Около 3 милиона са българите, които живеят със средства до размера на минималната работна заплата, която е 360 лева.

Това заяви Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, цитирана от БНР.

Над 50% от домакинствата в страната живеят с 64% от необходимите средства за издръжката на живота. Това означава, че те са принудени да се самоограничават в разходите си, обясни Иванова в коментар на изследването на синдиката.

В края на първото тримесечие на 2015 г. стойността на необходимите средства за издръжката на живота е 563,21 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца). За да се се храни съобразно необходимите норми и да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище, месечните доходите на това домакинство трябва да бъдат около 2253 лв.

Тримесечният темп на нарастване на издръжката на живота свидетелства за леки колебания нагоре, но това основно се дължи на поскъпването на хранителните стоки, обуславяни от сезонния характер на  пресните зеленчуци и плодове.

При нехранителните стокови групи продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива, както на тримесечна, така и на годишна база. Устойчивото намаление при тази група основно се дължи на международната динамика на цените на петрола от края на 2014 и началото на 2015г.

Средните стойности на необходимата издръжка на живот се запазват на същите нива спрямо миналата година. Това показват данните от първото тримесечно изследване за 2015 година. Наблюдава се и увеличаване на броя на хората, които живеят под необходимия праг за издръжка.

Спрямо първото тримесечие на миналата година има задържане на нивата на издръжката на живот.

Експертите от КНСБ отнасят издръжката на живот за първото тримесечие към данните за четвъртото тримесечие на миналата година. Така се получава лек ръст на хората, които се издържат над издръжката на живота. Иванова обясни, че това от една страна може да бъде положителна индикация, но доколко този процес има конюнктурен характер или се обяснява от нарастването на доходите в края на годината в резултат на допълнителните плащания, може да се анализира със следващите периодични изследвания.

Данните от доклада на КНСБ показват, че дефлацията (която се наблюдава както в България, така и в още 12 страни членки на ЕС) не доведе до сериозна промяна в  структурата на потреблението на домакинствата.

Твърденията, че спадът на цените е в полза на потребителите, защото могат да купят повече стоки със същите доходи, се оказаха поне засега несъстоятелни. Де факто последователното задържане на дефлация вече 19 месеца, безусловно е показател за устойчиво свито потребление на населението.

Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите регионални нива на безработица и бедност. От друга страна, дефлационният натиск ограничава инвестициите и разходите на бизнеса, а това води до задържане на доходите на домакинствата и съответно до забавяне на икономическия растеж.

Виолета Иванова коментира, че има леки колебания, но те се дължели основно на сезонния характер на пресните зеленчуци и плодове, които поскъпват.

В статистиката се отбелязва, че:

  • Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване - със 17.0%;
  • Плодове и плодови консерви - с 5.4%;
  • Риба и рибни продукти - с 0.5%;
  • Хляб и зърнени храни - 0.3%.

Спад на цените се отбелязва при:

  • Месо и месни произведения с - 0.4%;
  • Захар и захарни изделия с - 0.1%;
  • Мляко и млечни продукти с -0.1%.

КНСБ настоява незабавно да се предприемат мерки за увеличаване на доходите и социалните плащания. Анализирайки данните на НСИ за домакинските бюджети, следва да се мисли, че такива мерки не са предприети.

Годишният общ доход на лице от домакинството през 2014 г. остава непроменен спрямо 2013 г. Средномесечният размер на общия доход на лице е 401 лв., което представлява около 71% от необходимите средства за издръжка на живота.

В номинално изражение най-силно са намалели източниците на доходи от извън работна заплата с 9.2%, от домашно стопанство 13.0%, обезщетения за безработни с 18.7%, от собственост с 25.0%, от продажба на имущество с 62.5%.

Продължава тенденцията и през 2014 г. нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта.

За едногодишен период наетите лица намаляват с 2.7% (60 204 лица). Спад сред наетите лица се наблюдава както в обществения, така и в частния сектор, съответно с минус 3.9% и с минус 2.3%. Тази оптимизация на персонала с оглед изкуствено повишаване на СРЗ свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.

По отношение на работната заплата през 2014 г. средномесечният размер е 828 лв. (предварителни данни на НСИ), нарастването за едногодишен период е от 6.8%.  Същият ръст се регистрира при обществения и частния сектор (6.8%).

С по-висок ръст на СРЗ на годишна база се отличават следните  икономически дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство" с 18.4%, „Административни и спомагателни дейности" с 11.4%, „Търговия: ремонт на автомобили и мотоциклети с 10.5%", „Други дейности" с 10.4%.

Дори при този ръст тези икономически дейности продължават да заемат последните места по размер на СРЗ в диапазон между 567 до 750 лв.

Задържане на ръста на СРЗ се наблюдава при високо платените икономически дейности с размер на трудовото възнаграждение  в диапазон от 1537 лв. до 1849 лв., или значително над средното за страна:

  • Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - ръст с 0.9% на годишна база;
  • Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива- ръст от 1.1%;
  • Финансови и застрахователни дейности -ръст от 2.3%.

Според КНСБ тенденцията и през 2014 г. е нарастването на средната заплата основно да се дължи на свиване на заетостта.

За едногодишен период наетите лица намаляват с 2.7% (60 204 лица). Спад сред наетите лица се наблюдава както в обществения, така и в частния сектор, съответно с минус 3.9% и с минус 2.3%.

Тази оптимизация на персонала с оглед изкуствено повишаване на средната работна заплата свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.