Банките, мобилните оператори и другите монополи са абсолютни властелини върху живота и съдбите на българските граждани. Това заяви по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по взаимодействие с гражданите и тази по бюджет и финанси Мая Манолова. На събитието обаче не присъстваха представители на банките, както и на ръководството на асоциацията им.
Народният представител от БСП Румен Гечев представи някои от планираните промени в законодателна рамка, касаеща регулирането на финансовите институции.
Той посочи, че новите текстове ще засегнат получаването и изплащането на потребителски и ипотечни кредити, лихвите по бързите кредити и др. По думите на Гечев референтният лихвен процент, който банките обявяват не е достатъчно пазарен и в законопроектите е предвидено нейното по-тясно обвързване с пазарния лихвен процент (libor, eurobor, sofibor) , а надбавката която финансовите институции слагат също да е прозрачна и по-трудно променяща се с течение на времето на кредита.
По отношение на ипотечните кредити Гечев посочи, че България не е направила нищо по този въпрос за разлика от почти всички страни от ЕС, които са предприели редица мерки за защита на кредитополучателите. В някои страни по ипотечните кредити е задействана схема за защита при която клиентите получават отсрочка по вноските си между два месеца и две години. В Дания хората останали без собствено жилище се настаняват в общински, допълни Гечев.
Кирил Добрев, който също е депутат от левицата заяви, че в момента активно се работи и по овладяването на проблема с фирмите, даващи т.нар. бързи кредити. По думите на Добрев в момента тези фирми са раздали кредити за 2 млрд. лв. при положение, че регистрираният им капитал е 250 млн. лева. В момента средната лихва по тези кредити е 200% годишно, което означава, че тези институции са увеличили портфейлите си до 4 млрд. лева.
Добрев посочи, че се върви към ограничаване на лихвите по бързите кредити, като ще се отнеме възможността на тези дружества да събират каквито и да е такси.
Участие във форума взе и бившият кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева и финансов експерт Любомир Христов. Той заяви, че ситуацията в България е такава, че "кредитът убива". Според него има банков произвол, който дори е подкрепен от съществуващото законодателство.
Той предложи да се създаде организация за извънсъдебно решаване на споровете между банките и гражданите, защото в момента съдебните процедури освен че изискват много време, често водят и до здравословни проблеми на жалбоподателите.
Христов посочи, че трябва да има регулатор на банките, който да е извън БНБ и да има дума по отношение на търговските практики на финансовите институции. Той се аргументира, че в момента БНБ е призвана единствено да следи за интересите на вложителите на банките както и за самото финансово здраве на банките, но не и за това дали търговските им способи са в интерес и на гражданите.
По време на съвместното заседание Йордан Цонев заяви, че предстои Народното събрание да намали таксите, събирани от частните съдебни изпълнители.
gda
на 22.11.2013 в 01:23:23 #2а пък тези профи кредит който са най големите мошеници се рекламират отгаре
gda
на 22.11.2013 в 01:20:51 #1Банките си имат държава – поименен списък с виновниците (2 от 10) Дата: 23.09.2013 Автор: targ.bg и advocati.org Източник: targ.bg и advocati.org Показвания: 5086 В първата статия от поредицата проследихме накратко хронологията на грабежа чрез банковата система от 80-те години на миналия век до днес – грабеж, довел до установяване на сегашното икономическо статукво в България, което познаваме и понасяме всички български граждани. В настоящия материал ще изнесем факти за механизма, по който бяха мотивирани и „прокарвани“ онези текстове в новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), чрез които българските политици, експерти и общественици (посочени поименно в хода на нашето изложение) „връчиха“ на банковия сектор своеобразна нормативна „бухалка“, позволяваща в условията на икономическа криза от българския народ да се извлича допълнителна необоснована облага от порядъка на 400'000'000 лв. Годишно. За да проследим механизма, довел до приемането на чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК, с което десетки хиляди български семейства с техния малък или среден бизнес бяха обречени на икономическа зависимост и разоряване, потърсихме информация за проведените в парламентарните комисии и в Пленарна зала обсъждания, мотивирали единодушното гласуване „за“ от страна на всичките парламентарно представени по онова време политически сили (без изключение). От оскъдната публично достъпна информация установяваме, че на 13.06.2007 г. е проведено заседание на Комисията по правни въпроси към XL Народно събрание, където е обсъждан проектът на нов ГПК в частта „Заповедно производство“ (след като законопроектът вече е приет като цяло на първо четене на 31.08.2006 г. и следва неговото прецизиране в Комисията преди гласуването му на второ четене текст по текст). Както колегите от www.Advocati.org изтъкват, заповедните производства позволяват на кредитора да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение сравнително бързо и лесно, без да доказва по общия исков ред своята претенция – доколкото се предполага, че наличието на определени специфични документи или липсата на оспорване от страна на длъжника е основание да се предполага, че претенцията е обоснована. Съществуват две заповедни производства – такова по чл. 410 от ГПК, при което длъжникът може да оспори претенцията на кредитора и това задължава кредитора да я докаже по общия исков ред, и такова по чл. 417 от ГПК, при което длъжникът не може да оспорва претенцията, понеже кредиторът притежава определени правно признати привилегии. Ако длъжникът е недоволен от следващото по чл. 417 от ГПК принудително изпълнение, може на свой ред да заведе иск в съда и да доказва, че не дължи, съответно – да търси последваща компенсация от кредитора за неоснователно реализираната претенция (доколкото последващият иск на длъжника ще достигне до съдебно решение много след окончателното завършване на вече образуваното принудително изпълнение срещу него). Във връзка с горното по време на цитираното заседание на Комисията по правни въпроси възниква спор дали банките следва да действат по чл. 410 от ГПК (с възможност длъжникът да оспорва претенциите им) или следва да действат по чл. 417 от ГПК (където длъжникът няма тази възможност). От стенограмата на заседанието от 13.06.2007 г. проследяваме следния диалог: Диана Андонова от Асоциация на банките в България: Колежката е [от] ОББ, а аз съм [от] Банка ДСК – това са най-големите банки... [Двете] бихме искали [правото на банките] да бъде постановено по чл. 417 [от ГПК]. Борислав Белазелков (съдия във II гражданско отделение при ВКС): Искате да влезете в чл. 417, т. 2: „...на държавните учреждения, общините... и банките?“ Галина Маркова от Асоциация на банките в България: Ако позволите, точно при тази точка мисля, че се нарушава един основен принцип – равнопоставеност на субектите. Значи може държавните учреждения и общините да издават извлечения от сметка [и да пристъпват към заповед за незабавно изпълнение], а финансовите институции (...) да бъдат извадени. Просто се нарушава тази равнопоставеност. Диана Андонова: Говорим за банките, защото наистина това е едно учреждение, което е действително под много особен надзор и те не биха си позволили [да злоупотребяват]. 50 години е било винаги банките. (Явно има предвид тоталитарния период, в който всички банки бяха държавни и политиката им далеч не беше търговска, а подчинена на т.нар. командна икономика – бел. www.Targ.bg) Казах, че нищо, че сме частноправни субекти и затова си позволих малко по-дълго да акцентирам какъв особен вид частноправни субекти сме [банките] и търговци. Както може да се проследи от приложената извадка от стенограмата, за „равнопоставеност на субектите“ се говори само в контекста на претенцията търговските банки да бъдат изравнени по права и привилегии с държавата и общините. За равнопоставеност между потребителите и банките – разбира се – не става и дума! В резултат на това днес (шест години по-късно) сме свидетели на абсолютен диктат от страна на „равнопоставените“ с държавата и общините банкови институции, които буквално смазват всеки свой потребител, който дръзне да вземе отношение по-въпроса за това какво им дължи, как се определят и променят лихвите по неговия кредит и пр. Заплахата е ясна и нормативно гарантирана: банката, която с цитирания текст от ГПК е изравнена по права и привилегии с държавата, заплашва, че ще премине към незабавно изпълнение, ако потребителят има неблагоразумието да не се съгласи незабавно с продиктуваните му условия (за което по-нататък в материалите от пордеицата, ще приложим документи за конкретни банкови злоупотреби). Смешната алтернатива е потребителят да внесе обезпечение на стойността на получения кредит (която при ипотечните кредити често достига €50-100 хиляди), за да спре незабавното принудително изпълнение в случай на предсрочна изискуемост, или да понесе последиците на предсрочната изискуемост и да се насочи към дълго, скъпо струващо и изключително трудно исково пр