Седма година след смъртоносния побой в Борисовата градина, който коства живота на студента Михаил Стоянов, делото още се точи на първа инстанция.

Подсъдимите Александър Георгиев и Радослав Кирчев отговарят по обвинение пред Темида за това, че на 30.09.2008 г. извършили акция по „прочистване на парка от гейове", като заподозрели Стоянов в хомосексуализъм. Той умира от задушаване вследствие на счупена подезична кост.

Днес Александър и Радослав се изправиха лице в лице, макар и косвено, със стар свой приятел от компанията, с която са били във въпросната вечер. Делото бе отложено още през юли 2014 г., за да може съдът да осъществи видеоконферентна връзка със свидетеля Стефан Стефанин, който през 2010 г., когато стартира и делото, заминал да живее в Щатите.

Пред магистратите Стефанин не се представи особено убедително, като не успя да ги увери, че във фаталната вечер не е разбрал за случилото се насилие. Той разказа, че  през 2010 г. бил привикан в СДВР за разпит, като го принудили с бой да подпише показания, които не бил дал. Крещяха ми „Подписвай!" и ми биеха шамари зад врата, блъснаха ме и в металния шкаф до мен, припомни си младежът. По думите му, той не прочел какво пишело на листата, под които се разписал.

Запитан от съдиите как си спомня какво е правил специално онази вечер след толкова изминало време, Стефанин изтъкна, че първоначално нищо не си е спомнял, защото вечерта не била специална, но от думите на полицаите „навързал две и две". Свидетелят не даде ясно обяснение как точно си спомня, че на същата дата си тръгнал от Борисовата градина със свидетеля Емил Митов и си хванали тролей №4 към 22 часа. Стефанин дори вметна с уточнение, че не е особено сигурен, че в същия тролей се бил качил и подсъдимият Александър.

Момчето все пак призна, че на тази дата е бил с двамата подсъдими в Борисовата градина. Стефанин вметна, че сега всяка вечер пие по бира, като това му е било практика и в онези години. Той отрече обаче да се е напивал така, че да не е бил адекватен.

По думите му, той заедно със свидетеля Емил се отделили от останалите близо 20 души компания и тръгнали на разходка, прибирайки се към Плиска. Така те не били с Александър и Радослав и не чули викове за помощ. Всичко беше тихо и спокойно, увери Стефанин.

Той разбрал за фаталния край на Стоянов чак през 2010 г., когато го потърсили за разпит. Момчето е убедено, че двамата подсъдими не са му разказвали как са се сбили с някого, нито пък са го търсили за уговорки какво да каже, ако евентуално го привикат служителите на реда.

Припомняме, през лятото на миналата година делото бе изяснено откъм фактическа обстановка и се очакваше страните най-после да пристъпят към пледоариите си. В последния момент обаче защитата на двете момчета изиска разпит на Стефанин, тъй като той бил много важен свидетел.

Още тогава държавното обвинение изтъкна, че първоначално Стефанин е бил заличен от списъка със свидетели, тъй като въпросната вечер е бил много пиян и не е бил наясно какво става около него. Все пак съдът се мотивира с това, че значителното количество употребен алкохол не е непременно гаранция за това, че Стефанин не е имал възприятие за кървавата нощ.