За всеки отделен човек с психични отклонения трябва да има и отделни конкретни мерки за налагане на мярката на грижа. Това е една от основните идеи на законопроекта на Министерство на правосъдието за промени в Закона за физическите лица и мерките за подкрепа.

Министърът на правосъдието Христо Иванов, депутати и експерти се събраха на дискусия на тема "Равенство пред закона и независим живот в общността", на която основен фокус бяха именно подготвяните промени.

"Идеята е психично болните хора да имат индивидуална грижа", обясни пред журналисти зам.-министър Вергиния Мичева-Русева. Тя обърна внимание на факта, че в обществото ни психично болните стават все повече и повече заради трудния начин на живот.

Новата концепция на правосъдното министерство обаче е всяко лице, което е поставено под запрещение, да получава подкрепата, от която се нуждае, а не тя да е универсална за всички. Зам.-министър Русева призна, че в момента у нас много рядко се отказва искане за запрещение за хора с увреждания, тъй като съдиите мислят, че с подобна мярка те ще защитят по-добре материалния интерес на психично болния човек. "Но не е така", отсече зам-министърът на правосъдието и обясни, че сред подготвяните изменения ще се въведе и практиката съдиите, които работят по дела с искане за запрещение да минат през специално обучение. Важно изменение е и това, че поставените под запрещение хора с увреждания ще бъдат периодично наблюдавани, тъй като досега поставеното веднъж запрещение е до края на живота им.

Зам-министър Русева изрази надежда, че до лятото законопроектът ще бъде вкаран за обсъждане в Народното събрание, до есента ще бъде и приет, а въпросното обучение на съдиите ще стане междувременно.

7500 са поставените под запрещение психично болни българи през изминалата 2014 година. Повече от половината от тях са настанени в специализираните институции. "Запрещението не води до никъде. Сега то е път без изход", коментира и адвокат Мариета Димитрова от Български център за нестопанско право.

Тя обясни и какво точно означава поставянето под запрещение, а именно ограничаване на хората с увреждания и психична изостаналост да упражняват лично правата си. Най-честите мотиви за определението на подобна мярка за грижа е душевната болест и слабоумието, което според адвокат Димитрова, е дискриминация. "Запрещението лишава човек да участва в света и не му дава достъп до правосъдие", отбеляза още адвокат Мариета Димитрова.

"Имаме шанс да изработим правилните решение и те да бъдат приети в народното събрание", убеден е и министърът на правосъдието Христо Иванов. По време на дискусията той призна, че докато ние свободни ходим по улиците, има хора, които гният в институциите. Министър Иванов припомни, че през 2012 година страната ни е ратифицирала конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но все още има какво да се работи по нейното прилагане.

С думите му се съгласи и зам.-омбудсамана на страната ни Хюсеин Исмаил, който отсече, че все още няма реални стъпки у нас по тази конвенция. Към миналото се обърна в хода на дискусията и народният представител от РБ Гроздан Караджов, като каза, че по време на социалистическата държава хората с увреждания са били изолирани, изваждани от града и заточени. „Сега нещата се променят и именно ние сме посредниците на тези хора, които трябва да защитят правата им", заяви депутатът.