
„Това е другото име на усилието, което правим", подчерта той.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров (номиниран за нов просветен министър преди седмица, б.р.) подчерта, че за да бъдем успешни трябва да има толерантност и коментира, че в последно време тази дума се използва по не добър начин.

Той съобщи, че с представителите на различните вероизповедания са се договорили, че тази декларация няма да бъде поредната, че ще имат по-чести срещи, ще обсъждат как да се поддържа толерантността в България и да се намират нови пътища, в които отношенията да стават още по-добри.
Акад. Воденичаров подчерта, че БАН освен научен център е и духовен център на България и че младите хора трябва да бъдат възпитавани в дух на толерантност .

Той съобщи, че академията възнамерява да създаде институт по педагогика и подчерта, че в информационното общество младите хора трябва да бъдат подготвени да ползват постиженията на новите технологии, не трябва да бъдат затрупвани с информация която да запаметяват, да бъдат ползватели на информацията и да надграждат.

Шефът на БАН каза, че е определил 4 неща, които да свърши в сектора на средното образование, ако стане просветен министър, но отказа да ги съобщи преди решението на парламента, което се очаква да бъде взето утре.
По проблемите във фонд Научни изследвания акад. Воденичаров каза, че трябва да бъде чуто мнението на цялата научна общност.